Р

Е Ш Е Н И Е

№ 595

София,

07 януари 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи декември две

хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН

ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА

ВЕЛИЧКОВА

Е. С.

при участието на секретаря:А. К

и в присъствието на прокурора:Р. К.

изслуша докладваното от С. Е. В

касационно нох. дело № 539 по описа за 2008 година

Срещу решение от 07. 07. 2008 г., постановено по внохд № 87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Я. К., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, които се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и защита.

Частните обвинители и граждански ищци С. Д. и И. Д. не са взели становище по жалбата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 7. 07. 2008 г. постановено по внохд. №87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по нохд. №282/2007 г. на Окръжен съд гр. Б. като деянието, извършено от подсъдимия С. Я. К. е преквалифицирано в такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и наказанието за това престъпление е определено на шест години и в престъпление по чл. 131а НК във вр. с чл. 128, ал. 2 НК, за което и при условията на чл. 54 НК е определено наказание осем години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Подсъдимият е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК. Отхвърлен е и гражданския иск на С. К. Д.. В останалата й част присъдата е потвърдена.

С посочената присъда подсъдимия С е признат за виновен в това на 13. 08. 2004 г. в гр. К. да е отнел от владението на св. Д,с намерение противозаконно да присвои сумата от 15 лв.,като употребил за това сила, за да запази владението на отнетото и причинил тежка телесна повреда на И. Д. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал. 1т. 3 и 4 НК вр. с чл. 198 ал. 3НК вр. с чл. 29 ал. 1НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет години.

С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в полза на св. И в размер на 15 000 лв. и на С. Д. в размер на 6000 лв.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С:

Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата липсата на отговори на направени възражения пред въззивния съд, неправилност на оценката на доказателствата, игнориране на гласни доказателства и липса на категоричност в изводите на съда по авторството на деянието.

Доводите са напълно неоснователни.

Инстанционните Съдилища са събрали по предвидения в НПК ред, необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Подробни са и съображенията, на кои гласни доказателства и в коя тяхна част следва да се даде вяра и защо. Показанията на свидетелите на защитата не са игнорирани, а обсъдени подробно и от въззивния Съд, който е споделил извода на първоинстанционния, че не следва да им се дава вяра, поради тяхната непоследователност, вътрешна противоречивост и тенденциозност.

На възраженията на защитата направени във въззивната жалба подробно е отговорено съобразно разпоредбата на чл. 339 ал. 2 НПК,посочени са и основанията поради които не се приемат.

С изменение на присъдата и преквалификация на деянието от квалифициран грабеж в, квалифицирани кражба и тежка телесна повреда въззивния Съд е съобразил указанията на Върховният касационен съд в отменително решение по к. д. №284/2007 г.,т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

Доводите на защитата в касационната жалба са, че наказанието не съответства на целите по чл. 36 НК,не е съобразен дългия период от време извършване на деянието, подсъдимия имал безупречно поведение и се грижел за трите си малолетни деца.

При определяне размера на наказанието за всяко едно от извършените престъпления въззивния Съд е съобразил всички обстоятелства от значение, степента на обществена опасност на деянията и подсъдимия, Наказанието определено при условията на чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №87/2008 г. на Апелативен съд гр. Б.,с което е изменена присъда по нохд. №282/2007 г. на Окръжен съд гр. Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: