Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 101/26. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 115/2020 по описа на Административен съд – Силистра, в частта с която по жалба на Д. А. е изменен Ревизионен акт (РА) № Р-03001919004449-091-001/21. 01. 2020 г., в частта, потвърдена с Решение № 63/06. 04. 2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ НАП, като са намалени определените задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., и лихви за горницата над 11 561, 88 лв. до 19 937, 50 лв.
Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с приетото от съда, че разходите за дейността на ревизираното лице /РЛ/ са по-големи от тези, приети в хода на ревизията, след като този извод е обоснован със заключение по назначена ССчЕ, която не се базира на първични и вторични счетоводни документи, а на предположения. Излага доводи, че правилно ревизията е установила укрити доходи от дейност по превоз на пътници от България до Германия, които не са декларирани. Счита, че правилно с обжалвания РА по реда на чл. 122 ДОПК е определена данъчната основа за облагане и дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните периоди - 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., при безспорно установени укрити доходи от стопанска дейност, намалени с разходи за дейността, декларирани от самото РЛ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д. А. против ревизионния акт, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Д. А., не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението, в оспорената част Административен съд /АС/ – Силистра е изменил РА № Р-03001919004449-091-001/21. 01. 2020 г., в частта, потвърдена с Решение № 63/06. 04. 2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ НАП, като са намалени определените задължения на Д. А. за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., и лихви за горницата над 11 561, 88 лв. до 19 937, 50 лв.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че за ревизираните периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - извършване на транспортни услуги от България до Германия и обратно срещу заплащане. Приел е, че с извършените насрещни проверки на пет от лицата, ползвали транспортните услуги на РЛ, избрани на случаен принцип се установило, че всички те са плащали за услугата лично на РЛ, за което не им е издаван документ. Приел е, че РЛ е извършвало многократно превози, като датите и броя на превозваните лица били установени чрез справка от МВР „Гранична полиция“. Безспорно също така се установило, че така получените доходи от търговска дейност по занятие не са документирани и декларирани, а също така РЛ не е подавало и годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
При тези факти, съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
След това, съдът е посочил, че при спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи, на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, приходният орган е определил облагаемата основа по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за ревизираните години, като установения доход е намален със среден разход в размер на 350 евро за един курс, посочен и от ревизираното лице.
За да измени РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ, съдът е приел, че при определяне на основата за облагане от приходните органи, неправилно е отчетен среден разход за извършване на един курс от транспортната дейност от 350 евро, вместо установения със заключението по назначената ССчЕ среден разход на курс, изчислен по статистически данни. Приел е, че поради определяне на основата за облагане от приходните органи, несъответно на изискванията от чл. 122, ал. 2, т. 1-т. 16 ДОПК, ревизионният акт следва да бъде изменен, като се намалят публичните задължения до установените с допълнителната ССЕ, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени по периоди до 21. 01. 2020 г.
Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано.
По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени.
За ревизираните периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., Д. А. е реализирал доходи от търговска дейност по занятие - извършване на транспортни услуги от България до Германия и обратно срещу заплащане, като така получените доходи от търговска дейност по занятие не са документирани и декларирани, а също така РЛ не е подавало и годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
Правилно съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за неправилно определена основа за облагане за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ.
На първо место, съдът не е посочил кое обстоятелство или доказателство, съгласно изискванията от чл. 122, ал. 2, т. 1-т. 16 ДОПК, не е взето предвид от органите по приходите при определяне на основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ.
В хода на ревизията е извършен анализ на всички относими към РЛ обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, подробно описани на стр. 4-10 от РД. При определяне на извършените превози и броя на превозените пътници, органите по приходите са се съобразили с данните, предоставени от ОД на МВР – Силистра, като броя на пътниците е намален с лицата, които са част от семейството на РЛ. Анализирани са резултатите от извършените проверки на физическите лица – клиенти на РЛ.Уено е средната цена на пътуване от България до Германия 90 евро /176 лв./ и обратно в размер на 70 евро /136, 90лв./ След справка в информационните статистически регистри е приет среден разход за пътуване от 350 евро/ 684 лв./, който разход бил посочен и от РЛ в хода на ревизията. За да спази принципа за съпоставимост между приходи и разходи, на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, приходният орган е определил облагаемата основа за ревизираните години, като установения доход е намален със среден разход в размер на 350 евро за един курс, посочен и от ревизираното лице.
Следователно всички относими обстоятелства за определяне на основата за облагане, съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, са взети предвид, а в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал други доказателства, от които да се установява различен размер на облагаемите доходи, нито доказателства за направени разходи за дейността в по-висок размер от приетите в хода на ревизията.
На второ место, неправилно съдът е приел, че констатациите на РА относно размера на облагаемата данъчна основа не са обосновани. В случая, те са обосновани с доказателства за реализираните доходи, които са намалени с разходи за дейността, определени, при липса на първични и вторични документи за разходи, въз основа на декларираните в хода на ревизията разходи от самото РЛ.
На следващо место, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Неправилно първоинстанционния съд приема, че оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за истинност на обоснованите констатации на РА, въз основа на които на РЛ са определени посочените по-горе задължения, е оборена със заключение по назначена ССчЕ, която при липса на писмени доказателства за извършени разходи е дала само предполагаем размер на разходите за дейността по статистически данни. Безспорно от РЛ не са представени документи за извършени разходи за гориво, смяна на масло, филтри, гуми и др. резервни части на автомобили, както и за плащане на такси и данъци, поради което заключението по ССчЕ с включване на такива разходи не установява размера на действителните разходи за дейността, а на предполагаемите такива.
При тези факти, с оглед неопроверганата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно основанието за процесното облагане, решавайки делото по същество, съдът неправилно се е позовал на заключение по ССчЕ, изготвено по статистически данни, защото констатациите на РА относно размера на облагаемата данъчна основа, не могат да се опровергаят с предполагаеми размери на разходите за дейността.
С оглед на изложеното и като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. А. срещу Ревизионен акт №Р-03001919004449-091-001/21. 01. 2020 г., в частта, потвърдена с Решение № 63/06. 04. 2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ НАП, в частта на установените на Д. А. задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ; вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., и лихви за горницата над 11 561, 88 лева до 19 937, 50 лева.
При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта на разноликите. С оглед материалния интерес по делото пред първата инстанция от 19 936, 52 лв., Д. А. дължи на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1128, 09 лв. С оглед обжалвания интерес пред касационната инстанция от 8 374, 64 лв., Д. А. дължи на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 748, 73 лв. и внесена държавна такса от 67 лв. или общо разноски за двете инстанции в общ размер на 1943, 82 лв.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 101/26. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 115/2020 по описа на Административен съд – Силистра, в частта, с която е изменен Ревизионен акт №Р-03001919004449-091-001/21. 01. 2020 г., в частта, потвърдена с Решение № 63/06. 04. 2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ НАП, като са намалени определените задължения на Д. А. за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., и лихви за горницата над 11 561, 88 лв. до 19 937, 50 лв., както и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. срещу Ревизионен акт №Р-03001919004449-091-001/21. 01. 2020 г., в частта, потвърдена с Решение № 63/06. 04. 2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ НАП, с която на Д. А. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ; вноски за ДОО, за УПФ и ЗОВ за данъчните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г., и лихви за горницата над 11 561, 88 лв. до 19 937, 50 лв.
ОСЪЖДА Д. А., [ЕГН] от гр. Д., [улица] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за двете инстанции в общ размер на 1943, 82 лв.
Решението не подлежи на обжалване.