Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 84/27. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е Национална здравноосигурителна каса, с административен адрес: гр. С., ул. „Кричим“ № 1, е осъдена да заплати на „КИЙБ-МЗК“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК] и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц. Ш“ № 27, ап. 6, сумата от 3 820. 69 /Три хиляди осемстотин и двадесет 0. 69/ лева, представляваща стойността на отпуснати, но неплатени лекарствени продукти по 133 броя рецептурни бланки за периода от 01 до 15. 10. 2019 г. в размер на 1962. 08 лева, както и по 127 броя рецептурни бланки за периода от 16 до 31. 10. 2019 г., формиращи сума от 1858. 61 лева, ведно със законната лихва върху 3 820. 69 лева, считано от 16. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на основното задължение.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по жалбата "Кийб МЗК" ЕООД взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

За да постанови решението си, административният съд е приел, че няма виновно поведение у ищеца с оглед изпълнение на задължението му за вярно отчитане на отпуснатите на ЗОЛ лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г. А щом неизпълнението му се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, съгласно чл. 81 ал. 1 ЗЗД, то същото следва да отпадне. При този резултат, се активира задължението на ответния орган съгласно чл. 8 ал. 1 и ал. 3 и чл. 20 от Договора, да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя ЛП, което сочи на основателност на главния иск. По неговия размер страните не спорят, а той многократно е обсъждан и установяван между тях, вкл. с Молба вх. № 29-03-212/15. 11. 19 г. на РЗОК гр. С., подадена от ищеца по повод на която е изготвено приложеното по делото Писмо на ответния орган, в което е повдигнат спор за неизпълнение на задължението от страна на ищеца за коректно отчитане по електронен път на извършените дейности в аптеката за двата полупериода на м. октомври. 2019 г., а не за размера на невключените в електронните финансови отчети суми на отпуснати лекарствени продукти по чл. 1 от Договора. Приел е, че обективираният фактически отказ в Писмо до управителя на дружеството ищец с изх. № 29-03-212/26. 11. 2019 г. по описа на РЗОК гр. С., е материално незаконосъобразен с оглед установеното обстоятелство, че хипотезата на чл. 25 ал. 3 от Договора, легнала в основата на отказа, следва да се приеме за неосъществена, защото съставомерно „несъответствие“ между първичните медицински документи на хартиен носител, електронните първични медицински документи по чл. 17 ал. 1 и финансовите отчетни документи, извън случаите по чл. 17 ал. 8, се дължи на причина, която не може да бъде вменена във вина на изпълнителя по договора.

По този начин приетите писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза безспорно установяват отпуснатите лекарствени продукти на здравноосигурени лица през релевирания м. 10. 2019 г., заплащани напълно или частично от НЗОК, за която дейност именно е сключен процесният административен договор между страните и осъществяването в крайна сметка на целта, за която същият е сключен. Поради това липсва основание за отказ за заплащане на негенерираните в електронния отчет рецептурни бланки, надлежно изпълнени и представени в оригинал едновременно със сгрешения на автономно основание отчетен файл. Относно акцесорния иск за мораторна лихва върху основното вземане, е приел, че също е основателен като следващ съдбата на главния иск, още повече, че лихва се претендира след завеждането на настоящата искова молба, считано от 16. 12. 2019 г.

При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза като е формирал обосновани правни изводи. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство като не са налице основания за промяна изводите на съда.

Договорът по чл. 59 ал. 1 ЗЗО, по който се претендира изпълнение е сключен на 22. 04. 19 г., поради което, спрямо него е приложима новата разпоредба на чл. 45а ЗЗО /в сила от 01. 01. 19г./, уреждаща този вид договори като административни.

Предмет на спор е изпълнението на административния договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК в частта му за отчитане на отпуснатите прец процесния период лекарствени продукти и тяхното пълно и точно заплащане от НЗОК/РЗОК.

От събраните по делото писмени доказателства е установено безспорно, че съобразно чл. 1 ал. 1 от договора ответникът е задължен да отпуска на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10/09г., а НЗОК/РЗОК от своя страна е задължена да заплаща дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя лекарствени продукти при условията, в сроковете и по реда на Наредбата/ чл. 8 от договора/.

В чл. 9 от договора е предвидено правомощие на НЗОК/РЗОК като възложител да упражнява контрол контрол по изпълнение на сключения административен договор. Съобразно чл. 14 ал. 1 от договора ответникът е задължен да ползва и фактически е използвал в аптеката си лицензирания от НЗОК софтуер за обработка на полумесечни електронни отчети, които изпраща в НЗОК. Предвидена е и съответната процедура /по чл. 17 ал. 6 и ал. 8 от договора / при допуснати технически грешки, свързани с неправилно въвеждане на данни в софтуера на аптеките и правилно отразени на хартиен носител.

