Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Р., гражданин на Пакистан, подадена чрез упълномощен процесуален представител - адв. П. К. против Решение №5231/08. 10. 2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №2618/2020 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу отказ за издаване на виза на консулско длъжностно лице М. Х., втори секретар, завеждащ Консулска служба при Посолството на Р. Б в град Исламабад, И. Р. П, по заявление с рег. № ISB1900347 от 29. 07. 2019 година и е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът достигнал до неправилен правен извод за законосъобразност на оспорения отказ. Административният акт бил лишен от мотиви, поради което било ограничено правото му защита в процеса. Отказът противоречал и на материалния закон, защото съдът счел, че за нето не се прилага чл. 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки (само „Директива 2004/38/ЕО“).

Поддържа, че решението на първоинстанционния съд не било съобразено с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, защото с постановения административен акт се нарушавало правото му на семеен живот. Счита, че гражданството на Съюза на неговата майка му дава право да се движи и пребивава свободно на територията на държавите – членки. По същество моли съдът да отмени решението на административния съд и вместо...