Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет отм. а Загора срещу решение № 305/24. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 508/2019 г. по описа на Административен съд отм. а Загора.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че решението на ОбС – С. З е незаконосъобразно и го е отменил в оспорената му част. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна П. Т. редовно призована не се явява и не се представлява в с. з. Чрез процесуалният й представител е депозирано писмено становище, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното решение Административен съд – С. З е отменил по жалба на П. Т. от гр. С. З решение № 2349/27. 06. 2019 г. по протокол № 45 от заседание на Общински съвет – С. З, проведено на 27. 06. 2019 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен проект за ПУП - изменение на План за регулация и План за застрояване за новообразуваните имоти от територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. С. З, обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр. С. З, относно УПИ І с отреждане „за парк и открити спортни обекти“, кв. 810 в частта му, в която попада имот с идентификатор 68850. 513. 6829 по кадастралната карта на гр. С. З, представляващ УПИ VII-6103 в кв. 809 по плана на гр. С. З, кв. Бедечка, одобрен с решение № 283/28. 06. 2012 г. на Общински съвет – С. З.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на Общински съвет – С. З е издадено от компетентен орган, постановено е в съответствие с изискването за форма и при приемането му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество съдът е приел, че с обжалваното изменение на ПУП-ПР се променят границите на засегнатите имоти, в това число границите на собствения на жалбоподателката УПИ. Посочил е, че с оглед посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му – чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не могат да се постигнат целените правни последици без съгласието на собствениците на засегнатите имоти, тъй като не са изпълнени задължителните изисквания на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Сочи се, че в одобрения с оспореното решение проект изрично е посочено /в т. 1. 1., т. 1. 5 и т. 1. 6/, че кварталите, в които се намира имота на жалбоподателката отпадат и последните се обединяват в един УПИ. Приел е, че с обединяването на всички урегулирани поземлени имоти на запад от река Бедечка в един УПИ I в кв. 810, се нарушава забраната с последващ подробен устройствен план да се променят границите на поземлените имоти, а в случая на практика се игнорират и имотните такива. Сочи, че одобреното изменение на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 ЗУТ, според която с последващи подробни устройствени планове могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. Посочил е, че в случая взетото устройствено решение няма пряк вещноправен ефект, но предприетата трансформация на УПИ на жалбоподателката в един общ УПИ с имоти на други лица има за последица, че нейният имот ще престане да съществува като самостоятелен обект на право на собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. В случая кварталите, в които се намира имотът на жалбоподателката се обединяват, като всички урегулирани поземлени имоти на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ І в кв. 810. Така по същество се извършва промяна на собствеността със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици на друг един УПИ, което без тяхното изрично съгласие, дадено в предписаната от закона форма, е недопустимо. С процесното изменение на ПУП-ПРЗ е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ и при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП не са налице.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 146, т. 4 АПК, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното основание за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна за заплащане на разноски, касаторът дължи такива в размер на 600 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатските възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие по дела по ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) е 900 лв. Договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответницата е 600 лв. При това положение не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305/24. 07. 2020 г. по адм. д. № 508/2019 г. на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА община С. З да заплати на П. Т. от гр. С. З сумата 600 /шестотин/ лева, представляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.