Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1121/30. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 2307/2019г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618005423-091-001/03. 04. 2019 г., издаден от С. Г. – началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, в качеството й на орган възложил ревизията, и Д. Н. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, в качеството му на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 385/24. 06. 2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 16 666, 80 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че административният съд неправилно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) /ЗНАП/. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло, вкл. в частта му за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив, както и присъждане на разноски в размер на 1 700 лева, внеса ДТ по сметка на ВАС, и 24 229, 20 лева, юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в случай, че се претендират разноски под формата на заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция над минимума по Наредба № 1 от 09. 07. 2004г., настоява за редуцирането му до установения...