Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Ю. и Г. Р. против решение № 369 от 08. 10. 2020 г., постановено по адм. д. № 72/2019 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. Х, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Али не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отхвърля жалбата на С. Ю. и Г. Р. с искане за обявяване на нищожност на заповед № 301/21. 02. 2014 г. на кмета на гр. Х., с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен ПУП – изменение на план за регулация, като ПИ с идентификатор 77195. 719. 27 се урегулира в самостоятелен УПИ – УПИ ХХІ с предназначение – „за жилищни нужди", като вътрешните регулационни граници се поставят в съответствие с границите на ПИ с идентификатор 77195. 719. 27.

За да постанови този резултат съдът приема, че имотът на жалбоподателите е нанесен в кадастралния и регулационен план, одобрени съответно през 1986 г. и през 1993 г. като дворно място с пл. № 3110 и с площ от 385 кв. м., като и в двата плана няма нанесено дворно място, за което...