Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] и на Ж. Г. Д. от [населено място], с. о. „Т. - 1” № 145, срещу решение № 2397 от 22. 10. 2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 2464/2014 г., с което частично е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 04. 04. 2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 319 от 30. 06. 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място]. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Касационна жалба е подадена от Ж. Г. Д. срещу решение № 2895 от 17. 12. 2014 г., постановено в производство по реда на чл. 175, ал. 1, АПК, вр. чл. 248 ГПК, с което са допуснати поправки на явни фактически грешки в решение № 2397 от 22. 10. 2014 г. и същото е изменено в частта за разноските, като лицето е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП” [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1168. 67 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нищожност на РА на основание пар. 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред административния съд РА №031305488 от 04. 04. 2014 г. на орган по приходите...