Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на община В. Т срещу Решение № 254 от 28. 09. 2020 г. по адм. д. № 412/2020 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-927/22. 06. 2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. (УО на ОПРР) и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което е определена финансова корекция в размер на 115 593, 36 лв., съставляващи 5 % върху допустимите разходи, финансирани със средства по ЕСИФ, по договор № BG16RFOP001-5. 002-0004-С01-S-02 от 28. 10. 2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Болярите 2019“ и договор № BG16RFOP001-5. 002-0004-С01-S-01 от 22. 10. 2019 г. с изпълнител „Мистрал 7“ ЕООД.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Позовава се на съдебна практика по аналогичен случай като този по първата констатирана нередност - ограничително изискване за регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на всеки член на обединението, който ще извършва строителство съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединение. Относно втората нередност – ограничително изискване за опит в изпълнение на сходна дейност, в касационната жалба има оплакване, че съдът не е обсъдил аргументите от писмените бележки относно приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), с което е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и е ограничено правото на защита на бенефициера. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново за отмяна на акта за финансова корекция. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.

Ответникът – ръководителят на УО на ОПРР и заместник-министър на...