Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
П. Г. АД със седалище Италия, [населено място], представлявано от С. Бортолоти, чрез адвокат Г. П. Я. обжалва решение № 5840 от 06. 10. 2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 1921/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ № 24-14-941/16. 10. 2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърдено с решение № 63/13. 01. 2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място].
В касационната жалба са изложени доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Конкретните оплаквания се отнасят до допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвянето на допуснатата от съда съдебно - счетоводна експертиза. Твърди се, че вещото лице не е осъществило контакт със страната, а обясненията му, че не е търсено за контакт са неверни. Жалбоподателят счита, че без изготвянето на експертно заключение по поставените задачи, спорът не е изяснен от фактическа страна. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. А. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от дружество,...