Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А - директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив против решение № 1715/12. 10. 2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 897/2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001616005924-091-001/27. 11. 2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в оспорената част за установени задължения за корпоративен данък на „Т. Е“ ЕООД за 2014 г. в размер на 35 184. 83 лева и съответните лихви в размер на 13 066. 99 лева.

Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на стопанските операции и действително плащане на сумите по фактурите и РКО към турския контрагент DMM TEKSTIL ELEKTRONIK TIS TICARET INSAAD GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI („DMM TEKSTIL Ltd“). Сочи, че в настоящия случай спорът не е относно непризнат за данъчни цели разход, а с ревизионния акт са установени приходи от безвъзмездно придобити активи и със сумите на неотчетените приходи е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО. В тази връзка моли да бъде съобразено направеното оспорване на съдебно – счетоводната експертиза в частта относно изводите на вещото лице за направено плащане към турското дружество, което не е подкрепено с доказателства.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното производство.

Ответникът – „Т. Е“ ЕООД, град Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат К. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представени писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура...