Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. против решение № 217 от 12. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 386/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № РД-15-2242/04. 09. 2019 г. на същия административен орган, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП)- план за застрояване (ПЗ) за УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. С.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено в съдебно производство, образувано по жалба на лица без правен интерес от оспорване. По същество излага съображения за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът С. Ш. не оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде отменено.
Ответниците Х. Х. и С. Ф. оспорват касационната жалба. Молят решението на адимнистративния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените в касационното производство разноски.
Ответниците „Български пощи“ ЕАД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД не изразяват становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : Решението на административния съд е допустимо.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалба, подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване. Правилно е преценено, че жалбоподателите пред първата съдебна инстанция С. Ф. и Х. Х. са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според която непосредствено засегнати от предвижданията на плана са собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, когато е предвидено свързано застрояване. В настоящия случай с оспорения план за застрояване е предвидено свързано застрояване между имота, предмет на плана УПИ II– „за обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. С. и съседния УПИ III-21, кв. 448, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция. Поради това за жалбоподателите С. Ф. и Х. Х. е налице правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община С. и решението, постановено в образуваното по тези жалби съдебно производство, е допустимо. Ето защо не е налице основание за обезсилване на съдебния акт и съображенията на касационния жалбоподател в обратен смисъл не могат да бъдат споделени.
Доводите в касационната жалба за отмяна на съдебния акт обаче са основателни.
Решението на Административен съд – Сливен е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че заповед № РД -15-2242/04. 09. 2019 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 124а, ал. 5 ЗУТ е одобрен ПУП - план за застрояване (ПЗ) за УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448, кв. „Ново село“, гр. С., като за имота е предвидено основно нискоетажно застрояване за обществено обслужване и едноетажно допълващо застрояване, свързано със съществуващото основно застрояване в съседния УПИ III-21, кв. 448 по плана на гр. С., е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена. Решаващият съдебен състав стига до извода, че разработката е в противоречие с изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 ЗУТ като се позовава на заключението на вещото лице В., а съобразявайки се с тройната съдебно - техническа експертиза приема, че са нарушени изискванията на чл. 25 ЗУТ във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 1б. „д“ и б. „е“ от Наредба № 8/ 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според административния съд одобреният проект е в противоречие и с чл. 35 ЗУТ, чл. 31, ал. 4 ЗУТ и чл. 83 от Наредба № 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а също и в нарушение на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, тъй като предвидената второстепенната постройка в УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448 при свързано застрояване със сградите на основното застрояване, изградени в съседния УПИ III -21, кв. 448, на границата между двата имота, не покрива калканна стена по смисъла на §5, т. 56 от ДР на ЗУТ. По тези съображения, с решението, предмет на оспорване, отменя цитираната по - горе заповед.
Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила.
В противоречие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не проявява процесуална активност за попълване на делото с доказателства и по този начин оставате неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства. Не са събрани доказателства за предвижданията на действащия ПУП – ПЗ по отношение на УПИ III -21, кв. 448 по плана на гр. С., съседен на имота, предмет на разработката и съответно не е изяснено какъв е начина на предвиденото с плана застрояване в този имот. Не е установен градоустройственият статут на сградите в УПИ III -21, кв. 448, изградени в северната част на имота, на границата с УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448, както и дали същите са предвидени за запазване по действащия ПУП - ПЗ. В експертизата на в. л. В. (т. 6, т. 7 и т. 9 от заключението) са изложени отделни факти, свързани със застрояването в УПИ III -21, кв. 448, които обаче не дават възможност да се направи категоричен извод за посочените по - горе обстоятелства. Установяването на начина на застрояване в съседния УПИ III-21, кв. 448, както и дали сградите с идентификатори 67338. 555. 21. 1 и 67338. 555. 21. 2 по КК на гр. С. в този имот са предвидени за запазване е съществено, тъй като има значение за законосъобразността на предвижданията на одобрения с оспорената заповед ПУП - ПЗ за УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448 и съответно за преценка на относимите материалноправни разпоредби.
Освен това представените по делото доказателства не са анализирани и обсъдени в съвкупност от съдебния състав. Изводите на административния съд се основават на част от заключението на в. л. В., както и на част от възприетото от тройната съдебно - техническа експертиза, без да е съобразено, че заключенията на експертите в цитираните части са противоречиви (в. л. В. приема, че одобреният проект е в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 7, чл. 25, чл. 26 и чл. 27 ЗУТ, а тройната експертиза стига до изводи в обратен смисъл). Тези разминавания не са обсъдени от съдебния състав, а липсват и мотиви за причините, поради които съдът избирателно се позовава на части от заключенията на вещите лица и не кредитира експертизите в останалите части.
Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Разпоредбите на чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 31 ал. 4 ЗУТ, както и на чл. 83, ал. 2 от Наредба № 7/ 2003 г. за привила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, на които съдът се позовава, за да отмени заповедта, в случая са неприложими, тъй като не се отнасят за сгради при свързано застрояване. Изводът за нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ при разполагане на постройката на допълващото застрояване в имота, предмет на одобрения план, също е неправилен, тъй като е направен без да е установен начина на застрояване в съседния УПИ III-21, кв. 448 според действащия ПУП-ПЗ, както и дали сградите в този и имот, изградени на северната граница с УПИ II – „за обществено обслужване“, кв. 448 са предвидени за запазване.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроиводствените правила и в противоречие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Сливен за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност като събере, включително чрез използване на специални знания, доказателства за установяване на посочените по - горе факти. След събиране, преценка и анализ на доказателствата съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на оспорената заповед съобразно основанията по чл. 146 от АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция.
По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217 от 12. 10. 2020 г. по адм. дело № 386 / 2019 г. на Административен съд - Сливен.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.