Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 срещу Решение №695 от 08. 04. 2019 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №1908/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-716 от 02. 07. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с което на О. П за нередност за нарушение на чл. 107, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договори с „К. К“ ЕООД и договор с ДЗЗД „Е. С“ от 19. 10. 2017 г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Съдът неправилно, в нарушение на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент №2988/95), определя финансовата корекция като санкция. Позовава се и на член 143, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013).

Излага фактите по делото и позовавайки се на чл. 66, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) и член 63, параграф 1 и член 71 от Директива 2014/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) сочи, че посоченото от участника трето лице има качеството на подизпълнител, за когото са доказани поетите задължения и съответствието на критериите за подбор чрез представянето на отделен Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). Позовава се на съдебна практика – на Съда на Европейския съюз и на националните съдилища. С оглед на чл. 65, ал. 1 ЗОП участникът може да се позове на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка, по отношение на критериите, свързани с технически и професионални способности.

Неправилен счита и извода на съда досежно размера на финансовата корекция.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на общината. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ц.В.

2. Ответникът по касационната жалба – О. П, счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 65, ал. 1 ЗОП, тъй като процесният критерий за подбор попада в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 1 ЗОП, а участникът е декларирал ползването на ресурса на другия субект в раздела „Технически и професионални способности“, не и в раздела относно правоспособността.

Неоснователни счита и доводите на касатора досежно размера на финансовата корекция, тъй като с оглед на чл. 75, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) засегнат би могъл да бъде единствено разхода по обособена позиция 3, за която единствено процесният участник е подал оферта.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д.Г, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 14. 11. 2016 г. между О. П и Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 326 110, 90 лв. за проект „Повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в гр. П. – 3“ на стойност 1 326 110, 90 лв.

2. На 06. 03. 2017 г., с Решение №ОП-38, кметът на О. П открива открита процедура за обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване на независим строителен надзор и оценка на съответствието по три обособени позиции за жилищни сгради в гр. П., находящи се на/в/ ул. „П. Б“ №7; кв. „Свобода“ №17; бул. „Яворов“ №62“.

В раздел ІІІ.1) „Условия за участие“, т. ІІІ.1. 1) „Годност за упражняване на професионалната дейност“, възложителят е поставил изискване за притежаване на валиден лиценз за упражняване на дейността съгласно §128 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) или валидно удостоверение съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, съответно еквивалент, и за вписване в публичния регистър по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) (ЗЕЕ) или еквивалент.

В документацията за обществената поръчка – стр. 15, е посочено - т. 1. 9. „Когато кандидатът или участникът е посочил, че ще използва капацитета на трети лица за доказване на съответствието с критериите за подбор или че ще ползва подизпълнител, за всяко от тези лица се представя отделен ЕЕДОП.“ В т. 1. 13. „Участниците посочват в заявлението или офертата подизпълнителите и дела от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива. В този случай те трябва да представят доказателство за поетите от подизпълнителите задължения. Подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела на поръчката, който ще изпълняват“. И в т. 1. 14. „Изпълнителите сключват договор за подизпълнение с подизпълнителите.“

3. На 21. 04. 2017 г. и на 14. 08. 2017 г. комисията за разглеждане и класиране на офертите установява, че участникът „Деомид“ ЕООД, подал оферта само за обособена позиция 3, в раздел А „Годност“ на част ІV на ЕЕДОП е декларирал само удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1 ЗУТ, не и вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, а в раздел Г на част ІІ е декларирал подизпълнител „Ефикс“ ООД, който ще изпълнява оценка на съответствието на инвестиционния проект по част „Енергийна ефективност“ с дял от поръчката 10%. За „Ефикс“ ООД е представен отделен ЕЕДОП като подизпълнител. Комисията дава на участника указания за отстраняване на несъответствията, но в дадения срок сочените несъответствия не са отстранени, поради което го предлага за отстраняване.

4. На 14. 09. 2017 г., с Решение №Р-22, кметът на О. П отстранява „Деомид“ ЕООД поради недоказване изпълнението на критериите за подбор – липса на доказателства за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ.

5. На 19. 10. 2017 г. О. П сключва с „К. К“ ЕООД и с ДЗЗД „Е. С“ договори за обществена поръчка, съответно по обособени позиции 1 и 2 с първия и по обособена позиция 3 – с втория.

6. На 09. 05. 2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., уведомява О. П за установена нередност за нарушение на чл. 107, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП по процедурата, въз основа на която са сключени договори с „К. К“ ЕООД и с ДЗЗД „Е. С“, и предстоящо определяне на финансова корекция. 7. На 22. 05. 2018 г. О. П представя възражение.

