Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Администротивнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. Й. и М. Й., от гр. С., [адрес], подадена чрез пълномощник, срещу решение № 6012/02. 11. 2020 г. по адм. д. № 4894/2020 г. на Административен съд София-град, 53-ти с-в, с искане за отмяната му, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като вместо това се претендира да се прогласи за нищожно Решение № 187/25. 02. 2016 г. по Протокол № 9 на Столичния общински съвет (СОС), (за одобряване на ПУП-ПР за УПИ ІІ-2049, 2050 – собственост на заявителя „Арден“ ООД), в частта му по отношение на засегнатата граница на собствения им имот с идентификатор 68134. 1386. 840.

В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. К., която поддържа изцяло предявената касационна жалба и излага доводи по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба - Столичен общински съвет, (чрез Направление "Архитектура и градоустройство"), се представлява от юрк. З., която оспорва жалбата, по съображенията, изложени в писмения отговор по нея, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Арден" ООД, редовно призовано, не се представлява, не е изразило становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба, като подадена в срок от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

С обжалваното решение (постановено след връщане от ВАС - с решение по адм. дело № 12086/2019 г. и указание да бъде конституиран по делото „Арден“ ООД, гр. С., както и при уточнен предмет на оспорване с определение № 7937/13. 06. 2018г., по адм. д. № 6636/2018г. по описа на ВАС), решаващият съд е отхвърлил жалбата на касаторите, с отправено искане да се обяви за нищожно Решение № 187/25. 02. 2016 г. по Протокол № 9 на СОС, в процесната му част. От фактическа страна е посочил, че процесното решение, публикувано в ДВ бр. 31/19. 04. 2016г., е неразделна част от ПР на м.„Надежда 1а и 1б“, кв. 75, одобрен с решение № 408, по Протокол № 43/18. 07. 2013 г. на СОС, от който УПИ ІІ-2049, 2050 е бил изключен, поради непредставен предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Процесното решение е постановено по заявления на „Арден“ ООД за продължаване на производството по одобряване на ПУП-ПР за м. „Надежда“ и именно по този начин е издаден обсъжданият административен акт.

Правният интерес на жалбоподателите, съсобственици с общината в ПИ 840 и 841(отчуждени и впоследствие възстановени до ид. ч. от 564 кв. м. и деактувани), съдът е обосновал въз основа на заключението на неоспорените основно и допълнително заключение на приетата СТЕ и позовавайки се на приложената на л. 335 по делото изготвена комбинирана скица, графичните данни на която показват застъпване, припокриване на реална част от ПИ 840 и ПИ 841, с УПИ ІІ-2049, 2050, кв. 75, собственост на дружеството-заявител. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материална компетентност, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържа правнорегламентирано основание, спазени са установената от закона форма и предвидената процедура за одобряване на проект за ПР. Развил е съображения с разграничения на постановен в нарушение на материалния закон акт и условията за прогласяване на нищожност на такъв. Посочил е, че за да е налице материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, е необходимо изцяло да липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма, актът да е лишен изцяло от законно основание, да е издаден от некомпетентен орган, или при превишаване на границите на компетентността му и пр., които в случая не са налице.

Съдебният акт, с който е отхвърлена жалбата на касаторите, е правилен. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, а изведените изводи се споделят изцяло от касационния състав, препращащ към тях на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК.

Оплакванията в пространната касационната жалба, съдържаща фактическо изложение и правни доводи, свързани с фактите за определяне на вярната имотна основа на имот 840 и нанасянето му в КК на район „Надежда“ с площ от 144 кв. м., твърдения за недобросъвестни действия на СО, в процеса на изготвянето на оспорения административен акт върху неприложен предходен регулационен план и неуредени сметки по регулация, нарушено право на собственост, и т. н., не следва да бъдат обсъждани, при правилния извод в касираното решение, че се отнасят за нарушения на материалния закон, водещи до унищожаемост, но не и до нищожност на процесния акт. В обстоятелствената част на решението са проследени в последователност настъпилите промени с ПИ 840, целият по н. а. от 564 кв. м., възстановените 282 кв. м. от него, одобреният през 1998г. ЧЗРКП, с предвиждане за придаване на реална част от него – 118 кв. м. към УПИ IV-846, липсата на данни за уредени сметни отношения и несъобразяване с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ отм. , преутвърден през 2001г., посочени са и последиците от това при одобряването на КККР през 2011г., в която, при неприложен план /чл. 44а ЗКИР/, границите на двата имота не са отразени коректно, а по последния КП, одобрен с регулационния през 2001г., архивиран. Незаконосъобразността на оспореното решение на СОС, публикувано в ДВ на 19. 04. 2016г., не е установена със съдебен акт по същество, обоснован е изводът, че наведените оплаквания досежно одобрения ПУП-ПР касаят неправилно приложени норми по ЗУТ, което сочи за материална незаконосъобразност на акта, но не и такива, които да обуславят неговата валидност и съответно - нищожност. С оглед гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, е основателно своевременно направеното искане на ответната страна - С. О съвет, за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100лв., за тази инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6012/02. 11. 2020 г. по адм. д. № 4894/2020 г. на Административен съд София-град, 53-ти с-в.

ОСЪЖДА Й. Й. и М. Й., от гр. С., [населено място], да заплатят на С. О съвет, сумата от 100 (сто) лв. юрисконсулско възнаграждение. Решението е окончателно.