Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Нет – Сърф.Нет” ООД, със седалище и адрес на управление гр. М. срещу Решение №243/28. 05. 2019 г. постановено по административно дело №145/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана.

С обжалваното съдебно решение, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА МУ по т. 3 – с която е установено нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), т. 4 – с която е определена финансова корекция в размер на 10 на сто от засегнатите от нарушението разходи по Договор №BG05M9OP001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г., т. 5 – с която е извършена финансова корекция в размер на 1875, 00 лева, от които 1500 лв. безвъзмездна финансова помощ и т. 6 – с която е предвидено финансовата корекция да се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил твърденията му за липсата на яснота при определяне размера на финансовата корекция, както и неправилното определяне на конкретно наложената по т. 5 от акта финансова корекция (ФК). От изложеното в т. 4 от акта не става ясно какво приема административният орган за „засегнати разходи”. Видно от съдържанието на оспореното решение, липсват мотиви за издаване на акта, липсват основанията за определяне на финансова корекция. Съдът неправилно се е фокусирал върху предмета на системите за управление, притежавани от единствения кандидат. Разпоредбата на чл. 3, ал. 14 от Постановление №160 на Министерски съвет от 1. 07. 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС №160/2016 г.) не вменява задължение за идентичност или сходство на изискванията, както неправилно е приел първоинстанционният съд. С цел да избегне каквито и да е противоречия, неверни или подвеждащи данни, възложителят е предвидил всички останали елементи, като изрично е посочил, че транспортните разходи са включени в сумата по договора. Транспортните разходи са включени в цената по договора, но не представляват част от предмета на договора. Приложението на процентния показател на ФК не се осъществява автоматично, а винаги следва да се разглежда дали действително могат да бъдат определени реалните или потенциалните вреди от нарушението. В обжалвания административен акт не се съдържа описание на обстоятелствата, които оказват влияние върху характера и тежестта на нарушенията.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С.К от Адвокатска колегия – Благоевград.

Ответникът – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 - 2020 изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от служител с юридическо образование А.Т.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е установено следното:

На 26. 04. 2018 г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, приоритента ос 1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, процедура №BG05M9OP001-1. 022-0048 "Осъществяване на специфични обучения", със страни: Министерство на труда и социалната политика, в качеството на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 год. и „Нет – Сърф.Нет” ООД, като бенефициер. Видно от т. 2. 2 от договора, същият е на стойност от 376 612, 50 лева, от които 301 290. 00 лева /или 80%/ безвъзмездна финансова помощ и 75 322, 50 лева /20%/ собствен принос.

С Решение № 1/05. 09. 2018 г. на управителя на „Нет – Сърф.Нет” ООД е открита процедура - избор с публична покана по реда на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/01. 07. 2016 г. с предмет: „Извършване на специфични за конкретното работно място обучения за видове лица по следните обособени позиции: Обособена позиция 1: Извършване на 3 вида специфични обучения за заети лица - техници/монтьори; телефонен съпорт; системни администратори и на 1 вид специфично обучение за техник, телекомуникации в „Нет – Сърф.Нет” ООД за безработни/неактивни лица до 29 г.; Обособена позиция 2: Извършване на 1 вид специфично обучение за заети лица - търговци/маркетинг".

На 10. 10. 2018 г. е сключен Договор за услуги №BG05M9ОР001-1. 022-0048/-СО1/Sе-03 между „Нет – Сърф.Нет” ООД и „И. К. Н” ЕООД, на обща стойност 342 375, 00 лева без ДДС.

Бенефициерът е отправил до УО Искане за плащане №2 от ИСУН 2020 с отчетен период 26. 04. 2018 г. - 18. 12. 2018 г., със стойност на същото 16 500, 00 лв. На 18. 02. 2019 г. ръководителят на Управляващия орган на ОП „РЧР” 2014 – 2020 уведомява дружеството за стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ за констатирани нарушения и определяне на финансова корекция.

На 01. 03. 2019 г. „Нет – Сърф.Нет” ООД представя възражение.

На 15. 03. 2019 г. е издадено обжалваното Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане и за определяне на финансова корекция рег. №BG05M9ОР001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г., като в обжалваната му част по т. 3 е посочено, че е установено извършено нарушение по см. на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, в т. 4 на основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и съгласно т. 9, т. 10 и т. 12 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57/2017 г. (Наредбата) е определена финансова корекция в размер на 10 на сто от засегнатите от нарушението разходи по договор №BG05M90P001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г., сключен с „И. К. Н” ЕООД, на обща стойност 342375. 00 лв. без ДДС, в т. 5 на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция в размер на 1875, 00 лв., от които 1500, 00 лв. БФП и в т. 6 е разяснено, че финансовата корекция ще се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът е приел, че дружеството има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент №1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИП.

Установено е нарушение на чл. 3, ал. 14 от ПМС №160/2016 г. и чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ с поставеното минимално изискване за технически възможности и квалификация, кандидатите да разполагат с "внедрена в своето предприятие сертифицирана Система за управление на качеството по стандарт ISO 9001 или еквивалент и Система за управление на сигурността на информацията по стандарт ISO 27001 или еквивалент", тъй като не е посочен конкретен обхват на системите, свързан с предмета на поръчката, съгласно които изискванията за техническите възможности и квалификация на кандидата трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане и с обема и сложността на дейностите. Същото дава необосновано предимство на кандидати, които прилагат система за управление с обхват, който не е относим към предмета на поръчката, спрямо тези потенциални кандидати, които нямат въведена и сертифицирана система за управление. Според решаващия съд, именно непълно посоченото минимално изискване може да бъде заблуждаващо и да действа възпиращо за потенциалните кандидати. Като при липса на посоченото ограничително изискване, е възможно участие и на други кандидати, които да формират по - ниска ценова оферта.

По отношение на третото нарушение посочено в оспореното решение, първостепенният съд, анализирайки т. III.1. 3., подт. 15 от публичната покана, приема, че в цената на изпълнение на услугите следва да са включени всички разходи по изпълнение на услугите, в това число "транспорт на обучаваните лица и/или обучителите (до град Монтана и град Благоевград )". Видно от поканата мястото на изпълнение на услугите е посочена именно в тези градове, отразени са броят на групите за обучение и продължителността на обученията в учебни часове. Не е посочена обаче информация относно броя на обучаваните лица, на които изпълнителят следва да осигури транспорт, както и от кое населено място следва да се осигури транспорта им. А в публичната покана е отразено, че транспортните разходи на обучаемите лица следва да са включени в предложената от кандидатите цена, въпреки, че е налице липса на съществена информация, въз основа на която да се определи този разход. Според съда, правилно УО е посочил, че е налице недостатъчно подробно определяне на предмета на договора. Тъй като действително липсата па тази информация не дава възможност на кандидатите да формират точно разходите и съответно предложената цена, което би могло да има възпиращ ефект или да доведе до предлагане на оферти със завишени цени.

Именно поставеното изискване ограничава конкуренцията за участие в обществената поръчка, с което се нарушава чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като не са спазени принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на потенциалните кандидати.

Съдът е приел, че в оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата, като са изложени и мотиви относно определянето на финансова корекция в размер на 10% по т. 1, съгласно приложеното от УО финансова корекция за нарушение по т. 9 и т. 10 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като по т. 3, съгласно приложеното от УО финансова корекция за нарушение по т. 12 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, в размер на 10% върху отчетените и допустими разходи по договор. Спазено е изискването на чл. 7 от Наредбата, като е определена обща финансова корекция в размер на 10 % върху отчетените и допустими разходи по договора. Правилно е определена и основата, върху която е определена финансовата корекция – 10 % от предоставените БФП, видно от т. 5 от оспореното Решение.

По изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е частично неправилно.

Правомощието на държавата да определя финансова корекция е регламентирано в член 143 на Регламент № 1303/2013, като с оглед на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието за определяне на финансовата корекция е нередността, но видовете нередности, за които е допустимо определянето на финансова корекция са регламентирани в националното право – чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

В случая органът е приел за основание на финансовата корекция нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, т. е. нередност, която съставлява нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на ЗУСЕСИФ, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013), което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от фондовете по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Глава четвърта на закона регламентира правилата за определяне на изпълнител – било тези на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), когато бенефициерът е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗОП, било тези по глава четвърта, когато няма това качество - чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ.