8. На 02. 07. 2018 г., с Решение №РД-02-36-716, ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., определя на О. П финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договорите с „К. К“ ЕООД по обособена позиция 1 и 2 и по договор с ДЗЗД „Е. С“ за обособена позиция 3 за нередност за нарушение на чл. 107, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП, квалифицирана по т. 14 на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

9. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26. 09. 2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд приема, че не е налице нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП, тъй като чл. 43, ал. 1 ЗЕЕ изисква императивно дейностите да се извършват само от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ. „Деомид“ ЕООД не е спорно, че не е вписан в регистъра, че е посочил като подизпълнител „Ефикс“ ООД, който е вписан в регистъра и притежава изискуемото удостоверение. Приел е, с оглед на чл. 59, ал. 1 ЗОП, че критериите за подбор са с материален и нематериален характер като последните не могат да бъдат прехвърлени. Такъв характер има и изискването за вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, поради което и с оглед на чл. 65, ал. 1 ЗОП капацитетът по чл. 59, ал. 1, т. 1 ЗОП на трето лице не може да бъде използван. За неправилно приема позоваването от органа на съдебна практика, която визира единствено критериите по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП. С оглед на това за правилно първоинстанционният съд приема отстраняването на участника „Деомид“ ЕООД в съответствие на чл. 107, т. 1 ЗОП.

За неправилно приема и определянето на размера на финансовата корекция върху допустимите разходи по договорите по трите обособени позиции, тъй като отстраненият участник е подал оферта само за обособена позиция 3.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно. Постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясно установима. Решението е и допустимо - постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки за неговото разглеждане. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, но не сочи нито един довод в подкрепа на този твърдян порок на обжалваното съдебно решение.

Но решението е неправилно.

За да бъде законосъобразен актът за определяне на финансова корекция трябва законосъобразно да са определени основанието и размерът й – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.Онието за определяне на финансова корекция е нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013, като първоинстанционният съд правилно е определил елементите на фактическия състав на нередността и правилно е приел за спорен въпроса за осъщественото нарушение на правото. Вярно е, както сочи касаторът, че при излагане на фактите първоинстанционният съд е квалифицирал определената на общината финансова корекция като санкция. С оглед на дадената в член 4 от Регламент №2988/95 дефиниция на административна мярка и в член 143, параграф 2 от Регламент №1303/2013 същност на финансовата корекция е безспорно, че тя е административна мярка, а не административна санкция, тъй като се изразява единствено в отмяна на публичния принос за съответната операция, а не представлява някоя от визираните в член 5 на Регламент №2988/95 санкции. Макар да е безспорно, че съдът е този, който трябва да е напълно наясно с характера на правния институт, чиято законосъобразност проверява, така дадената неправилна квалификация на финансовата корекция в частта от мотивите на обжалваното решение, касаеща установените факти, не е само по себе си основание за неправилност на съдебното решение, тъй като не този факт е формирал релевантните за правилността на решението изводи на първоинстанционния съд.

Безспорно е, както приема и първоинстанционният съд, че когато участник в обществената поръчка не отговаря на критериите за подбор възложителят е длъжен да го отстрани – чл. 107, т. 1 ЗОП. Спорът по делото, определен правилно от първоинстанционния съд, е налице ли са били основанията за приложимост на тази разпоредба по отношение на отстранения участник – „Деомид“ ЕООД.

Правилно първоинстанционният съд тълкува разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗОП. Безспорно е, че съгласно чл. 59, ал. 1 ЗОП критериите за подбор се отнасят до 1.) годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2.) икономическо и финансово състояние; 3.) технически и професионални способности. Безспорно е също, че съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОП участниците могат да използват капацитета на трети лица по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансово състояние, технически и професионални способност. Но от тези разпоредби не следва извода на първоинстанционния съд за спазване от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент №1303/2013) на чл. 107, т. 1 ЗОП.

Освен хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОП, законодателят, в чл. 66, ал. 1 ЗОП, е предвидил възможност участникът, при определени предпоставки, да предложи изпълнение на предмета на поръчката съвместно с подизпълнител. Третото лице, по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОП, и подизпълнителят, по смисъла на чл. 66, ал. 1 ЗОП, са форми на обединение на икономическите оператори за изпълнение на предмета на поръчката. Тогава, когато изпълнителят предлага изпълнение на предмета на поръчката съвместно с друг икономически оператор (извън хипотезата на обединение), последният се явява негов подизпълнител и за него трябва да са налице предвидените в чл. 66, ал. 1, 2 и 3 изисквания – да е посочен в офертата като подизпълнител, да е посочен дела от поръчката, който ще му бъде възложен, да представи доказателства за поетите от подизпълнителя задължения, да отговаря на критериите за подбор съобразно вида и дела на поръчката, който ще изпълнява, да не са налице по отношение на него основания за отстраняване и да е налице сключен договор между участника и подизпълнителя. Конкретната форма на изпълнение на поръчката е въпрос на преценка на изпълнителя при спазването за законовите изисквания и условията на възложителя.