Подробно и задълбочено първоинстанционният съд е разгледал и анализирал конкретния административен договор, касаещ наличието или липсата на обстоятелства по чл. 81 ал. 1 ЗЗД, а именно виновно поведение при изпълнителя с оглед изпълнение на задължението му за вярно отчитане на отпуснатите на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г.

За да аргументира изводите си за невиновно поведение на изпълнителя поради обективна причина, непреодолимо и непредвидимо препятствие, възникнало след сключване на договора, което не може да се вмени във вина на изпълнителя, първоинстанционният съд се е позовал както на събраните по делото писмени доказателства, така и на заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза, съгласно която е налице техническа причина, довела до грешно генерирани електронни файлове от лицензирания от НЗОК софтуер.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства формират законосъобразен извод на съда за наличие на обстоятелства за освобождаване от отговорност съгласно чл. 81 ал. 1 ЗЗД, с което се погасяват правните последици от неизпълнението му като е налице насрещно задължение на възложителя, съгласно условията на чл. 8 ал. 1 и ал. 3 и чл. 20 от договора да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя лекарствени продукти. Обоснован е изводът на съда за липса на виновно поведение при изпълнение на задължението на изпълнителя за вярно отчитане на отпуснатите на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г. Доводите на касатора, наведени и в касационната жалба за липса на предпоставките от чл. 81 ал. 1 ЗЗД и непълно и неточно изпълнение от страна на ответника на договорното му задължение да отчете извършената дейност са неоснователни и необосновани.

От приетите писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза безспорно първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод, че липсва основание за отказ за заплащане на негенерираните в електронния отчет рецептурни бланки, надлежно изпълнени и представени в оригинал едновременно със сгрешения на автономно основание отчетен файл като обективираният в Писмо от 26. 11. 2019 г. отказ на РЗОК -Силистра е незаконосъобразен. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Липсват изрично заявени искания от страните за присъждане на съдебноделоводни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/27. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. по описа на Административен съд гр. С.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 84/27. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е Национална здравноосигурителна каса, с административен адрес: гр. С., ул. „Кричим“ № 1, е осъдена да заплати на „КИЙБ-МЗК“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК] и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц. Ш“ № 27, ап. 6, сумата от 3 820. 69 /Три хиляди осемстотин и двадесет 0. 69/ лева, представляваща стойността на отпуснати, но неплатени лекарствени продукти по 133 броя рецептурни бланки за периода от 01 до 15. 10. 2019 г. в размер на 1962. 08 лева, както и по 127 броя рецептурни бланки за периода от 16 до 31. 10. 2019 г., формиращи сума от 1858. 61 лева, ведно със законната лихва върху 3 820. 69 лева, считано от 16. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на основното задължение.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по жалбата "Кийб МЗК" ЕООД взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

За да постанови решението си, административният съд е приел, че няма виновно поведение у ищеца с оглед изпълнение на задължението му за вярно отчитане на отпуснатите на ЗОЛ лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г. А щом неизпълнението му се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, съгласно чл. 81 ал. 1 ЗЗД, то същото следва да отпадне. При този резултат, се активира задължението на ответния орган съгласно чл. 8 ал. 1 и ал. 3 и чл. 20 от Договора, да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя ЛП, което сочи на основателност на главния иск. По неговия размер страните не спорят, а той многократно е обсъждан и установяван между тях, вкл. с Молба вх. № 29-03-212/15. 11. 19 г. на РЗОК гр. С., подадена от ищеца по повод на която е изготвено приложеното по делото Писмо на ответния орган, в което е повдигнат спор за неизпълнение на задължението от страна на ищеца за коректно отчитане по електронен път на извършените дейности в аптеката за двата полупериода на м. октомври. 2019 г., а не за размера на невключените в електронните финансови отчети суми на отпуснати лекарствени продукти по чл. 1 от Договора. Приел е, че обективираният фактически отказ в Писмо до управителя на дружеството ищец с изх. № 29-03-212/26. 11. 2019 г. по описа на РЗОК гр. С., е материално незаконосъобразен с оглед установеното обстоятелство, че хипотезата на чл. 25 ал. 3 от Договора, легнала в основата на отказа, следва да се приеме за неосъществена, защото съставомерно „несъответствие“ между първичните медицински документи на хартиен носител, електронните първични медицински документи по чл. 17 ал. 1 и финансовите отчетни документи, извън случаите по чл. 17 ал. 8, се дължи на причина, която не може да бъде вменена във вина на изпълнителя по договора.

