Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в град Пазарджик против решение № 863/05. 11. 2020г., постановено по административно дело № 35/2020г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т.3, предл. 1 от АПК. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакувания съдебен акт и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - А. Б. от град Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените по производството разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага на съда да отмени оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-12-214#3/19. 12. 2019г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане изх.№ 2140-12-356/05. 11. 2019г. на началника на отдел „Пенсии“ относно отказа да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО на Б., тъй като последният няма 27 години общ осигурителен стаж. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж в „Агромеханизация сервиз“ ООД - град Пазарджик и в „К.Г.К.К.-Г.-К.“ ООД - град Пазарджик съобразно представените удостоверения обр. УП-13 № 5506-12-1499#1 от 01. 11. 2018 г. и № 5506-12-60#1 от 09. 09. 2018 г., както и данните от регистъра на осигурените лица.

По посочените удостоверения е зачетен като стаж от трета категория стажът на Б. на длъжност "шлосер" в „Агромеханизация сервиз“ ООД, както следва:

от 01. 03. 1987 г. до 01. 06. 1987 г. - 00 г. 03 м. 00 дни;

от 01. 08. 1987 г. до 01. 12. 1987 г. - 00 г. 03 м. 17 дни;

от 01. 02. 1988 г. до 01. 04. 1988 г. - 00 г. 00 м. 13 дни;

от 10. 04. 1988 г. до 31. 08. 1988 г. - 00 г. 04 м. 14 дни;

от 01. 09. 1988 г. до 30. 09. 1988 г. - 00 г. 00 м. 19 дни;

от 01. 10. 1988 г. до 31. 10. 1988 г. - 00 г. 00 м. 14 дни;

от 01. 02. 1989 г. до 31. 12. 1989 г. - 00 г. 03 м. 04 дни;

от 01. 01. 1990 г. до 01. 05. 1990 г. - 00 г. 04 м. 00 дни.

По данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от осигурител "К. Г. К. К. - Г. - К." ООД гр. П. за периода от 01. 02. 1997 г. до 28. 02. 1997 г. - 00 г. 01 м. 00 дни от трета категория труд.

В мотивите към постановеното решение е посочено, че представената трудова книжка № 2 от 02. 03. 1987г. не е оформена съобразно Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че в периода 05. 01. 1987г. до 30. 05. 1990г. е работил непрекъснато като шлосер в Окръжно сервизно предприятие, но със съгласието на работодателя си е продължил образованието си във висше учебно заведение и е ползвал неплатен отпуск за подготовка и явяване на изпити са събрани редица доказателства.

Представен е трудов договор № 00003 от 05. 01. 1987 г. с Окръжно сервизно предприятие - Пазарджик, сключен на 05. 01. 1987г., в който е посочено, че работникът е постъпил на работа на същата дата. В трудова книжка № 2 от 02. 03. 1987 г. за периода от 02. 03. 1987 г. до 02. 04. 1988 г. е вписан стаж в Окръжно сервизно предприятие - гр. П., чийто правоприемник е "Агромеханизация сервиз" ООД гр. П.. Същевременно е представено и извлечение от трудова книжка № 2, в което е посочено, че Б. е постъпил на работа на 05. 01. 1987г. и към датата на издаване на документа има 5 месеца и тринадесет дни трудов стаж. Със заповед № 48/02. 06. 1987г. на Б. е разрешен 54 дни неплатен отпуск - от 01. 06. 1987г. до 02. 08. 1987г. на основание чл. 160, т. 2 от КТ. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че за процесния период са налични разчетно-платежни ведомости, в които името на жалбоподателя попада в „Цех нестандартно оборудване“ с длъжност „шлосер“. По отношение на месеците януари и февруари 1987г. и март-септември 1989г. името на Б. не фигурира във ведомостите. За част от месеците в процесния период името на жалбоподателя фигурира във ведомостите, но не са отразени отработени дни или ползване на някакъв вид отпуск.

Съобразно представеното удостоверение изх.№ 46/13. 01. 2020г. от УНСС-София, писмо изх.№ УД-21-03-760/30. 06. 2020г. и академична справка, Б. е записан за студент на 20. 08. 1987г. през учебната 1987/1988г. в задочна форма на обучение. Прекъсва от летен семестър на учебната 1987/1988г. и зимен семестър на учебната 1988/1989г. Дипломира се през месец юли 1995 година.

В трудовата книжка е вписан и стаж в "К. Г. К. К. - Г. - К." ООД гр. П.. Посочена е само началната дата-01. 02. 1997 г., но не е посочена датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане като е приел, че жалбоподателят е ползвал неплатени отпуски по чл. 171 от КТ и по чл. 164, ал. 4 от КТ, които следва да се зачетат за трудов и осигурителен стаж. Кредитирайки заключението на вещото лице, съдът е приел, че за трудов стаж в посоченото предприятие следва да се зачетат 2 години 6 месеца и 8 дни, тъй като няма данни, от които да е видно, че лицето е било съкращавано и отново назначавано за времето, за което няма отбелязване във ведомостите. Въз основа на това обстоятелство съдът е приел, че след като е Б. е отбелязан във ведомостите като работник, но не е отбелязано да е получил възнаграждение за съответния период, следва да се приеме, че за този период Б. е бил в неплатен отпуск.

