№ 468

гр.София, 23 декември 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и

четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Т.

ЧЛЕНОВЕ:

И. А.

К. К.

със секретар Аврора

Караджова

и с участието на прокурора М. В.

изслуша докладваното от

председателя (съдията) П. Т.

наказателно дело под № 467/2008 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимата К. Н. М. срещу частта от въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, в която е потвърдена осъдителната присъда спрямо М., постановена от окръжния съд-Пловдив.

Първоинстанционната присъда - № 28 от 22 февруари 2008 год. по наказателно от общ характер дело № 3665/2006 год., е по две обвинения: по чл. 244, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 243, ал. 2, т. 2 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС)-за държането на 7 април 2006 год. на 1549 бр. неистински държавни ценни книжа (акцизни бандероли) в големи количества, както и за служенето с 96 бр. от тях чрез залепването им върху бутилки с произведен алкохол; по чл. 234, ал. 1 НК-за държането по същото време на склад на акцизни стоки без бандерол (различни видове бутилиран алкохол), който се изисква по закон(Закона за акцизите). За първото от престъпленията К. М. е наказана 2 години лишаване от свобода при „общ” режим, а за второто е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева; заедно с глобата е присъдено и лишаване за 2 години и 6 месеца от право да бъде упражнявана професия или дейност, свързана с производството на високоалкохолни продукти.

Второинстанционното(въззивно) решение - № 100 от 24 юни 2008 год. по внохд № 144/2008 год., е постановено след оспорване на присъдата не само от обжалвалата сега с., но и от прокурора. Апелативният съд е уважил отчасти само жалбата, като е приложил условното осъждане (чл. 66 НК) спрямо подсъдимата и е отложил изтърпяването на наложеното й наказание лишаване от свобода за 5-годишен изпитателен срок.

В подадената сега(касационна) жалба се съдържат доводи за недоказаността на обвиненията срещу подсъдимата, както и за други процесуални недостатъци на воденото дотук срещу нея наказателно преследване, но позоваването е на всички отменителни основания – не само на това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), което се отнася до нарушенията на процесуалния закон; исканията на жалбоподателя също са не само за ново разглеждане на делото, произтичащо поначало от цитираното отменително основание, но и – алтернативно – за намаляване на наложеното наказание.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия прокурор е неоснователна.

Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.

Такива преди всичко неправилно се търсят в недостатъци на съдебните актове (доколкото решението възприема присъдата), които дори и да съществуват, не могат да се отразят върху изхода на делото в тази инстанция, защото нямат отношение към обжалването или пък имат, но отстраняването им по касационен ред е недопустимо.

Без отношение към обжалването са онези твърдения на жалбоподателя, които не засягат държането на 1549-те неистински акцизни бандероли и служенето с 96 от тях: твърденията, че и двете съдебни инстанции са приели без конкретни доказателства залегналата в обвинителния акт теза, подсъдимата да е заделяла готова продукция без бандерол и да я е продавала без фактури на фирма от Н. пазар.

Жалбата съдържа и твърдения, които засягат инкриминираната дейност по чл. 244, ал. 2 във вр. с ал. 1 и с чл. 243, ал. 2, т. 2 НК, но едновременно с това засягат и дейността по чл. 234, ал. 1 НК, за която въззивното решение (а заедно с него и присъдата) не подлежи на касационен контрол (арг. от чл. 346, т. 1 НПК във връзка с чл. 78а НК): твърденията, че действията по разследването на дознателя З. в присъствието на множество журналисти са с опорочено процесуално значение; че те са невалидни и по други причини, като например нереалното участие в тях на поемните лица; че процесуално невалидно е и обвинителното заключение на дознателя, и дори всички процесуални действия, проведени извън определения в закона срок за разследване. Съществено за неоснователността на тази част от жалбата е задължителната сила на влезлия в сила съдебен акт (чл. 413 във вр. с чл. 412 НПК), а не и без друго неоснователността на някои от твърденията, като например за приложението на чл. 234, ал. 7 НПК към действия по разследването, започнали при отменения НПК (без то да се свързва и с параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби към действащия НПК); именно тази задължителна сила не позволява да бъде оспорвано сега процесуалното значение на действията в досъдебното производство, които наистина се отнасят до престъплението по чл. 244 НК, но няма как да се отделят и от разследването на престъплението по чл. 234 НК.

