Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Серпис" ЕАД, чрез адв. Н., срещу решение № 4144 от 24. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 11974/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Националната агенция по приходите, ревизионен акт № Р-22101001659-091-001/18. 3.2019 г., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчни периоди от 01. 10. 2009 г. до 31. 01. 2010 г.

Според касатора, решението на Административен съд – София-град е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че РА е издаден от компетентен орган, както и по същество на спора. Прави се възражение за изтекла давност. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. И., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1 345 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение, АССГ е...