Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на О. В, подадена чрез процесуалния ѝ представител гл. юрк. С., против решение № 367 от 05. 11. 2020 г., постановено по административно дело № 349/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на О. В против решение № Ц1040-06-14/20. 07. 2020 г. на директора на ТП на НОИ – Враца, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-06-00773266/24. 06. 2020 г. на Е. Б. – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Враца, и е осъдена О. В да заплати на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В касационната жалба и в писмено становище от 23. 02. 2021 г. касаторът излага твърдения и навежда доводи за неправилност на оспореното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ - Враца. Възвежда и претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съгласно приложен към писменото становище списък на разноските са в общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Прави възражение за прекомерност при евентуално осъществяване на процесуално представителство на ответника от адвокат и претендиране на възнаграждение над минимума по Наредба № 1/2004 г.
Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Враца, действащ чрез пълномощника юрк. Ц., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то...