По делото е безспорно, че бенефициерът няма качеството на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗОП. С оглед на това относими за него при възлагане на дейности на външни лица са правилата на глава четвърта. Видно от доказателствата по делото бенефициерът, в съответствие с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е избрал да възложи изпълнението на дейност по проекта чрез публична покана. Правилата за провеждане на процедура са регламентирани в чл. 51 – 53 ЗУСЕСИФ, а съгласно чл. 54 ЗУСЕСИФ – включен също в глава четвърта, правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Относимият нормативен акт е Постановление №160 на Министерски съвет от 1. 07. 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС №160/2016 г.). Следователно, релевантната нормативна уредба за провеждане на процедура чрез публична покана от бенефициер, който няма качеството на публичен изпълнител, са именно тези – чл. 51 – 53 ЗУСЕСИФ и ПМС №160/2016 г.

Видно от мотивите на оспореното решение, в обжалваната му част, органът е приел, че при провеждане на процесната процедура за избор на изпълнител с публична покана са извършени две нарушения.

Първото се изразява в това, че в т. III.2. 4 „Технически възможности и квалификации“ от публичната покана е предвидено: „Кандидатът, или някой от членовете на обединението ако кандидатът е обединение, или основният изпълнител, или някой от подизпълнителите ако кандидатът използва подизпълнител, трябва да разполага с внедрена в своето предприятие сертифицирана Система за управление на качеството по стандарт ISO 9001 или еквивалент и Система за управление на сигурността на информацията по стандарт ISO 27001 или еквивалент.“, в нарушение на чл. чл. 3, ал. 14 от ПМС №160/2016 г., тъй като възложителят не е посочил какъв следва да е обхватът на системите за управление. Съгласно чл. 3, ал. 14 от ПМС №160/2016 г., изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициента, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Както правилно приема първоинстанционният съд липсата на изискване за обхват на системата, свързан с предмета на поръчката, противоречи на посочените изисквания по ПМС №160/2016 г. Действително посочената норма не вменява задължение за идентичност или сходство в изискванията, както правилно сочи касаторът, но нито административният орган, нито съдът са изложили подобни мотиви. Това обаче не означава, че за бенефициера не съществува такова задължение, тъй като изрично е предвидено, че изискванията за технически възможности следва да са съобразени с предмета на възлагане.

Следващото нарушение се изразява в това, че в т. III.1. 3., подт. 15 от публичната покана е посочено, че в цената на изпълнение на услугите следва да са включени всички разходи по изпълнение на услугите, в това число „транспорт на обучаваните лица и/или обучителите (до град Монтана и до град Благоевград)“, като липсва информация относно броя на обучаваните лица, на които изпълнителят следва да осигури транспорт, както и от кое населено място следва да се осигури транспорта им. Описаното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ – не са спазени принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на потенциалните кандидати.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на така описаното нарушение в административния акт са посочени правни основания. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдържа принципите при провеждане на процедура за избор с публична покана, но не вменява конкретни задължения за бенефициера. Липсата на годно правно основание винаги прави един индивидуален административен акт незаконосъобразен, тъй като не дава възможност на съда да установи какво точно е целял органът с издадения акт, какво е приел за установено, за да може съдът да прецени установените по делото факти субсумират ли се под хипотезата на конкретна правна норма.

Така установената незаконосъобразност на акта в тази му част не се отразява на крайния извод на съда за законосъобразност на акта в частта с която е определена ФК тъй като и за двете нарушения е определен размер на ФК в размер на 10 %, като в съответствие с чл. 7 от Наредбата е определен общ размер на ФК – 10 на сто.

Първото нарушение е квалифицирано като нередност по т. 9 и т. 10 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. бр. 67 от 2019 г., в сила от 23. 08. 2019 г.), за което е определена финансова корекция в размер на 10 % върху отчетените и допустими разходи по сключения договор с „Интернет корпорейтед нетуъркс“ ЕООД, на стойност 342 375 лева без ДДС.

Установеното в случая нарушение по своята същност е несъответно на предмета на поръчката, поради което се явява и ограничително, като дефинирането от законодателя на нарушенията по т. 9 и по т. 10 сочи на изключителна сходност. Визираният в т. 9 критерий "неправомерни критерии" формално е възможно най-общият, което значи, че поглъща и критериите, които не са свързани с предмета или не са пропорционални, тъй като всеки критерий, който не съответства на предмета на поръчката е неправомерен. Избраният от законодателят разделителен критерий между нередностите по т. 9 и 10, при липса на допълнителни уточнения, не позволява категорично и ясно разделянето на нарушенията по всеки от критериите по отношение на критериите за подбор, тъй като този по точка 9 винаги ще поглъща този по точка 10 (в този смисъл виж Решение № 8654 от 10. 06. 2019 г. на Върховния административен съд по административно дело № 9023/2018 г.).

С оглед на това и при приета от органа класификация на нередността по т. 9 и по т. 10, която е съответна на установената от органа непропорционалност и неправомерност на критерия за подбор, изводът на първоинстанционния съд, за законосъобразно подвеждане от органа на нередностите, е правилен.

Законосъобразно е определен и процентът на финансовата корекция, в размер на 10 на сто, като в административния акт са изложени и мотиви в тази насока, като са взети предвид и възраженията на бенефициера във връзка с първоначално определения процент (25 на сто) на ФК за посоченото нарушение. В настоящия случай финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици.

Но органът е приел за основа на определения процентен показател допустимите разходи по сключения договор. Видно от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ проектът, чието финансиране се осъществява чрез договора, е на стойност 376 612, 50 лв., от които 75 322, 50 лв. са собствено финансиране. Това значи, че финансовата корекция може да бъде определена само върху допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ. Тя не може да бъде определена върху допустимите разходи, представляващи собствен принос на бенефициера, тъй като това автоматично превръща в тази част финансовата корекция от административна мярка, по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95), в административна санкция по смисъла член 5 от същия регламент.

С оглед на това основата на финансовата корекция следва да бъде определена като „допустимите разходи по договора с „Интернет корпорейтед нетуъркс“ ЕООД, финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

С т. 5 на обжалвания административен акт, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ е извършена ФК в размер на 1875 лева, от които 1500 лв. БФП. Към настоящото искане за плащане, е предявен разход по фактура №1000000569 от 12. 10. 2018 г. по бюджетен ред II.3. 1. „Разходи за специфични за конкретното работно място обучения и за специализирани чуждоезикови обучения – за Компонент 2“.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4.

В тази част от акта липсват каквито и да е фактически основания за издаването му, които да могат да бъдат отнесени към посоченото правно основание. Не става ясно и как административният орган е определил размера на посочените суми и защо е посочена сума, която очевидно включва и собствено финансиране, което както беше посочено по-горе не съответства на нормативната уредба.

По изложените съображения, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на „Нет – Сърф.Нет” ООД срещу Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА МУ по т. 4 – с която като основа на финансовата корекция са определени засегнатите от нарушението разходи по Договор №BG05M9OP001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г. и т. 5 и вместо него да се постанови ново, с което да се измени Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА МУ по т. 4 – с която като основа на финансовата корекция са определени засегнатите от нарушението разходи по Договор №BG05M9OP001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г., като за основа на финансовата корекция, се определят допустимите разходи по посочения договор, финансиран със средства от Европейския социален фонд и национално съфинансиране и се отмени Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА МУ по т. 5.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лева, от които 90 лева платена държавна такса и 450 лева платено адвокатско възнаграждение по договор от 25. 06. 2019 г., съразмерно на уважената част от жалбата. Възраженията на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение са неоснователни, тъй като същото е определено в съответствие с минимума по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8. 05. 2020 г. - бр. 45 от 15. 05. 2020 г., в сила от 15. 05. 2020 г.).

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №243/28. 05. 2019 г. постановено по административно дело №145/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на „Нет – Сърф.Нет” ООД срещу Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА по т. 4, с която като основа на финансовата корекция са определени засегнатите от нарушението разходи по Договор №BG05M9OP001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г. и по т. 5, В. К. П:

ИЗМЕНЯ Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата корекция са определени засегнатите от нарушението разходи по Договор №BG05M9OP001-1. 022-0048-C01/Se-03 от 10. 10. 2018 г., и определя за основа на финансовата корекция, допустимите разходи по посочения договор, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

ОТМЕНЯ Решение №BG05M9OP001-1. 022-0048/3 от 15. 03. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. В ЧАСТТА по т. 5

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, гр. С. да заплати на „Нет – Сърф.Нет” ООД, гр. М., ЕИК: 111542312, 540 (петстотин и четиридесет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА „Нет – Сърф.Нет” ООД, гр. М., ЕИК: 111542312 да заплати на Министерство на труда и социалната политика, гр. С., 200 (двеста) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.