Производството е по гл. ХІІ от АПК.

Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., срещу решение № 2239 от 18. 12. 2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1892 по описа за 2014г. в частта, с която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/28. 05. 2014г. на органи по приходите при ТД на НАП Б. относно установените задължения за ДДС в размер 12 711. 66 лева и за закъснителни лихви в размер 3 008. 98 лева за периода от 01. 05. 2011 г. до 31. 08. 2011 г. Общо се заявява неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Към нарушенията на процесуалния закон касаторът отнася допускането от първостепенния съд на съдебно-счетоводна експертиза в закрито заседание без да е дадена възможност за становище на ответника. Сочи като безспорни факти възникналото за РЛ задължение за регистрация за целите на ДДС, данъчният период на възникването му, неизпълнението на задължението за регистрация по инициатива на ДЗЛ и датата на специалната данъчна регистрация. Изразява съгласие с решението на съда за приложимостта към спора на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, вместо на избраната в РА норма на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, доколкото основанията на специалната регистрация са отпаднали преди датата на регистрацията. Оспорва изводите на съда за момента, към който са отпаднали основанията за регистрация. Предлага различен от този на съда начин на определяне на данъмната основа на доставките при изчисляване на данъчния оборот. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира се деловодни разноски.

Ответникът по касация – С. В. А. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за правилност по резултата му на решението в обжалваната част.

С обжалвания пред АС Бургас ревизионен акт са установени...