Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИР Х. Б. при секретар В. В. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 7172/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Н., гр. София, [адрес], срещу Решение №859 от 15.02.2021 г. на Административен съд София-град, по административно дело №11014/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Отказ №230000-10650 от 19.08.2020 г. на началника на Шесто районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказал да му издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Касационният жалбоподател – Д. Н., счита обжалваното решение за необосновано като сочи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Анализира като неправилен извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде продължен срока на процесното разрешение. Посочва че издадения отказ е немотивиран и смята, че издаденото разрешение обуславя продължаване на срока му, т. к отговаря на изискванията на закона и не е настъпила промяна, която да обуславя отказа на административния орган.
Твърди, че ангажираните по делото доказателства обосновават необходимост от получаване на разрешение за огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Не претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. П. Б., Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба – началникът на Шесто районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Ц. В. и юрк. Б. П..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:
На 26.05.2020 г. Д. Н. подава заявление до началника на Шесто районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (06 РУ-СДВР) за продължаване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие (пистолет “Валтер”, калибър 9 х 19 № 046343) и боеприпаси към него. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ документи.
На 09.10.2020 г. Д. Н. е уведомен за започнато производство по издаване на отказ, като му е указано, че има право в 7-дневен срок да депозира възражение.
На 21.07.2020 г. заявителят подава възражение с вх. №142400-2129, в което излага съображения за основателност на искането си за продължаване срока на разрешението, като посочва че му е издавано разрешително двукратно за срок от 5 години и през целия 10 годишен период не са установени извършени от него нарушения по ЗОБВВПИ. Сочи, че наличието на разрешение му е необходимо, т. к работи като строителен инженер и често пътува до отдалечени райони извън населените места. Собственик е на две фирми и предвид дейността им се налага да носи в себе си парични средства. Прекарва почивните си дни извън града и има нужда от “самоохрана и сигурност”, както лично за себе си така и за неговото семейство и имущество. Пояснява, че необходимостта от притежаване на разрешителното не е отпаднала, т. к посочените обстоятелства за издаване на първоначалното не са се променили.
На 19.08.2020г. с Отказ № 230000-10650, на основание чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, началникът на 06 РУ-СДВР, отказва издаването на исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на физическо лице за самоотбрана, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнен начин да се обоснове необходимостта от същото.
Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му, органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/ подновяване на разрешението за придобиване, носени и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Приема, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Посочва, че законовото искане към лицето подало за първи път заявление за разрешение за притежание на оръжие, не го освобождава от задължението, при повторно искане за продължаване срока на разрешението, да отговаря отново на посочените в закона основания за издаване на първоначалното.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
Дейностите, свързаните с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като причина за исканото разрешение самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността им, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът че касаторът работи като строителен инженер и пренася големи парични суми за разплащане, за което не представя конкретни доказателства, не би могла да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението.
При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или се иска неговото продължаване, заявителят е страната която следва да представи доказателства въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд и предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение.
Законодателят е възложил на административния орган при подадено заявление, да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Преценката за наличието им се прави за всеки конкретен случай.
Правилен е изводът на съда, че фактът, че на касатора е издадено предходно разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал.1 и по критериите в чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от носене на лично огнестрелно оръжие. Посочените в жалбата причини, които налагат продължаване срока на разрешението не презумират потенциална и основателна необходимост от притежанието на оръжие за самоотбрана. Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи.
При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество, както и свързани с трудовата му дейност изисквания към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана.
При така установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.
С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане, съдът следва да осъди касатора да заплати на Столична дирекция на министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв., на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №859 от 15.02.2021 г. на Административен съд София-град, по административно дело №11014/2020 г.
ОСЪЖДА Д. Н., гр. София, [адрес], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, седалище и адрес гр. София, ул. “Антим I” № 5, 100 (сто) лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Весела Андонова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Х. п/ Полина Богданова