По този начин приетите писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза безспорно установяват отпуснатите лекарствени продукти на здравноосигурени лица през релевирания м. 10. 2019 г., заплащани напълно или частично от НЗОК, за която дейност именно е сключен процесният административен договор между страните и осъществяването в крайна сметка на целта, за която същият е сключен. Поради това липсва основание за отказ за заплащане на негенерираните в електронния отчет рецептурни бланки, надлежно изпълнени и представени в оригинал едновременно със сгрешения на автономно основание отчетен файл. Относно акцесорния иск за мораторна лихва върху основното вземане, е приел, че също е основателен като следващ съдбата на главния иск, още повече, че лихва се претендира след завеждането на настоящата искова молба, считано от 16. 12. 2019 г.

При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза като е формирал обосновани правни изводи. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство като не са налице основания за промяна изводите на съда.

Договорът по чл. 59 ал. 1 ЗЗО, по който се претендира изпълнение е сключен на 22. 04. 19 г., поради което, спрямо него е приложима новата разпоредба на чл. 45а ЗЗО /в сила от 01. 01. 19г./, уреждаща този вид договори като административни.

Предмет на спор е изпълнението на административния договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК в частта му за отчитане на отпуснатите прец процесния период лекарствени продукти и тяхното пълно и точно заплащане от НЗОК/РЗОК.

От събраните по делото писмени доказателства е установено безспорно, че съобразно чл. 1 ал. 1 от договора ответникът е задължен да отпуска на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10/09г., а НЗОК/РЗОК от своя страна е задължена да заплаща дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя лекарствени продукти при условията, в сроковете и по реда на Наредбата/ чл. 8 от договора/.

В чл. 9 от договора е предвидено правомощие на НЗОК/РЗОК като възложител да упражнява контрол контрол по изпълнение на сключения административен договор. Съобразно чл. 14 ал. 1 от договора ответникът е задължен да ползва и фактически е използвал в аптеката си лицензирания от НЗОК софтуер за обработка на полумесечни електронни отчети, които изпраща в НЗОК. Предвидена е и съответната процедура /по чл. 17 ал. 6 и ал. 8 от договора / при допуснати технически грешки, свързани с неправилно въвеждане на данни в софтуера на аптеките и правилно отразени на хартиен носител.

Подробно и задълбочено първоинстанционният съд е разгледал и анализирал конкретния административен договор, касаещ наличието или липсата на обстоятелства по чл. 81 ал. 1 ЗЗД, а именно виновно поведение при изпълнителя с оглед изпълнение на задължението му за вярно отчитане на отпуснатите на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г.

За да аргументира изводите си за невиновно поведение на изпълнителя поради обективна причина, непреодолимо и непредвидимо препятствие, възникнало след сключване на договора, което не може да се вмени във вина на изпълнителя, първоинстанционният съд се е позовал както на събраните по делото писмени доказателства, така и на заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза, съгласно която е налице техническа причина, довела до грешно генерирани електронни файлове от лицензирания от НЗОК софтуер.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства формират законосъобразен извод на съда за наличие на обстоятелства за освобождаване от отговорност съгласно чл. 81 ал. 1 ЗЗД, с което се погасяват правните последици от неизпълнението му като е налице насрещно задължение на възложителя, съгласно условията на чл. 8 ал. 1 и ал. 3 и чл. 20 от договора да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя лекарствени продукти. Обоснован е изводът на съда за липса на виновно поведение при изпълнение на задължението на изпълнителя за вярно отчитане на отпуснатите на здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 ЗЛПХМ, съгласно чл. 1 от Договора, по реда, условията и сроковете от Наредба № 10/09 г. Доводите на касатора, наведени и в касационната жалба за липса на предпоставките от чл. 81 ал. 1 ЗЗД и непълно и неточно изпълнение от страна на ответника на договорното му задължение да отчете извършената дейност са неоснователни и необосновани.

От приетите писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза безспорно първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод, че липсва основание за отказ за заплащане на негенерираните в електронния отчет рецептурни бланки, надлежно изпълнени и представени в оригинал едновременно със сгрешения на автономно основание отчетен файл като обективираният в Писмо от 26. 11. 2019 г. отказ на РЗОК -Силистра е незаконосъобразен. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Липсват изрично заявени искания от страните за присъждане на съдебноделоводни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/27. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. по описа на Административен съд гр. С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.