Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. М., [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 5, ап. 13 срещу Решение №390 от 27. 02. 2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №2858/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н М. срещу принудителна административна мярка по чл. 171 т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) – преместване на моторно превозно средство без знанието на собственика, марка „Ситроен“, регистрационен [рег. номер на МПС],

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки направеното искане за събиране на доказателства – транспортната схема на [населено място], съдът постановил решението си без по делото същата да е представена. Решението е постановено и без по делото да е представен снимков материал, липсата на който не може да потвърди или да отрече написаното в докладната записка. Съдът не отчел, че нарушението на забраната за паркиране на определеното място е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 и ал. 4, т. 8 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), но не е достатъчно основание за прилагане на принудителната мярка. Позовава се на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП и сочи, че основанието за прилагане на мярката не е убедително обосновано, тъй като не е доказана опасността за останалите участници в движението. Нарушаването на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП се санкционира с глоба и не е основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

С оглед на това счита, че приложената мярка е незаконосъобразна, което прави обжалваното решение неправилно....