Икономическите причини, поради които даден участник предлага подизпълнител могат да бъдат различни. В случая, видно от предмета на поръчката, той включва две отделни и самостоятелни дейности – изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на предстоящите за изработване проекти в съответствие с чл. 142, ал. 6, т. 2, ал. 10 и 11 ЗУТ и упражняване на строителен надзор по време на строително-монтажните работи. Сама по себе си, първата дейност, с оглед на разпоредбите на чл. 142, ал. 10 и 11 ЗУТ, се извършва от лица с различна професионална компетентност, която се доказва чрез издадени от различни органи удостоверителни документи – удостоверение по чл. 166, ал. 2 ЗУТ, за правоспособността (годността) да се извършва дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ, и вписване в публичния регистър по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, за дейността по чл. 142, ал. 11 ЗУТ. Нормативно изискване за задължително наличие едновременно и на двете регистрации като предпоставка за законосъобразно извършване на дейността „изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на предстоящите за изработване проекти в съответствие с чл. 142, ал. 6, т. 2, ал. 10 и 11 ЗУТ“ няма.

Прегледът на разпоредбите, регламентиращи изискванията за издаване на удостоверение по чл. 166, ал. 2 ЗУТ и вписване в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ – чл. 166, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 6, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-25 от 03. 12. 2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредба №РД-02-20-25) и чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗЕЕ установява, че изискванията към лицата, които могат да бъдат регистрирани за извършване на двете дейности, са различни в частта относно екипа от физически лица (професионална квалификация и опит), с които трябва да разполагат и чрез които могат да извършват дейностите.

Видно от условията на обществената поръчка възложителят не е ограничил възможността за използване на подизпълнител, нито е предвидил определени дейности, които не могат да бъдат изпълнявани от подизпълнител. Напротив. В документацията подробно са регламентирани изискванията към участник, който декларира ползване на подизпълнител, в т. ч. и изискването за посочване на подизпълнителя и дела от поръчката, който ще изпълнява, както и за поетите от подизпълнителя задължения и за задължението за сключване на договор с подизпълнителя.

С оглед на горното, поставянето на изискване за едновременно наличие и на двете доказателства за правоспособност само и единствено от един икономически субект, доколкото не е обусловено от спецификата на предмета на поръчката и не е поставено предварително като условие, обективно би ограничило достъпа на икономическите оператори до участие в поръчката, при това ограничението е само и единствено под формата на подизпълнител, тъй като при участие на икономически субекти, под формата на обединение, бенефициерът не е поставил ограничение за доказване на правоспособността чрез всеки от участниците в обединението (дори изрично е посочил, че не изисква създаването на юридическо лице на участник, който е обединение на икономически оператори).

В случая, видно от доказателствата по делото, участникът „Деомид“ ЕООД е декларирал надлежно „Ефикс“ ООД като подизпълнител конкретно за дейността по оценка на съответствието по част „Енергийна ефективност“ съгласно чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Възложителят е могъл да осъществи, а видно от протокола на комисията и е осъществил, пълен контрол за съответствие на подизпълнителя с поставените изисквания така, както би го направил и в случай на участник – обединение, за да постигне увереност, че участникът ще е в състояние (е годен) да изпълни предмета на поръчката. Изрично в протокола на комисията е посочено, че участникът е декларирал съответния субект като подизпълнител, този субект е вписан в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, посочен е точно процентът от поръчката, който той ще изпълнява с описание на дейността, за него е подаден отделен ЕЕДОП. От значение за възложителя е да постигне именно тази увереност и да разполага с доказателства, че лицето, което ще изпълнява съответната част от предмета на поръчката, отговаря на изискванията за годност за тази дейност – вписано е в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, както и че надлежно е дало съгласие (чрез попълването на отделен ЕЕДОП) за изпълнение на съответната част от предмета на поръчката.

