Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел “Миграция“ – СДВР, подадена чрез процесуалния представител юрк. Н. Г., срещу Решение № 4683 от 20. 08. 2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 5602/2020 г., с което по жалба на И. О., гражданин на Нигерия е отменен отказ рег. № 513000-23966/01. 06. 2020 г. на началника на отдел "Миграция" – СДВР да бъде заменено с алтернативна по-лека от задържането мярка разпореденото със Заповед УРИ 5392 ПАМ – 53/19. 02. 2020 г. на същия административен орган принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) и преписката е върната на органа за ново разглеждане, в съответствие с дадените му указания по прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел за допустима жалбата на О., тъй като е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на заповедта за временно настаняване в СДВНЧ. Сочи, че при издаване на влязлата в сила заповед за настаняване на чужденеца липсват обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждането му от страната или че не съществува опасност от укриване на чужденеца. Посочва, че съгласно константната практика на Съдът на ЕС, след като веднъж бъде установено, че лицето е незаконно пребиваващо, то компетентните национални органи трябва, по силата на чл. 6, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, при съобразяване с предвидените в чл. 6, § 2-5 от нея изключения, да приемат решение за връщане. Моли съда да обезсили, алтернативно да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И....