Липсват основания за отменяне или изменяне на въззивното решение и в останалите твърдения в касационната жалба.

Вярно е, че в мотивите за осъждането на М. по чл. 244 НК могат да бъдат констатирани предположения, но те не могат да бъдат окачествени като противоречащи на забраната по чл. 303 НПК. Разбира се, и към този момент може само да се предполага например, че подсъдимата лично е укрила найлоновата торбичка с 1446-те неистински бандероли или че сама е оставила в бюрото си още 7 от тях, но е ясно също така, че оборването на подобни изводи не е достатъчно за отпадането на наказателната й отговорност по чл. 244 НК. Предположения като посочените би трябвало все пак да се избягват не само защото предизвикват ненужни спорове, а и защото създават погрешното впечатление, че всичко по делото – до най-големите подробности, може и трябва да бъде доказвано.

Престъпното „държане” на неистински бандероли е възможно и непряко, както поначало е възможно да бъде упражнявана всяка фактическа власт върху вещи (арг. от чл. 68 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА)). Фалшификатите са намерени на място, където К. Н. е упражнявала търговската си дейност и нейната отговорност по чл. 244 НК е могла да бъде доказана също освен пряко – чрез установяване на личното й отношение (физическо или юридическо) към инкриминираните знаци, така и непряко (косвено) – чрез изключването на всяко друго лице от нейните подчинени, което е било възможно само да бъде държател на бандеролите. В случая по делото е осъществено тъкмо косвеното доказване на обстоятелствата и тъй като за него е характерен именно „единствено възможният” търсен извод, няма нищо чудно нито процесуално нередно, че до отговорността на подсъдимата се е стигнало „по метода на изключването”, както се е изразил жалбоподателят.

Неубедителен е и опитът, накрая, обвинението по чл. 244 НК с предмет 96-те бандерола, залепени върху бутилките с алкохол, готова продукция, да бъде оспорено заради непредявяването им по реда на чл. 284 НПК. Отказът това да бъде извършено в окръжния съд е наистина също неубедително мотивиран; трябвало е просто да се отговори, че на предявяване по този ред подлежат само намиращите се по делото веществени доказателства, а не и онези, „които поради размерите си или по други причини, не могат да бъдат приложени” (чл. 110, ал. 4 НПК); по-важна обаче е неубедителността да се внуши по този начин, че въпросните, облепени с неистински бандероли бутилки, са „подхвърлени” доказателства. Тезата за умишленото компроментиране на подсъдимата не е намерила никаква действителна подкрепа в останалите доказателства; останало е само търсенето на грешки в процесуалната форма, каквото е и позоваването на нарушението на чл. 284 НПК; що се отнася до претендирания пропуск при огледа на местопроизшествието на 7 април 2006 год., по въпроса за процесуалната му валидност тук може да се добави освен вече казаното по-горе за влязлото в сила осъждане по чл. 234 НК, още, че протоколът за оглед не може да бъде обявен за нищожен, единствено заради този пропуск (отделен е въпросът, че ако огледът беше протоколиран пълно, той пак не би трябвало да съдържа констатацията, че в с и ч к и, облепени с неистински бандероли бутилки, са изнасяни от обекта преди да бъдат иззети официално на другия ден – безспорно е, че е била изнесена само част от тях, а това е достатъчно да се заключи, че липсва „подхвърляне” на веществени доказателства).

Ръководен от всичко изложено, от липсата на доводи в жалбата, изискващи отговор защо наложеното наказание не е явно несправедливо, както и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100 от 24 юни 2008 год. по внохд № 144/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: