Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане против решение № 7284 от 01. 12. 2014 г. по адм. дело № 1017 / 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-01-299/ 06. 03. 2012 г. на същия административен орган, с която на Ю. Б. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и последваща заповед № ЧР-2-25/ 12. 03. 2012 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на А. е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че заповед № РД 01-299/ 06. 03. 2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ю. А. е постановена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от У. правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията) и в съответствие с изискванията за форма.

Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде споделен, но по съображения, които не...