Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса за труда (КТ).

Образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ -Благоевград, действаща чрез пълномощника старши юрисконсулт Е.П, срещу решение № 1021 от 17. 05. 2019 г., постановено по административно дело № 288/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е: 1) отменил предписания, формулирани в т. 1 – 9 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1742396/04. 12. 2017 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, съставен от А.А – гл. инспектор, М.Ц – ст. инспектор и Т.К – гл. инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекса на труда) на „КРИС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 101773218, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ж. к. „Бялата висота“, ул.„Люлин“ № 2 - партер, с управител Х.Д, в качеството на „работодател“; 2) осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград да заплати на „КРИС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 101773218, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д, ж. к. „Бялата висота“, ул.„Люлин“ № 2 - партер, с управител Х.Д, сумата от 550. 00 /петстотин и петдесет/ лева - сторени по делото разноски.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че обективираните в обжалвания съдебен акт изводи са немотивирани, необосновани и постановени при едностранчиво възприемане на събраните писмени доказателства. Излага доводи за неправилно прилагане от страна на съда на цитирани в касационната жалба законови и подзаконови разпоредби. Моли решението да бъде отменено като противоречащо на материалноправни разпоредби и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат потвърдени обжалваните пред първоинстанционния съд принудителни административни мерки.

Ответникът по касация „КРИС СТРОЙ“ ЕООД гр. Б.д, действащ чрез пълномощника адвокат П.З, в депозиран писмен отговор по касационната жалба навежда доводи за нейната неоснователност. В подадено писмено становище излага допълнителни аргументи в подкрепа на същата теза. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „КРИС СТРОЙ“ ЕООД гр. Б.д срещу предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, дадени с протокол за извършена проверка изх. № ПР1742396/04. 12. 2017 г., с които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предписано на работодателя „КРИС СТРОЙ“ ЕООД в точки 1-9 да отстрани констатирани нарушения на трудовото законодателство, а именно: да определи работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“ за 2017 г.; да застрахова работещите в търговското дружество А.Т, К.Т и Ю.Т, задължително за риска „трудова злополука“ за своя сметка; да осигури обслужването на работещите в дружеството от служба по трудова медицина; да разработи и утвърди вътрешни правила за организацията на работната заплата в дружеството; да определи видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, програма за обучението и/или инструктирането, както и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа; да определи длъжностно лице по безопасност и здраве при работа; да оцени рисковете за безопасността и здравето на работниците си; да издаде правилник за вътрешния трудов ред; да състави списък, който да съдържа: работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства, вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство, конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства, срока за износване на личните предпазни средства, и списъкът да се обяви на работещите в дружеството.

За да приеме сезиралата го жалба за основателна, а оспорените с нея предписания за незаконосъобразни, Административен съд - Благоевград е приел, че констатациите на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград за упражнявана трудова дейност от В.В, Г.Д и К.М в проверявания обект са недоказани. Съдът е обосновал, че сключените три броя договори между „КРИС СТРОЙ“ ЕООД и горепосочените физически лица по своята правна характеристика са договори за изработка, с които страните са договорили постигане на определен резултат, който е постигнат за кратък срок – 20. 11. 2017 г., видно от протоколите за приемане на извършена работа. Спорно е обстоятелството дали същите са извършвали трудова дейност, за което е следвало да бъде сключен трудов договор. Предвид съдържанието на тези договори и изпълнението им, съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че лицата са били в трудови правоотношения с дружеството, тъй като тази строителна дейност по договор за извършване на СМР между двете търговски дружества е ad hoc и липсват елементи на трудов договор по чл. 66, ал. 1 от КТ с оглед характера и продължителността на извършваната от тези три лица работа. Според първоинстанционния съд не са налице и доказателства за наличие на други елементи на трудовото правоотношение като работно време, трудово възнаграждение, времетраене на трудовия договор, размер на платения годишен отпуск. Констатирана е и липсата на попълнени декларации по чл. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от тези лица. С оглед горното съдът е формирал решаващ извод, че ако и процесните принудителни административни мерки да са дадени от компетентен орган в предвидената форма и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то те противоречат на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени. Този извод не може да бъде споделен.

