Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 - във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 491/21.І.2010 г. на [фирма] - С., подадена от управителя му, против въззивното определение № 504 на Шуменския ОС, от з. з. на 13.ХІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 716/2010 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во против първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на РС-Шумен, ГК, ХІІІ-и с-в, от 23.ІХ.2010 г. по т. дело № 249/2010 г.: за връщане въззивната жалбата на търговеца срещу първоинстанционното решение № 00-127/24.VІ.2010 г. Към настоящата частна касационна жалба е приложено банково бордеро на [фирма] от датата 10.ІХ.2010 г. - за внесена по с/ка на Шуменския районен съд сума в размер на 101. 50 лв. с посочено в него основание: „държавна такса относно подадена жалба по гр. дело № 249/2010 г.”.

Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на Шуменския ОС. Инвокирайки доводи, че внасянето на определената държавна такса по въззивната жалба било извършено своевременно, но пред ненадлежен съд /РС вместо ОС/, частният касатор [фирма] – С. претендира за отменяване на този съдебен акт и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшно администриране на тази негова редовна въззивна жалба.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Шуменският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Дали непредставянето на вносен документ за държавна такса, ако последната е била внесена в пределите на определения от съда срок, представлява неизпълнение на дадените по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК указания за отстраняване нередовности, констатирани във въззивна жалба?” Същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Р.. Във връзка с релевираните две основания за допустимост на частното касационно обжалване [фирма] – С. се позовава както на постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Опр. № 201 на ВКС, ІІ-ро г. о. от 8 май 2009 г. по гр. дело № 182/09 г., така и на Опр. на САС от 20.ІV.2000 г. по ч. гр. дело № 896/2000 г., от своя страна препращащо към Р. № 1333/19..VІ.1984 г. на ВС на НРБ, ІІ-ро г. о. по гр. дело № 3862/83 г. (Сб. пор. № 83), а също и на Опр. на Ловешкия ОС от 26.Х.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 581/09 г.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по касация Ц. Й.. Х. от [населено място] писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Шуменския ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С., ще следва да се преценява като

процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:

За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, Шуменският ОС е приел, че на търговеца частен касатор са били дадени надлежни указания относно размера и начина на доказване на внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, както и че софийското д-во се е отклонило от тях в две насоки: 1/ Вместо по с/ка на Шуменския ОС, тази д. т. е била внесена по сметка на Районен съд-Шумен; 2/ В дадения едноседмичен срок /по чл. 262, ал. 1 ГПК/ [фирма] - С. не било представило платежен документ, удостоверяващ плащането на д. т., в канцеларията на администриращия въззивната жалба първостепенен съд. Налице е противоречие на атакуваното въззивно определение с практиката на ВКС по релевирания процесуалноправен въпрос, тъй като при констатацията на Шуменския ОС, че дължимата за въззивното обжалване д. т. все пак е била внесена

преди още да започне да тече

срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, изводът му за връщане на въззивната жалба - като нередовна, обективира приложението на втората от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване. Налице е практика на състави от ГК и ТК на ВКС по процесуалноправния въпрос, че задължението за внасяне на държавна такса се счита изпълнено със заверяване на съответната съдебна сметка със сумата, определена от администриращия жалбата първостепенен или въззивен съд.

Разгледана по същество частната касационна жалба на [фирма] - С. е основателна.

В процесния случай дължимата държавна такса е постъпила своевременно в бюджета на съдебната власт, тъй като представител на [фирма] – С. е получил съобщението за отстраняване на недостатък /по чл. 262, ал. 1 ГПК/ на датата 10.ІХ.2010 г., но още същия ден, т. е. преди още този даден от съда срок да е започнал да тече, посочената в съобщението сума от 101. 50 лв. е постъпила по с/ка на Шуменския РС. Така констатираното обстоятелство - при липса на други недостатъци, характеризира въззивната жалба на [фирма] – С. като редовна. Видно от текста на първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 1 ГПК, положен ръкописно под щемпела за постъпване на върнатата въззивна жалба, е, че

липсва точно указание по сметка на кой съд

да бъде внесена дължимата държавна такса в определения от районния съдия размер от 101. 50 лв. Предвид самото естество на паричното задължение за внасяне на държавна такса, то следва и в процесния случай да се счете за надлежно изпълнено с факта на постъпване на въпросната сума от 101. 50 лв. по бюджета на съдебно учреждение от района на Шуменския ОС. Вместо връщането на въззивната жалба, първостепенният съд е следвало евентуално да укаже на търговеца въззивник да внесе тази такса по сметка на горния съд, като погрешно внесената такава е подлежала на освобождаване.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение № 504 на Шуменския окръжен съд, от з. з. на 13.ХІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 716/2010 г., КАКТО И потвърденото с него разпореждане на Шуменския районен съд по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК от 23.ІХ.2010 г. по гр. дело № 249/2010 г.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Шуменския районен съд – за по-нататъшни процесуални действия по администриране на въззивната жалба на [фирма] – С. срещу постановеното от него решение № 00-127/24.VІ.2010 г. по гр. д. № 249/2010 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2