Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез пълномощника си адв. А. Г. срещу решение № 2318/15. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 1375/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №[ЕИК]/16. 12. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място] в частта, потвърден с решение № 103/03. 04. 3014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП (в съдебното решение е допусната грешка при изписването му, като е посочен друг № 367/03. 06. 2010 г.) за установени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнато право на данъчен кредит за месеците април, юли, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. общо в размер на 15 899, 61 лв. и лихви – 1 753, 60 лв. по доставки от [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет „гуми за товарни автомобили”, „възглавници за кабини” и „тежкотоварни гуми” и „резервни части”. Макар в касационната жалба, която представлява повторение на първоинстанционната жалба да е посочено като отменително основание само нарушение на материалния закон, от изложението й може да се направи извод, че се релевира и друго отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на доказателствата. Касационният жалбоподател поддържа възражение и за нищожност на ревизионния акт – не била описана в ревизионния акт заповедта за възлагане, като бил разбрал за образуваното ревизионно производство на 07. 01. 2014 г., когато получил уведомително писмо № 25676-17/30. 12. 2013 г. за явяване в ТД на НАП – [населено място] при П. П. – главен инспектор по приходите за връчване...