Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. З., чрез пълномощника му адв. А. С., против решение № 199 от 28. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 204/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 236 от 22. 05. 2020 г., постановено по преписка № 603/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда - изграждане на изводите му в противоречие с доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че действително касаторът е подал молба за прекратяване на трудовия договор с ответника, но същата е подадена след оказан натиск, осъществен от работодателя, съответно е осъществена дискриминация по признак "увреждане". Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - КЗД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Б., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решене като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - З. А., лично, в качеството си на директор на СУ "О. П" гр. К. и СУ "О. П" гр. К., чрез представляващия училището директор, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат че оспореното решение на Административен съд - Кърджали и това на КЗД са правилни. Не претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от...