Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу решение № 7182 от 25. 11. 2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 12478/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № [ЕГН] от 09. 08. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1923 от 11. 11. 2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място].

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е възприел доводите на ревизиращите органи за наличие на хипотеза на чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на услугата е мястото, където се намира недвижимият имот. Посочва, че за обекта фотоволтаична система (PV Photovoltaic) е приложимо легалното понятие по пар. 1, т. 70 от ДР на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 14 от 15. 06. 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (Наредба № 14/2005 г.). Относно характера на PV като преместваемо съоръжение привежда аргументи от разяснения на НАП №08-00-2 от 28. 02. 2012 г., № 08-С-4 от 05. 03. 2012 г. и № 07-00-223 от 01. 10. 2014 г., като счита за неприложима нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА). Извежда извод, че спорните услуги, свързани с изграждането на PV, намираща се на територията на Румъния, не могат да...