Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. П, в качеството му на председател на Върховния касационен съд на Р. Б, срещу решение № 5158 от 29. 04. 2020 г. по адм. дело № 2644 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение, обективирано в т. 4 от Протокол № 7 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26. 02. 2019 г. относно постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство по направено от него предложение с рег. индекс № ВСС-1860 от 11. 02. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Г. У - административен ръководител и председател на Апелативния специализиран наказателен съд.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се от съда да отмени решението и постанови друго, с което се уважи жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител И. А., служител с юридическо образование и депозирано становище по реда на чл. 213а, ал. 4 АПК. Представя писмено становище по реда на чл. 213а от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Г. У, административен ръководител - председател на Апелативния специализиран наказателен съд оспорва същата като неоснователна чрез адв. Б. К. и депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него първоинстанционният съд не е допуснал нарушения както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Правилен и обоснован е изводът му направен след обективна преценка на доказателствата по делото за законосъобразност на оспорения административен акт, както и този извод за необоснованост, и очевидна неоснователност на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ за ангажиране дисциплинарната отговорност на съдия Г. У.

Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу акт, който подлежи на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния съдебен състав на ВАС, шесто отделение, което е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) е било решение, обективирано в т. 4 от Протокол № 7 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26. 02. 2019 г. С него е постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство по направено от Л. П, в качеството му на председател на Върховния касационен съд, предложение с рег. индекс № ВСС-1860 от 11. 02. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Г. У - административен ръководител и председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).

В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора.

Конкретно по делото се установява, че Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) е била сезирана с предложение с рег. индекс № ВСС-1860 от 11. 02. 2019 г. от Л. П, в качеството му на председател на Върховния касационен съд (ВКС) и по-горестоящ административен ръководител за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Г. У - административен ръководител и председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). Това предложение е направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Вносителят на предложението се позовава на Доклад № А-482 от 10. 12. 2018 г. за дейността на посочения съд по въззивни частни наказателни дела, образувани по жалби и протести срещу определения на Специализирания наказателен съд (СНС), постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) по нохд № 2617 по описа за 2018 г. на същия. Докладът е изготвен в изпълнение на заповед № 2807 от 28. 11. 2018 г. на председателя на ВКС, с която на основание чл. 114, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 9 ЗСВ и по повод на многобройни медийни публикации във връзка с разглеждането на исканията за промяна на мерките за неотклонение на Д. И. и Б. П., като с нея е наредено от него да се извърши проверка на организацията на дейността на АСНС по въззивни наказателни частни дела, образувани и разгледани по частни жалби, респ. частни протести срещу определения на първоинстанционния съд, постановени по реда на чл. 270, ал. 1 НПК по искания за промяна на изпълняваните спрямо подсъдимите Д. И. и Б. П. мерки за неотклонение. По повод на така назначената проверка е отправено Искане от съдии при АСНС до Пленума на Висшия съдебен съвет за вземане на становище относно правомерността и допустимостта на същата, като съдия Г. У е един от тях. Със заповедта е назначена комисия за извършване на проверката, определен е периодът, в който тя следва да бъде извършена (29. 11. 2018 г.-05. 12. 2018 г.), както и срок до 10. 12. 2018 г., в който да се изготви и представи доклад за резултатите. Докладът е изготвен в срок и в него са направени изводи от фактическо и правно естество, респ. са дадени и препоръки за преодоляване на неправилната съдебна практика, въпреки нейната оскъдност. С. К това последно обстоятелство изисква на съдилищата да се укаже стриктно да спазват актуалното законодателство - нормите на НПК и Правилник за администрацията на съдилищата.

В предложението за образуване на дисциплинарно производство вносителят изрично посочва, че са налице извършени нарушения от съдия Г. У, председател и административен ръководител на АСНС, както следва:

1) Дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ - действие, накърняващо престижа на съдебната власт, изразяващо се в това, че на 16. 11. 2018 г. в гр. С., ул. "Черковна"№ 90 извън кръга на своите служебни правомощия като административен ръководител на по-горестоящ съд, е дал устно разпореждане на съдия от по-долустоящ съд - докладчика (съдия И. Х) по нохд № 217 по описа за 2018 г. на СНС, да извърши фактически и правни действия по това дело, които не съответстват на нормативни разпоредби, нито на установена съдебна практика. Конкретно на посочената дата е посетил съдия И. Х след постъпване на частен протест от прокурора при Специализираната прокуратура (СпПр) и искане по чл. 343 НПК, като при това посещение го е уведомил за необходимостта по чл. 343 от кодекса той да се администрира възможно най-бързо и да се изпрати на АСНС с оглед спешността на исканото произнасяне. С. Г. У го е уведомил също за необходимостта следственият арест да бъде уведомен за постъпване на документите, изготвени от прокурора. Според вносителят това поведение на съдия Г. У представлява намеса в работата на съдия от по-долустоящ съд, която не се основава на законови правомощия, включително такива касаещи администрирането на делата и жалбите, или протестите. Според него последното е особено значимо като се отчетат конкретните обстоятелства, а именно, че в случая не се установява бездействие от страна на докладчика по делото, нито забавено или несвоевременно извършване на дължимите процесуални действия (по изготвяне на протокола от съдебното заседание, подписването му и т. н.), нито по администрирането на постъпилия протест и съдържащото се в него искане по чл. 343 НПК.

В предложението по тази точка е посочено, че с действията си съдия Ушев е допуснал безпрецедентно накърняване на основната роля на съда на независим и безпристрастен арбитър за осъществяване на правораздавателната дейност при спазване на принципите на справедливост и точно прилагане на законите спрямо всички страни в процеса.

Вносителят е посочил, че по този начин е създадена неравнопоставеност на страните в процеса, понеже е разпоредено незабавно администриране и изпращане делото на АСНС, който е ръководен от него, без да са извършени всички процесуални действия, съгласно НПК, а именно: без да са спазени изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 319, ал. 2 НПК и процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК.

2) Дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, изразяващи се в това, че на 16. 11. 2018 г. в гр. С., ул. "Черковна" № 90 е образувал вчнд № 522 по описа за 2018 г. на АСНС по протест на прокурор при СпПр и особено искане по реда на чл. 343 НПК срещу определение от 16. 11. 2018 г. по нохд № 2617 по описа за 2018 г. на СНС, с което са изменени мерките за неотклонение на подсъдимите Д. И. и Б. П. от задържане под стража в домашен арест, при което е осъществил четири нарушения:

- без да е предвидена възможност за образуване на самостоятелно производство по чл. 343 НПК пред въззивната инстанция;

- без да са спазени изискванията на процесуалния закон за проверка и редовност на размяната на книжата (това е станало с определение № 175 от 16. 11. 2018 г. от 16. 11. 2018 г. АСНС, ІІ състав, делото е върнато на СНС за изпълнение на процедурата по чл. 343, ал. 2 НПК);

- при липса на годен подлежащ на спиране съдебен акт за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите Д. И. и Б. П., подписан от съдебните заседатели-членове на съдебния състав и съдебния секретар, съгласно чл. 311, ал. 2 НПК;

- без да е преценил, че нерегламентирания в НПК "частичен" протокол не представлява официален съдебен акт, обективиращ волята на съда. Протоколът от 16. 11. 2018 г. по нохд № 2671 по описа за 2018 г. на СНС е изпратен на АСНС на 16. 11. 2018 г., 18. 05 ч., т. е. след произнасянето на въззивната инстанция по особеното искане.

Вносителят е квалифицирал допуснатите нарушения от страна на съдия Г. У като административен ръководител - председател на АСНС, който разглежда особена категория наказателни дела, като сериозни и накърняващи основни принципи за осъществяване на прозрачност и ефективност на правораздавателната дейност.

Според вносителя на предложението са налице предпоставките за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Г. У и налагане на дисциплинарно наказание по вид и размер, съответстващ на тежестта на допуснатите нарушения, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на нарушителя, съобразно чл. 309 ЗСВ.

От представения Пълен стенографски протокол № 7 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26 февруари 2019 г., като част от административната преписка, се констатира, че Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към СК на ВСС, която е постоянна и се състои от 5-ма членове, съгласно чл. 17 и чл. 20, ал. 1 от Правила за работа на СК на ВСС, (приети на основание чл. 30, ал. 1, т. 16 ЗСВ с решение на СК по протокол № 7 от 7. 06. 2016 г., изменяни впоследствие, в приложимата редакция) в изпълнение на правомощията си по ал. 2, т. 3 от посочената разпоредба е извършила проверка на допустимостта на предложението на свое заседание. От съдържанието на този стенографски протокол № 7 от 26 февруари 2019 г. се констатира, че Л. П, в качеството му на председател на ВКС, председателстващ заседанието на СК по смисъла на чл. 3, ал. 1 от посочените Правила на заседание и като вносител на обсъжданото предложение по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ се е отвел, и не е участвал в обсъждането на същото, както и в гласуване на решението, което е постановено по повод на него и е било предмет на първоинстанционен съдебен контрол от тричленния съдебен състав на ВАС, шесто отделение. Установява се също от този протокол, че Комисията "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към СК на ВСС не е постигнала съгласие, понеже на нейното заседание са присъствали 4-а нейни членове, респ. не е взела решение. Протокол за провеждането му, както и изготвените "два варианта", както е записано в протокола от заседанието на СК на ВСС по делото не са представени.