По делото са приложени три броя постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение - изх. № 17267400/04. 12. 2017 г.; изх. № 17267402/04. 12. 2017 г. и изх.№ 17267403/04. 12. 2017 г., с които са обявени за съществуващи трудовите правоотношения между „КРИС СТРОЙ“ ЕООД и В.В, К.М и Г.Д.В от данните по делото, и трите постановления са обжалвани от „КРИС СТРОЙ“ ЕООД гр. Б.д, като подадените жалби са отхвърлени от Административен съд – Благоевград и неговите решения са оспорени пред ВАС. С решение № 5490 от 11. 04. 2019 г. по адм. д. № 7831/2018 г., VІ отд. на ВАС и решение № 15893 от 19. 12. 2018 г. по адм. д. № 7234/2018 г., VІ отд. на ВАС са обезсилени съответно решение № 677 от 13. 04. 2018 г., постановено по адм. д. № 1005/2017 и решение № 676 от 13. 04. 2018 г., постановено по адм. д. № 1004/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, поради неправилно конституиране на ответника по оспорването. Делата са върнати за ново разглеждане от друг състав на съда и към настоящия момент липсва информация за движението им.

При извършена служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд настоящият съдебен състав установи, че „К. С“ ЕООД гр. Б.д е оспорило по съдебен ред законосъобразността на постановление с изх. № 17267403/04. 12. 2017 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Г.Д. С решение № 436/12. 03. 2018 г. по адм. д. № 1006/2017 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 2838 от 26. 02. 2019 Г. по адм. д. № 4983/2018 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд - Благоевград. С тези решения съдилищата са приели, че представения граждански договор прикрива трудово правоотношение. Реално уредената в него престация от страна на работника е за труд, а не за конкретен резултат. Налице е предоставяне на работна сила, в конкретен времеви диапазон (работно време), с уговорени почивки, възнаграждение, с материали на работодателя и под негов контрол. Според съда Г.Д е престирал своята работна сила, като е осъществявал трудови функции, които са характерни за дейността на дружеството-работодател. Съдът е обосновал извод, че със сключения граждански договор не е било уговорено престиране на краен резултат, а същия представлява договор за предоставяне на работна сила за извършване на определена работа. В гражданския договор не е посочено, че дейността може да бъде извършена от друго лице, което пък от своя страна сочи на сключването му с оглед личността на изпълнителя, характерно за трудовото правоотношение.

Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, които в своите отношения са обвързани от неговата сила на пресъдено нещо. Текстът очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо. За адресатите на решението силата на пресъдено нещо създава освен задължението да преустановят правния спор спрямо държавата, също така и задължение да се съобразят с непререшаемостта на правния спор, както и да регулират поведението си в съответствие с установеното в решението правно положение. Макар силата на пресъдено нещо (СПН) да действа между страните, тя, като проява на държавна правосъдна власт, трябва да бъде зачетена от съда, който е постановил решението, от всички съдилища, учреждения и общини в страната - чл. 297 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. Въпросът трудово или облигационно е правоотношението между „КРИС СТРОЙ“ ЕООД гр. Б.д и Г.Д е разрешен с влязло в сила и съдебно потвърдено постановление за установяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Поради това доводите и аргументите, изложени от жалбоподателя, настоящ ответник по касация, в подкрепа на становището му, че правоотношението между него и Г.Д е гражданско, а не трудово, не следва да бъдат обсъждани, с оглед факта, че с влезли в сила административен акт и съдебно решение е установено, че това правоотношение е трудово.

Тъй като правоотношението между „КРИС СТРОЙ“ ЕООД гр. Б.д и Г.Д е трудово, дружеството в качеството му на работодател е длъжно да изпълни всички свои задължения по трудовото законодателство, включително задълженията, регламентирани в ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) и подзаконовата нормативна уредба на трудовото законодателство. За пълнота в тази връзка следва да се отбележи, че допуснатата очевидна фактическа грешка в имената на посочените в т. 2 от предписанието лица не води до извод за незаконосъобразност на административния акт.

Изложеното налага извод, че процесните предписания са материално законосъобразни, противно на приетото от Благоевградския административен съд.

Затова, като е уважил оспорването на адресата им срещу тях, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а подадената срещу административния акт жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора няма основание да бъдат присъждани на ответника по касация претендираните от него разноски, а доколкото касаторът не е заявил искане за разноски, то присъждането на такива не се следва и нему.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1021 от 17. 05. 2019 г., постановено по административно дело № 288/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „КРИС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 101773218, срещу издадените по отношение на него на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда предписания по точки 1 – 9 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1742396/04. 12. 2017 год. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, съставен от А.А – гл. инспектор, М.Ц – ст. инспектор и Т.К – гл. инспектор, всички служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.