Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 24/08. 01. 2015г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 2705 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт №[ЕИК]/04. 03. 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В.. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Касаторът изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на И. Д. с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в [населено място], както и с предложената от съда интерпретация на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Д. И. С., чрез повереника си адв. П. Б., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на Д. С. задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер 12 864. 35 лева и за закъснителна лихва в размер 5 082. 81 лева.

По установяванията на първостепенният съд, обжалваният РА е издаден в повторно ревизионно производство сред отмяната с решение № 456/02. 09. 2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ на предходен РА №[ЕИК]/14. 04. 2013 г. и е продължило със...