Извършено е обсъждане, като изказвания във връзка с направеното предложение по същество на същото са направили А. Д, Ц. П, В. И и Д. К. Г. Ч, като председателстващ заседанието и К. Ш са направили изказвания само във връзка с провеждане на дебата и осъществяване на гласуването, но не и по повод на самото предложение.

Извършено е и гласуване, като е взето решение с 9 гласа "да не се образува дисциплинарно дисциплинарно производство" по така направеното предложение. "За образуване на дициплинарно производство" по това предложение е подаден 1 глас.

Съдебният състав на ВАС, шесто отделение е посочил в мотивите на решението си формулираните от вносителя на предложението два вида нарушения от страна на Г. У и взетото отношение по тях от конкретни членове на СК на ВСС, а именно на А. Д, Ц. П, В. И и Д.К.Н е частичен анализ на изготвения доклад на комисията, която е назначена по повод наредена проверка със заповед № 2807 от 28. 11. 2018 г. на председателя на ВКС, на организацията и дейността на АСНС по въззивни наказателни частни дела, образувани и разгледани по частни жалби, респ. частни протести срещу определения на първоинстанционния съд, постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по искания за промяна на изпълняваните мерки за неотклонение спрямо подсъдимите Д.И. и Б.П.. Анализът се основава преди всичко на препоръките дадени от комисията, изготвила този доклад.

От правна страна първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, същият е материално законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че не е извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ от Г. У, което да обосновава накърняване на престижа на съдебната власт, както и на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, последното с оглед на неизпълнение на други служебни задължения от този магистрат. Според съда, след като не се констатира нарушение на посочените разпоредби и след като разполага с правомощието да извърши преценка за обосноваността на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, Съдийската колегия е направила такава преценка. Поради установената очевидна неоснователност на предложението, правилно според съда органът е направил извод за липсата на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на конкретния магистрат.

За да се обоснове, съдът се е позовал на нормите от Глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, на чл. 11. 1 от Правилата за дисциплинарната дейност на ВСС, приети с решение по протокол № 60 от 11. 12. 2014 г., както и на раздел ІІ, т. 5 от Стандартите за провеждане на дисциплинарно производство по посочената глава на ЗСВ. Според него, след като последните са изготвени по препоръка на Европейската мрежа на съдебните съвети, част от която е и Р. Б, то преценката за спазването им е особено наложителна. Принципите, залегнали в тези стандарти за дисциплинарната отговорност са съобразени от дисциплинарнонаказващия орган, след като е мотивирал становището си и е гласувал с мнозинство за предложението да не се образува дисциплинарно производство. Според него е спазена и целта на закона, респ. и общият принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в чл. 6 АПК, а именно принципът за съразмерността. Образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат при установена изначална необоснованост на внесеното предложение би довело до накърняване на неговите законни права и интереси в степен много по-голяма от най-необходимото за целта на закона.

Настоящият съдебен петчленен състав намира, че решението е постановено при допуснати нарушения. В Г. Ша, раздел І от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е уредена дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 310, ал. 1 ЗСВ дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно с решение на наказващия орган, като последният се явява определен чрез разпоредбата на чл. 311 от същия закон. В чл. 312, ал. 1 ЗСВ е посочено кой може да направи предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, като в закона не са посочени условия за образуване на дисциплинарно производство.

