Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Т. Т. Т., [населено място] и и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП”/- [населено място] при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, оправомощен със заповед № ЗЦУ-10/15/25. 07. 2014г. на изпълнителния директор на НАП, срещу Решение № 432 от 07. 11. 2014г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. д. № 296 по описа за 2014 г.

В касационната жалба на Т. Т. Т. се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и по същество, отменен изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В касационната жалба на и. д. директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и по същество, отхвърлена изцяло жалбата на Т. Т. Т. срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред административният съд е повторно и във връзка с Решение № 4815 от 08. 04. 2014 г., постановено по адм. дело № 12771 по описа на ВАС за 2013 г., с което е отменено Решение № 214 от 12. 08. 2013 г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. дело № 767/2012г. по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице да изготви баланс на касовата наличност въз основа на приходите и разходите на Т. Т. Т. за ревизирания период и да се определи крайно салдо на приходите и разходите на годишна база, като при тази експертиза не се включват сумите, за които Т. Т. Т. претендира и няма доказателства за тяхното наличие, след което съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан със законосъобразното определяне на данъчната основа за ревизирания период.

Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 11-1200091/30. 03. 2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 382/20. 07. 2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" [населено място] (към настоящия момент Дирекция „ОДОП”), с който по реда на чл. 122 от ДОПК, на Т. Т. Т. е установен за довнасяне за 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 8 530, 52 лева и лихви върху него общо в размер на 2 627, 30 лева. Тези задължения са начислени във връзка с установените в хода на ревизията средства с неустановен произход, формирани като превишение на разходите над доказаните доходи на лицето за периодите, които средства не са били декларирани и обложени. По жалбата на Т. Т. Т.:

С обжалваното първоинстанционно решение, Административен съд - В. Т е приел, че с отменителното решение на ВАС се съдържат задължителни указания за съда, които налагат извода, че всички доходи и разходи на лицето като основание и размер са правилно установени в хода на ревизията и при първоначалното разглеждане на делото, но неправилно съдът е изчислил само данъчната основа за облагане, като не е възприел годишната база за всички доходи и разходи. Така, предвид чл. 224 от АПК, е посочил, че предмет на делото е само въпросът за данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ отм. и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, изчислена след баланс на касовата наличност въз основа на приходите и разходите на Т. Т. Т. за ревизирания период и определеното крайно салдо на приходите и разходите на годишна база за ревизираните периоди. С оглед на това и назначената по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, на която е поставена допълнителната задача, както е указана от ВАС, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че се установява размер на превишение по-висок от определения с РА за 2007 г. и равен на установения от ревизията за 2005 г. Предвид забраната за влошаване на положението на оспорващия (чл. 160, ал. 5 от ДОПК) административният съд е приел, че превишението за посочения период на 2007 г. е в размер, определен от РА и възлиза на 2 078, 93 лева. За останалите периоди (2006 г., 2008 и 2009 г.) разходите на Т. превишават доходите му в размерите установени от СИЕ (л. 41 от делото). Поради, което за 2005 г. – данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. е правилно определен с РА, доколкото не се установява различна данъчна основа за облагане от допълнителната СИЕ и възлиза на 500, 80 лева и лихви 368, 21 лева. За 2006 г. дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. е 1 166, 52 лева и 709, 02 лева лихви, вместо определените с РА 1 323, 95 лева данък и 796, 98 лева лихви. За 2007 г. РА не определя задължения по ЗДДФЛ, тъй като размерът на данъчната основа е под необлагаемия доход. Ето защо и по арг. от чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът не е определил задължение за данък по ЗДДФЛ на Т. за тази година, въпреки установения такъв от СИЕ. За 2008 г. дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 1 169.,82 лева и 337, 49 лева лихви, вместо определените с РА 1 182, 76 лева данък и 368, 03 лева лихви. За 2009 г. дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 4 794, 43 лева и 949, 71 лева лихви, вместо определените с РА 5 523, 01 лева данък и 1 094, 08 лева лихви. С оглед на това административният съд е отменил РА за периода на 2006 г., 2008 и 2009 г. в размерите само над така установените в хода на съдебното производство суми с всички последици от това. Решението в тази си част е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка и указанията на отменителното решение на ВАС, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че отменителното решение на ВАС изрично е посочило, че допълнителната експертиза при новото разглеждане на делото не трябва да включва сумите, за които Т. претендира като доходи, но не доказва. Такива, недоказани според ВАС са както претенциите за наличност на разполагаеми парични средства в размер на 30 000 лв., получени в заем от сестрата на Т., така и останалите суми - 20 000 лв. от сватба и 1 000 лв. от продажба на МПС. Относно тези доходи ВАС изрично е посочил, че Административен съд - В. Т при първоначалното разглеждане на спора правилно е възприел доводите на ревизиращите органи, доколкото липсват каквито и да било доказателства, установяващи различни факти от тези, посочени в ревизионния доклад. Същевременно, отменителното решение на ВАС приема и относно разходите на задълженото лице през процесните отчетни периоди и по-конкретно - за размера на разходите на Административен съд - В. Т за живот и издръжка, че Т. не е доказал осъществяването на разходи, различни от посочените в РА. Настоящата касационна инстанция намира, че след като в хода на първоинстанционното производство касаторът Т. не е представил доказателства, които да разколебаят тези изводи, то правилно административният съд е възприел мотивите на ВАС в тази насока.Правилно административият съд се е позовал на кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение по допълнителната СИЕ за размера на превишението на разходите над приходите на Т. през данъчните периоди 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. с оглед на това е достигнал до законосъобразния извод, че РА следва да се отмени за периода на 2006 г., 2008 и 2009 г. в размерите само над така установените в хода на съдебното производство суми със всички последици от това.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на и. д. директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП:

Касационната инстанция намира за неоснователна жалбата на и. д. директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП срещу решението на административния съд в частта, с която е отменен процесния ревизионен акт в частите, в които с него е определен данък по чл. 35 от ЗДДФЛ отм. ) за 2006 г. в размер над 1 166, 52 лева и 709, 02 лева лихви, както и е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 1 169, 82 лева и 337, 49 лева лихви, а за 2009 г. – в размер над 4 794, 43 лева и 949, 71 лева лихви. По отношение на решението в тази част за определения данък по чл. 35 от ЗДДФЛ отм. ) и чл. 48 от ЗДДФЛ са изложени доводи в касационната жалба, че административният съд неправилно е приел, че начинът на определяне на данъчната основа следва да бъде на годишна база. Този довод на касатора е неоснователен и в противоречие с трайната практика на ВАС и разпоредбата на ЗДДФЛ досежно начинът на определяне на данъчна основа. Както правилно е приел съдът, данъчната основа за облагане доходите на физическите лица е годишна, поради което помесечно съпоставяне на приходи с разходи е в нарушение на материалноправните разпоредби, въпреки че основата се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно, законосъобразно и при съобразяване с указанията на отменителното решение на ВАС, е поставил задача на допълнителната СИЕ да изготви паричен баланс на касовата наличност въз основа на приходите и разходите на Т. Т. за ревизирания период и да определи крайно салдо на приходите и разходите на годишна база. След като се е съобразил със заключението по неоспорената от страните и обективно и компетентно дадена експертиза е достигнал до законосъобразният извод, че процесния ревизионен акт в частите, в които с него е определен данък по чл. 35 от ЗДДФЛ отм. ) за 2006 г. в размер над 1 166, 52 лева и 709, 02 лева лихви, както и е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 1 169, 82 лева и 337, 49 лева лихви, а за 2009 г. – в размер над 4 794, 43 лева и 949, 71 лева лихви е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По тези съображения настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на

и. д. директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП

се явява неоснователна като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт в тази му част и същият следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, разноски не се дължат на страните поради отхвърляне на касационните жалби.

С оглед на гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни по твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в съответните му обжалвани части.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на О. отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432 от 07. 11. 2014г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. д. № 296 по описа за 2014 г. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Особено мнение: