Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ривърс инвест“ ЕООД против решение № 153 от 28. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 153/2020 г. по описа на Административен съд гр. Я.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - началникът на СГКК гр. Я., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски.

Ответникът – О. С, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Министерство на земеделието и горите не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Я. отхвърля жалбата на „Ривърс инвест“ ЕООД против действия на началника на СГКК гр. Я. за изменение на КК и КР, изразяващи се в заличаването на сгради в ПИ с идентификатор 69660. 460. 9 в землището на гр. С..

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорените действия са извършени от компетентен орган и в предписаната от закона форма съобразно правилото на чл. 53а, ал. 1 т. 3 ЗКИР. Съдът приема, че дружеството е уведомено за започналото административно производство чрез обявление, поставено на таблото на СГКК – Ямбол и на електронната страница на АГКК след изтичане на обявеното извънредно положение, а изпратеното писмено уведомление на адреса на управление на жалбоподателя с известие за доставяне е върнато като непотърсено. При тези данни изводът на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато е нарушено правото на защита на участника в административното производство, както и ако това нарушение не е било допуснато, то би се стигнало до издаване на акт с друго съдържание, което в случая не е налице. Жалбоподателя сезира съда с подадена в срок жалба и има възможност да упражни правата си в пълен обем и да ангажира доказателства, в подкрепа на становището си. Настоящият съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, напълно споделя изложените подробни съображения на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Позоваването в касационната жалба на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК, е неоснователно, тъй като към настоящия момент същите са отменени и не са част от действащото право.

Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на извършването вписване в кадастралната карта и кадастраления регистър, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заличените сгради са разрушени вследствие на взрив и не са обект на кадастъра по смисала на чл. 23, т. 2 ЗКИР, поради което е налице и правното основание на чл. 53а, т. 3 ЗКИР за заличаването им.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на извършеното вписване на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. Противно на твърдяното в касационната жалба съдът не обсъжда в мотивите си и не се позовава на съдебна-експертиза, изготвена по друго дело, а фактът, че сградите са разрушени се установява и с приложения констативен протокол от 08. 06. 2015 г., по приложеното дело, като констатациите в същия не са опровергани по предвидения за това в закона ред. Освен това не са налице и твърдения, че заличените сгради съществуват във вид, в който могат да бъдат обект на кадастъра.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди „Ривърс инвест“ ЕООД да заплати на СГКК – Ямбол сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и на О. С сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 28. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 153/2020 г. по описа на Административен съд гр. Я..

ОСЪЖДА Ривърс инвест“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Я. сумата 900 лв. (деветстотин лева) и на О. С сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляващи направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.