Подробни правила, които уреждат реда и критериите при провеждане на дисциплинарната дейност на ВСС по прилагане на разпоредбите от посочената Г. Ша от ЗСВ, са приети с решение на ВСС по протокол № 60 от 11. 12. 2014 г. Същите имат нормативен характер, като се явяват действащо право, а не посочените от административния съд Стандарти. В т. 5.1 от тези Правила е записано, че основание за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание са обективни констатации и резултати от проверки и ревизии на дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените органи или на отделни съдии, прокурори, следователи, извършени от компетентни по ЗСВ органи. В разпоредбата на т. 9.1 от същите Правилата изрично е посочено, че дисциплинарно производство се образува при наличие на достатъчно данни в предложението за извършено дисциплинарно нарушение и за извършителя. В разпоредбата на т. 11. 1 от тях е записано, макар и от формална страна, изискването в предложението за налагане на дисциплинарно наказание да се сочат фактическите обстоятелства за извършеното дисциплинарно нарушени, въз основа на които предложителят счита, че са налице основания за образуване на дисциплинарно наказание. Посочените нормативни актове, както и АПК, като приложим общ закон, определят кръга на правните разпоредби, които следва да бъдат преценявани при прилагането им от административния орган като дисциплинарен такъв, респ. определят и рамките за осъществяване на съдебен контрол върху издадения от него акт.

Правилен и съответен на фактите по делото е изводът, че оспореното решение на СК на ВСС, с което е постановен отказ да се образува дисциплинарно производство е административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Както беше посочено по-горе в ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) не са посочени изчерпателно условията за образуване на дисциплинарно производство, като единствено такова се явява наличието на предложение за налагане на дисциплинарно производство, което в процесния случай е налице и е направено от компетентния затова орган, според чл. 312, ал. 1 ЗСВ. Същото съдържа подробни фактически констатации и се основава на констатирани нарушения при осъществената проверка, за което е изготвен и доклад след реализирана проверка, като съдържа и конкретно изразена воля на вносителя му за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. У, в посоченото му качество, както и обосноваване на правното основание за това. Последното е осъществено чрез посочване на нарушени приложими правни разпоредби. Така следва да се направи извод, че от формална страна процесното предложение отговаря на нормативните изисквания.

Настоящият съдебен състав не споделя направения извод на административният съд, че при вземането на оспореното решение административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, респ. е спазена неговата цел. И това е така, понеже той не е направил задълбочен анализ на събраните доказателства в административното производство и конкретно на установените факти и обстоятелства на обективната действителност, каквито представляват твърдените нарушения на посочените разпоредби от НПК, предмет и на проверка, и по повод наличието на които по делото няма спор. При това съдът е щял да достигне до друг извод, а именно относно наличието на нарушения на посочените правила, понеже постановеният от органа административен акт е необоснован. Въпреки оскъдната правна регламентация, следва да се приеме, че той в установителната си част, следва да изяснява фактите и обстоятелствата по извършените нарушения, след като, за да се обоснове органът може да събира гласни и писмени доказателства, по аргумент от чл. 318, ал. 3 ЗСВ. В направените изказвания само от някои от членовете на ВСС не се съдържа оценка на установените след проверката правнорелевантни факти, на възприемането им от тях, след като въз основа на тях е направена констатация от вносителя за наличие на две дисциплинарни нарушения (на чл. 307, ал. 3, т. 3 и на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ), като няма преценка и която да предпостави извод за наличие или не на такива дисциплинарни нарушения. Същата изисква да бъдат обсъдени дисциплинарните състави на посочените разпоредби с оглед на осъществените действия от съдия Г. У, както и дали те са морално укорими, каквито в мотивите на акта отсъстват. Поради този порок на административния акт не може да се изведе и волята на издалия го орган, която да бъде материализирана по-начин, позволяващ осъществяване на съдебния контрол с оглед спазването на материалния закон от негова страна. При това се явява нарушен принципа по чл. 7 АПК относно истинност при осъществяване на административното производство. Налице е анализ на практиката или липсата на такава на Върховния касационен съд по повод прилагането на чл. 343 НПК. Следва да се посочи, че настоящата инстанция осъществява контрола си в рамките очертани от ТР № 7 от 30. 06. 2017 г. на ОСС на ВАС по тълк. дело № 7/2015 г. По тези съображения следва да се прием, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК и административният съд като е приел противното е постановил решение, което следва да се отмени и делото върне на административния орган за продължаване на административното производство.

При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100. 00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5158 от 29. 04. 2020 г. по адм. дело № 2644 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение, обективирано в т. 4 от Протокол № 7 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26. 02. 2019 г. относно постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство по направено от него предложение с рег. индекс № ВСС-1860 от 11. 02. 2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Г. У - административен ръководител и председател на Апелативния специализиран наказателен съд.

ВРЪЩА административната преписка на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството.

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на Върховния касационен съд сумата 100. 00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.