По отношение на стажа в "К. Г. К. К. - Г. - К." съдът е приел, че за трудов стаж следва да се признае цялото време, през което е съществувало трудово правоотношение. Този извод е мотивиран от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е ходил редовно на работа, изпълнявал е съзнателно трудовите си задължения, не е отсъствал, не е имало престои и спиране на работа в предприятието.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основният спорен въпрос между страните е относно зачитането на стажа на Б., положен в Окръжно сервизно предприятие (сега „Агромеханизация Сервиз“ ООД) и "К. Г. К. К. - Г. - К." ООД. По отношение на стажа в Окръжно сервизно предприятие първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, които почиват единствено на предположения, че в неотбелязаните като отработени дни лицето е ползвало неплатен отпуск, който следва да се признае за трудов стаж. При това обаче съдът не е отчел обстоятелството, че няма данни Б. да е бил в някакъв вид отпуск в периода януари-февруари 1987г.; предоставеният със заповед № 48 неплатен отпуск не е такъв по чл. 171 от КТ - за подготовка и явяване на изпит, а такъв по чл. 160 от КТ, както изрично е отбелязано и в заповедта и е ползван преди Б. да бъде записан за студент през месец август 1987г. Освен това писмените доказателства по делото установяват, че Б. е прекъснал обучението си, а в мотивите си съдът е посочил противното - че няма данни да е прекъсвали или да е бил отстранен поради неявяване на лекции. Дори и да се приеме, че през спорните периоди Б. е бил в неплатен отпуск, то липсват доказателства, че този отпуск е бил от категорията на тези, които се признават за трудов стаж. Направеният от съда извод противоречи и на чл. 171 от КТ (в относимата му редакция), съгласно който учащите се без откъсване от производството имат право на до 20 работни дни неплатен отпуск за подготовка и яваване на изпит за цялата учебна година.

Съдът необосновано е приел, че в нарушение на закона административният орган не е зачел спорните периоди за осигурителен и трудов стаж при наличието на доказателства за това. В противоречие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че при липсата на данни за лицето в разплащателните ведомости на Окръжно сервизно предприятие, осигурителният стаж за периода може да се установи въз основа на данните в трудовия договор, трудовата книжка, записванията в която не отговарят на изискванията на НТКТС, една заповед, с която е разрешен неплатен отпуск, една молба за неплатен отпуск и данните, че в спорния период Б. е бил студент в задочна форма на обучение. Необоснован е и изводът на съда, че за трудов, съответно осигурителен стаж, следва да бъде прието времето от 01. 02. 1997г., когато жалбоподателят е сключил трудов договор с "К. Г. К. К. - Г. - К." ООД до 28. 09. 1997г., когато трудовото правоотношение е било прекратено. По отношение на този период няма никакви данни (с изключение на данните от регистъра на осигурените лица, които касаят месец февруари 1997г., който е зачетен за осигурителен стаж на Б.), че лицето е работило в посоченото дружество. Липсват ведомости за заплати или други разходооправдателни документи. Същевременно по отношение на този период липсва и установяване на стажа по специалното производство на ЗУТОССР.

Направените от първоинстанционния съд изводи са в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от НПОС. Съгласно ал. 1 на цитираната норма осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Според ал. 3 на разпоредбата, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съпоставката на цитираните норми води до извод, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости. Трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости и тези в трудовата книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното.

Това налага отмяната на атакуваното решение. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да се произнесе по същество.

По делото липсват първични документи (заповеди за разрешаване на платен или неплатен отпуск на учащи се, а за периода 01. 03-28. 09. 1997г. ведомости или други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд), които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителен стаж в размер, по-голям от зачетения от пенсионните органи за спорните периоди. Осигурителният стаж на лицето за спорните периоди е зачетен в съответствие с §9 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 80 от ППЗП отм. и разпоредбите на КТ. Следва да се приеме, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон и след изясняване на релевантните за спора факти. Поради това жалбата на Б. следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателна.Такива следва да се присъдят в размер на 300 лева, от които 200 лева платена държавна такса за касационно обжалване и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 863/05. 11. 2020г., постановено по административно дело № 35/2020г. по описа на Административен съд-Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. от град Пазарджик, [адрес], [ЕГН] против решение № 1012-12-214#3/19. 12. 2019г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане изх.№ 2140-12-356/05. 11. 2019г. на началника на отдел „Пенсии“.

ОСЪЖДА А. Б. от град Пазарджик, [адрес], [ЕГН] да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт –Пазарджик 300 (триста) лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.