Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Добруджа““, [населено място], община Кубрат срещу решение № 294 от 13. 12. 2019 г. по в. т. д. № 405/2019 г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е обезсилено решение № 25 от 9. 04. 2019 г. по т. д. № 146/2017 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от кооперацията-касатор срещу „Агро Ди и ко“ ЕООД, [населено място] „инцидентен установителен иск“ за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 23/2016 г. на нотариус рег. № 573 на НК, като сключен поради измама, и е прекратено производството по този иск и е потвърдено посоченото решение на окръжния съд в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от кооперацията срещу „Агро Ди и ко“ ЕООД искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Кубрат, представляващ: поземлен имот с начин на трайно ползване Стопански двор с площ от 13, 246 дка, четвърта категория с адм. адрес [улица], съставляващ имот № 3 по плана за земеразделяне, ведно с построените в имота сграда № 1 с предназначение „Селскостопанска сграда“ със застроена площ 123 кв. м., сграда № 2 с предназначение „Склад за зърнени храни“ със застроена площ от 740 кв. м., сграда № 3 с предназначение „Склад за зърнени храни“ със застроена площ от 1511 кв. м., сграда № 4 с предназначение „Склад за химически торове и препарати“ със застроена площ 51 кв. м., обективиран в нотариален акт № 23/2016 г., поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и поради липса на съгласие, евентуален иск по чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета на същия, както и предявеният иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на описания недвижим имот.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения иск по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД и е прекратено производството по делото в частта по този иск. Твърди, че унищожаемостта на процесния договор поради измама може да се релевира в процеса чрез предявения от кооперацията „инцидентен установителен иск“ и същият правилно бил приет за разглеждане от първоинстанционния съд. Искът се основавал на факти, предхождащи сключването на процесния договор, измамата била осъществена в т. нар. преговорен процес, поради което имал за предмет оспорване на правоотношение с преюдициално значение за главното производство. Излага доводи за неправилност на въззивното решение в останалата му част поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Релевира оплаквания за несъответствие на правните изводи на съда, че договорът не противоречи на добрите нрави, на доказателствата по делото. Поддържа, че установените по делото недопустимо въздействие на ответника върху председателя на кооперацията относно сключване на договора, извършено престъпление и подаването на втора оферта от ответника с „подобрено“ предложение при сключване на договора, без в същия да е намерило отражение предложението за предоставяне ползването на имота на продавача, сочели на противоправно поведение на ответника, отразяващо се на действителността на сделката. Оспорва изводите на въззивната инстанция за неоснователност на евентуалния иск за унищожаване на договора поради грешка в предмета, тъй като било установено несъответствието между формираната воля на страните по сделката и обективираното в нотариалния акт съдържание на договора с оглед отклонението от офертата на ответника. Съгласно последната предложената цена била само за земя и купувачът следвало да предостави на продавача безвъзмездно ползването на 50 % от зърнобазата, кантара и водоизточника. Касационният жалбоподател сочи, че в нарушение на правилата за доказване в процеса били ценени събраните по делото доказателства, като неправилно била дадена вяра на показанията на бившия управител на кооперацията З. Д. с оглед данните за заинтересоваността му. Изразява становище, че изводите на съда за отсъствие на пороци на процесния договор за продажба на недвижим имот не съответстват на нормите на ЗЗД. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните значими за изхода на делото въпроси: „1. Следва ли съдът да цени свидетелските показания на свидетел, признат за виновен в извършване на престъпление във връзка с предмета на делото, при условията на чл. 172 ГПК?; 2. Следва ли въззивният съд да съобрази всички възражения на въззивника и да изложи конкретни съображения по тях в мотивите към съдебния акт?; 3. Следва ли при преценка за накърняване на добрите нрави относно сключване на конкретна сделка да се съобразява само нейното съдържание, а не и всички съпътстващи я факти и обстоятелства?“. Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд по формулираните правни въпроси противоречи на практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – на решение № 34 от 22. 02. 2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г., І г. о., решение № 48 от 14. 05. 2012 г. по гр. д. № 447/2011 г., ІV г. о., решение № 65 от 16. 07. 2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г., ІV г. о. и решение № 79 от 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., ІV г. о.; по втори въпрос – на решение № 15 от 30. 01. 2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о. и по трети въпрос – на Тълкувателно решение № 1 от 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 1291 от 3. 02. 2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г. на ВКС, V г. о.

Ответникът по касационната жалба „Агро Ди и ко“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за установено, че с договор във формата на нотариален акт № 23/2016 г. на нотариус Б., рег. № 573 на НК на 16. 12. 2016 г. кооперацията-ищец, представлявана от председателя З. Д., е продала на ответника, търговско дружество за цена от 366 000 лв. без ДДС процесния недвижим имот, съставляващ имот по плана за земеразделяне на землището на [населено място], заедно с построените в него сгради; при сключване на сделката бил представен протокол от 19. 11. 2016 г. за проведено общо събрание на кооперацията, съгласно който било взето решение за продажбата на собствения на кооперацията стопански двор/зърноплощадка за сумата от 300 000 лв.; с влязло в сила решение № 46 от 24. 03. 2017 г. по гр. д. № 541/ 2016 г. по описа на РС Кубрат били отменени решенията на визираното общо събрание. Съдът е констатирал, че ответникът е отправил до УС на ищеца оферта изх. № 15 от 30. 11. 2016 г., с която предложил да закупи имота на цена от 366 000 лв. без ДДС /заплащането на същата цена било уговорено и в представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 5825/ 05. 12. 2016 г., сключен между страните по делото/, както и да отстъпи безвъзмездно и целогодишно ползване на 50 % от зърнобазата, кантар и водоизточник с възможност за сключване на нотариално заверен договор във връзка с предложенията. Установил е, че ответникът е депозирал и молба изх. № 13/ 24. 11. 2016 г. до председателя на кооперацията, с която е предложил да купи процесния имот за обявена цена от 300 000 лв. с ДДС. В решението е прието, че след разглеждане на офертите на купувачите на заседание на УС на кооперацията на 1. 12. 2016 г. било взето решение за продажба на имота на ответника за сумата от 439 200 лв. с ДДС /цена по-висока от предложената от ЕТ „Меро-М. С.“/ и за сключване на договор за наем. Решаващият състав е приел за установено, че купувачът е превел на продавача общата сума от 185 000 лв. и погасил задължения на продавача към банка за суми, равняващи се на разликата над 185 000 лв. до визираната цена с ДДС. Съобразно въззивното решение с решение по НАХД № 37/2018 г. на РС К. З Д. и Й. В. били признати за виновни, че на 19. 11. 2016 г. в [населено място], обл. Разград, действайки като съизвършители са съставили неистински частен документ - протокол за проведено извънредно общо събрание на кооперацията-ищец от 19. 11. 2016 г. и го употребили пред нотариус Б., рег. № 573 на НК, за да докажат, че е прието решение от член-кооператорите за продажбата на недвижим имот, собственост на кооперацията – престъпление по чл. 309, ал. 4, т. 1 НК.

При така установените факти, като се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 10. 05. 2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че предварително взетото от общото събрание на кооперацията решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на кооперацията и вещни права върху тях по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК не е необходимо условие за действителност на такава сделка, сключена от представляващия кооперацията орган. С оглед задължителните постановки на тълкувателното решение и основаването на предявените искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД на липсата на решение на общото събрание на кооперацията за продажба на процесния имот, въззивният съд е заключил, че договорът за продажба не е нищожен поради противоречие със закона, нито поради липса на съгласие. Изтъкнал е, че наличието на валидно взети решения от общото събрание е без значение за нейните отношения с трети лица, като е подчертал, че при сключване на сделката във формата на нотариален акт, по силата на която на ответника е прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот, включващ земя и сгради, ищецът е представляван от легитимно избран председател, който е действал в кръга на правомощията си.

При аргументиране на неоснователността на предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, тъй като накърнява добрите нрави, въззивният съд е изтъкнал, че извършеното от предходния председател на кооперацията престъпление следва да бъде свързано с наличието на взето решение от общото събрание на кооперацията за разпореждане със собствения й недвижим имот, което съобразно изложеното не се отразява на валидността на сделката. Поради това деянието е преценено от съда като ирелевантно за извършеното разпореждане с имота, като е посочено, че не се установява имотът да е продаден на неизгодна за ищеца цена, а напротив предложената от ответника цена е най-високата, като липсват твърдения за нееквивалентност на престациите и задължението за плащането на цената е изпълнено. Решаващият състав е приел, че неизпълнението на предварителни условия, които не са залегнали в окончателния договор, обективиран в нотариалния акт, напр. да се предостави право на ползване върху 50 % от зърнобазата, са без значение за неговата действителност. Изложил е аргумент, че подобна уговорка не се съдържа и в предварителния договор за покупко-продажба от 05. 12. 2016 г.

Отхвърлянето на предявения евентуален иск по чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета съдът е мотивирал с липсата на установено несъзнавано несъответствие между формираната и изразената воля на представляващия ищцовата кооперация като продавач при разпореждането да се прехвърлят както стопанският двор, така и находящите се в него сгради. Подчертал е, че по делото не са ангажирани доказателства, че волята на продавача е била да се продаде земята, като си запази собствеността на сградите. Изтъкнал е, че в сключения предварителен договор за продажба като предмет на същия е посочено сключването на окончателен договор за продажба на земята и сградите.

По отношение на приетия за разглеждане като „инцидентен установителен иск“ за унищожаемост на договора на основание чл. 29 ЗЗД поради измама – предвид неизпълнение на съдържащото се в офертата на ответника предложение за осигуряване на вещно право на ползване върху продавания имот въззивният съд е заключил, че искът е недопустимо съединен в производството, тъй като не са налице предпоставките по чл. 212 ГПК. Изразил е становище, че този иск няма преюдициален характер, а както и останалите искове има отношение към основния предмет на делото и като такъв е следвало да бъде предявен с исковата молба. По тези съображения апелативният съд е обезсилил решението на окръжния съд по този иск и е прекратил производството по него като недопустимо.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Неоснователни са доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения с допълнителната искова молба иск по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на процесния договор поради измама и е прекратено производството по този иск, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Другите процесуални нарушения на въззивния съд, дори и съществени, както и неправилното приложение на материалния закон, съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доводите на касатора, че предявеният с допълнителната искова иск за унищожаемост на процесния договор за продажба на недвижим имот поради измама, който е конститутивен, има за предмет преюдициално правоотношение на правоотношението по главните искове, съответно е допустим и въззивният съд не следвало да прекратява производството по него, дори и да са основателни, имат отношение към неправилността на въззивното решение, но не и към недопустимостта му.

Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос е обусловил изхода на спора, доколкото изводите на въззивния съд по отношение на релевантните факти са основани и на показанията на свидетеля Д., бивш управител на кооперацията-ищец, признат за виновен в извършване на престъпление във връзка със създаване и използване на документ с невярно съдържание пред нотариус при сключване на процесния договор. По отношение на този въпрос обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната от касатора практика на ВКС, представляваща част от постоянната практика на касационната инстанция, разпоредбата на чл. 172 ГПК изрично предвижда възможността да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, като техните показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото и се отчита възможната тяхна заинтересованост. Решаващият съд следва да обсъди показанията на свидетелите, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора. Съгласно решение № 131 от 12. 04. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о. заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставения въпрос. Решаващият състав е дал вяра на показанията на свидетеля Д. в частта им относно лошото имуществено състояние на кооперацията, мотивирало сключването на сделката, сключения договор за наем на процесния имот с трето лице, който се явявал пречка за предоставяне ползването на имота на продавача, и продължилото след разпоредителната сделка до лятото на 2017 г. ползване на част от имота от страна на кооперацията. Касае се до извършена преценка на доказателствата, като ползването им като източник за установяване на факти е основано на съответствието на тези показания на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съответно на неотразилата се на достоверността на показанията заинтересованост на свидетеля.

По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си възраженията и доводите на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираното от касатора и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Тази съдебна практика е съобразена от въззивния съд, с оглед на което поставеният втори процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Нтелни са доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му във връзка с порока на сделката по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а именно поведението на ответника в преговорния процес и при сключване на сделката, отправеното предложение от страна на ответника за сключване на сделката и извършеното от председателя на кооперацията престъпление. Въззивният съд не е игнорирал твърденията на ищеца и въззивните му доводи. Изразил е разбиране, че извършеното от председателя на кооперацията престъпление, свързано със съставяне и използване на документ, обективиращ решение на общото събрание на кооперацията за сключване на процесната разпоредителна сделка, е свързано с останалите твърдения на ищеца за пороци на сделката и липсата на посоченото решение не се отразява на валидността й. Преценявал е твърдяното противоречие на договора с добрите нрави с оглед уговорките по него, като е изтъкнал, че отправените от купувача предложения, които не са намерили отражение в съдържанието на договора, нямат отношение към въведеното от ищеца основание за нищожност – противоречие с добрите нрави. Позовал се е на липсата на твърдения за нееквивалентност на престациите, на продажбата на имота на най-високата предложена цена и на уговорките по представения предварителен договор за продажба. По тези съображения не може да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по твърденията и въззивните доводи на ищеца, въззивник. Що се отнася до правилността на формираните изводи на апелативния съд за отсъствието на основанието за нищожност на сделката - противоречие с добрите нрави, то същата би могла да бъде контролирана само след допускането на касационното обжалване.

Разрешенията на въззивния съд по последния поставен въпрос не противоречат на приетото в посоченото от касационния жалбоподател решение № 1291 от 3. 02. 2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г., поради което не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този въпрос. В това решение се приема, че когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътствуващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. Независимо, че е изтъкнал значението на уговорките по договора за преценката дали сделката накърнява добрите нрави, въззивният съд не е отказал да преценява поведението на купувача в преговорния процес и последиците на сделката. Съобразил е обаче, че в случая не се установява имотът да е продаден на неизгодна за продавача цена, цената по сделката е била най-високата предложена от потенциалните купувачи и задължението за заплащането й е погасено изцяло от ответника.

Касационното обжалване не може да се допусне и на въведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Освен това касаторът не аргументира тезата си за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт отделно от поставените правни въпроси, по които вече бяха изложени съображения, и от оплакванията за неправилност на решаващите изводи на съда. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.

С оглед този резултат по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 4500 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 19. 06. 2020 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 13. 12. 2019 г. по в. т. д. № 405/2019 г. на Варненски апелативен съд, ТО.

ОСЪЖДА Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Добруджа““, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Кубрат, [улица] да заплати на „Агро Ди и ко“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.