В този случай не става въпрос за доказване на съответствие чрез използване на годността на трето лице (на друг правен субект по смисъла на Директива 2014/24), както приема първоинстанционният съд, а за участие на самия друг икономически оператор (трето лице) в качеството му на подизпълнител. Годността не е капацитет (ресурс – средства и възможности), който може да бъде предоставени на друг субект за ползване, тъй като той винаги се издава на конкретния икономически субект с оглед на съответствието му на законово установени изисквания. Поради това тогава, когато участникът не използва капацитета на трето лице (на друг субект), за да постигне съответствие с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и квалификация, а включва самия притежаващ годността субект в изпълнението на предмета на поръчката за съответната част, непризнаването на годността на подизпълнителя и отстраняването на участника поради нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП, при липса на изрично ограничаване на възможността за ползване на подизпълнител, е в нарушение на тази разпоредба и с оглед на това и на чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за неосъществено от бенефициера нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Изводът на органа за осъществено нарушение е правилен, а правилен е и извода му за наличие и на третия елемент от фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013 – възможността нарушението да нанесе вреда на бюджета на Съюза, тъй като не е ясно как точно би била оценена офертата на отстранения участник и с оглед на това какъв би бил крайният резултат от оценяването и класирането на участниците.

За да бъде обаче законосъобразен актът за определяне на финансова корекция не е достатъчно само законосъобразно да е определено нейното основание – нередността, но и нейният размер. Органът правилно е квалифицирал установената нередност по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като критериите за подбор са изменени по време на етапа на подбор, което води до незаконосъобразно отстраняване на участник. Правилно размерът на корекцията е определен по пропорционалния метод, тъй като са налице предпоставките на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Правилно, с оглед на изложените мотиви, процентният показател на корекцията е определен по минимума на предвиденото, но неправилно органът е определил основата, върху която е изчислил процентния показател.

Както правилно и обосновано приема първоинстанционният съд, процесната обществена поръчка е с три обособени позиции. Неправилно отстраненият участник е участвал в процедурата по обособена позиция 3. Той не е участвал в процедурата по обособени позиции 1 и 2, което е видно от Протокол №1 на комисията. С оглед на това и при отчитане на чл. 71, ал. 1 и 2 и на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ засегнат от процесната нередност е само и единствено разходът, осъществен във връзка със договора по обособена позиция 3. Разходите, във връзка с договорите по обособени позиции 1 и 2, по никакъв начин не могат да бъдат засегнати от процесната нередност, тъй като нарушението, чрез което е осъществена нередността, не засяга формулирането на критериите за подбор и възлагане, а начинът на тяхното прилагане от комисията и възложителя. Това прави правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт в частта за основата на финансовата корекция, както и основателни доводите на ответника в касационното производство за незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част.

Видно от изложеното първоинстанционният съд, като приема за незаконосъобразно оспореното решение за определяне на финансова корекция поради липса на нередност, постановява неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени и вместо него да постанови друго. Тъй като органът неправилно е определил основата, по отношение на която е приложил определеният процентен показател за размера на финансовата корекция, съдът следва да измени Решение №РД-02-36-1458 в частта за основата, като вместо определената финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по двата договора с „К. К“ ЕООД и по договора с ДЗЗД „Е. С“, определи за основа на корекцията допустимите разходи по договора с ДЗЗД „Е. С“, сключен за обособена позиция №3 и да отхвърли жалбата на О. П в останалата част.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди страните да заплатят направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото касаторът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение, не и за държавна такса. С оглед на това дължимите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, разноски за настоящата инстанция, за която са поискани, са в размер на 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, което с оглед на уважената част от касационната жалба е 42, 35 лв. Дължимите на общината разноски за първата инстанция, с оглед на отхвърлената част от касационната жалба, са в размер на 500, 60 лв. За касационната инстанция ответникът не е искал присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №695 от 08. 04. 2019 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №1908/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №РД-02-36-716 от 02. 07. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., в частта, с която за основа на финансовата корекция са определени „допустимите разходи по договори с „К. К“ ЕООД и договор с ДЗЗД „Е. С“ от 19. 10. 2017 г.“ и вместо това определя за основа на финансовата корекция „допустимите разходи по договор с ДЗЗД „Е. С“ от 19. 10. 2017 г.“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П, седалище и адрес гр. П., ул. „Солна“ №5 срещу Решение №РД-02-36-716 от 02. 07. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. в останалата част.

ОСЪЖДА О. П, седалище и адрес гр. П., ул. „Солна“ №5 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 42, 35 лв. (четиридесет и два лева и тридесет и пет стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 да заплати на О. П, седалище и адрес гр. П., ул. „Солна“ №5 500, 60 лв. (петстотин лева и шестдесет стотинки) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.