Производството е по реда на чл. 423 НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. К., чрез упълномощеният му защитник – адвокат М от САК, за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 24/15. 12. 2005 година на Врачанския районен съд по н о х д № 144/2004 година, по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В искането се сочи, че осъденият е узнал за осъдителната присъда след неговото екстрадиране от Р. Ф, на 13. 07. 2008 година. В искането, макар и изготвено от упълномощен защитник, не е въведено касационното основание, но от съдържанието на искането, служебно може да се изведе такова по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – нарушение правата на осъдения, като страна в Наказателен процес, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Твърди се, че от 23. 03. 2004 година, осъденият бил на територията на Р. Ф, от 2. 06. 2006 година в затвор в П., до датата на екстрадицията – 13. 07. 2008 година, поради което не знаел, че срещу него има образувано наказателно дело и постановена осъдителна присъда.

П. В касационен съд, осъденият се явява лично и с адвокат М, от САК.

Последният поддържа искането за възобновяване, по съображенията изложени в него – осъденият не е знаел за образуваното наказателно дело пред съда.

Осъденият К., в правото си на лична защита, иска да му се даде възможност да участва в процеса срещу него, след възобновяване на наказателното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, тъй като осъденият е знаел за съдебното производство, бил е редовно призован и дори лично е поискал отмяна на мярката му за неотклонение от въззивния съд.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е неоснователно.

Наистина, с цитираната присъда, М. К. е бил признат за виновен в това, че на 26. 07. 2001 година, в гр. В., след предварително сговаряне с други лица, за да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у М. Е. от гр. П., като с това са причинили вреда на Т. И ЕООД – П., в големи размери – 18121, 05 лева. За престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209 ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години, при общ първоначален режим. На основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана условната присъда спрямо същия, постановена по н о х д № 133/1995 година, за срок от две години лишаване от свобода.

Осъденият К. и неговите съучастници А. Б. и Д. Н. са осъдени солидарно, да заплатят обезщетение на пострадалото от престъплението дружество, за претърпени имуществени вреди, в размер на 5000 лева.

Същите са осъдени, солидарно, да заплатят съответната държавна такса и разноските по делото, а само молителят М. К. сам да заплати разходите за служебен защитник, в размер на 300 лева.

Поради това, че цитираната присъда не е обжалвана или протестирана, на 30. 01. 2006 година, същата е влязла в законна сила и е изпратена на районна прокуратура – Враца за изпълнение.

При проверката по делото се установи, че след образуване на съдебното наказателно производство, с призовка, по реда на чл. 160 ал. 2 НПК отм., чрез бащата на К. са му връчени обвинителен акт и разпореждане за предаване на съд от 20. 02. 2004 година, с което мярката му за неотклонение била изменена в „задържане под стража”. Въпреки редовното уведомяване, той не се явил в заседанието за което бил призован - 13. 05. 2004 година. Междувременно, очевидно запознат с цитираното разпореждане, със саморъчно изготвена и подписана молба от 23. 03. 2004 година, той поискал от Врачанския окръжен съд по образуваното пред този съд ч н д № 188/2004 година, тази мярка да бъде заменена с по-лека. С определение от 13. 04. 2004 година, искането за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение.

При проведените издирвателни мероприятия, по искане на съда, за изясняване на обстоятелствата във връзка с отсъствено разглеждане на делото, по отношение на М. К. постъпила информация, че няма данни за официално напускане на страната, но има данни за нелегалното му излизане от България./ вж писмо на РДВР – Враца, № 50349/9. 12. 2004 година/

Поради това, на основание чл. 268 ал. 3, т. 2 НПК отм., в присъствието на служебно назначения на неявилия се подсъдим К. защитник – адвокат А от Врачанската адвокатска колегия, на 15. 12. 2005 година, делото било разгледано по същество и постановена цитираната по-горе присъда.

От изложеното следва извода, че осъденият К. е знаел за насроченото наказателно дело образувано по обвинителен акт срещу него и съучастниците, за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5 НК. Той съзнателно и доброволно се е отклонил от задължението си да участва в процеса като страна и да упражнява правата си по НПК. Съдебният състав е положил всички предвидени в българското законодателство средства за издирването и принудителното довеждане на подсъдимия в съдебната зала, но поради нелегалното му напускане на страната, съдът е бил лишен от всякаква възможност да го уведоми за разглеждането на делото, както и за последното съдебно заседание, проведено в деня на постановяване на присъдата – 15. 12. 2005 година, чиято отмяна, по реда на възобновяването иска К.

Ето защо, искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 144/2004 година по описа на Врачанския районен съд е неоснователно. Осъденият К. е знаел за образуваното съдебно наказателно производство, аргумент за което е обжалването със саморъчно изготвена и подписана молба за изменение на мярката за неотклонение, взета с разпореждане на съдията - докладчик по същото дело.

Освен това, правата му като страна в процеса на са накърнени, тъй като е спазена предвидената в НПК гаранция за това, с назначаването на отсъстващия от делото подсъдим квалифицирана правна защита, в лицето на служебно назначения адвокат А от Вр АК.

Водим от горното, поради липса на основанията предвидени в чл. 423 ал. 1 НПК, за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

О. Б. У искането на М. П. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателното производство по н о х д № 144/2004 година по описа на Врачанския районен съд и отмяна на постановената по същото дело присъда № 24/15. 12. 2005 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: