Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез управителя М. М., против решение №6972/19. 11. 2014 г. по адм. д. №11310/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № [ЕГН]/22. 03. 2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение №1811/23. 10. 2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ С. при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 729 098. 52 лв. и лихви в размер на 139 490. 98 лв. по фактури, издадени от [фирма] за данъчен период м. 04. 2011 г. С решението е осъдено дружеството да заплати на Д"ОДОП"-С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 126 лв.

Изложени са твърдения, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – съставляващи касационни основания по чл. 209, ал. 2 и ал. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на РА. Позовава се на практика на Върховния административен съд и на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО. Иска се отмяна на атакуваното решение.

Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С., чрез юрк. И. в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължение, поради отказан данъчен кредит за данъчен период м. 04. 2011...