Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Ч бряг, седалище и адрес гр. Ч. бряг, ул. „Антим І“ №1 срещу Решение №19 от 14. 02. 2019 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №349/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. Ч бряг срещу Решение №РД-02-36-1458 от 12. 11. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с което на общината е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“ за нередности за нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195, на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 и чл. 195 и на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) и чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. Ч бряг, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е извършил изискуемата проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички посочени в чл. 146 АПК основания, не е посочил фактите, на които основава решението си, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил възраженията и аргументите му. За недоказана счита констатацията на органа, че методиката допуска субективизъм, както и наличието на втория елемент от фактическия състав на нередността – вредата. Налице е нарушение на чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията, както и на чл. чл. 9, ал. 4 АПК.

Съдът не е формирал самостоятелни правни изводи, ограничил се е до бланкетни констатации относно наличието на нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), както и относно финансовото им отражение, с което е нарушил чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 121, ал. 4 от Конституцията.

Неправилно съдът е приложил материалния закон като извода му за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) е несъответен на доказателствата по делото. Прави подробен анализ на методиката и на утвърдените с нея показатели за оценка на офертите като счита за необоснован извода за наличие на субективизъм и за недоказан извода за наличие на финансово въздействие върху бюджета на Съюза на това нарушение.

Неправилен счита и извода за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗОП с оглед на разпоредбата на алинея 5 на същия член, както и този за нарушението на чл. 107, т. 1, б. „а“ ЗОП като излага подробни доводи.

Неправилно съдът е приложил и закона досежно квалифицирането на нередностите по т. 9 и 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. А.А, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и релевантната нормативна уредба. За неоснователни счита доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение досежно установените три нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ). За съответни на доказателствата по делото счита изводите на съда за наличие на субективни критерии в процесната методика, които обосновават нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 ЗОП и чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ППЗОП). Излага разбирането си за значението на Единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) и с оглед на това за нарушението на чл. 67, ал. 1 ЗОП. Прави анализ на разпоредбите на чл. 192 и 195 ЗОП, които счита за обосноваващи нарушението на чл. 107, т. 1, б. „б“ ЗОП.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Л.Я, Адвокатска колегия, гр. В..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 14. 09. 2016 г. между О. Ч бряг и Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 283 706, 98 лв. за проект „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Червен бряг“ с обща стойност 291 770, 98 лв.

2. На 06. 12. 2016 г. кметът на О. Ч бряг публикува обява за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП с предмет: „Инженеринг за реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Червен бряг“.

В раздел 3 „Изисквания към участниците“ на одобрените условия за кандидатстване възложителят е поставил критерий за подбор – годност: регистрация в Централния професионален регистър на строителя като „При подаване на офертата си участникът представя копие на Удостоверение за вписване“ в Централния професионален регистър на строителя.

В раздел 6 „Критерий за възлагане и показатели за оценка“ е определил критерий за възлагане „икономически най-изгодна оферта“ определена въз основа на два показателя: П1 „Начин на изпълнение на поръчката“ и П2 „Предложена цена“, при пет подпоказатели за първия показател с тристепенна скала, съответно с 8, 14 и 20 точки.

3. На 24. 04. 2017 г. кметът на общината утвърждава протокола на комисията за разглеждане и оценка на офертите като отстранява от участие „Интерхолд“ ЕООД.

4. На 31. 05. 2017 г. между О. Ч бряг и едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“ е сключен договор с предмет : „Инженеринг за реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Червен бряг“ на стойност 220 022, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

5. На 26. 09. 2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., уведомява О. Ч бряг за установени нередности в обществената поръчка, въз основа на която е сключен договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“ – нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП; на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП; на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП и предстоящо определяне на финансова корекция.

6. На 12. 10. 2018 г. О. Ч бряг представя възражение.

7. На 12. 11. 2018 г., с Решение №РД-02-36-1458, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. определя на О. Ч бряг финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“ за нередности за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП и на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, класифицирани по т. 9 – първите две, и по т. 14 – третата, от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

8. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-02-36-1179 от 26. 09. 2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е и материално законосъобразен.

Нарушенията, квалифицирани като нередност, първоинстанционният съд приема за доказани. Налице е незаконосъобразна методика, тъй като правилата за оценяване на показателя „Начин на изпълнение на поръчката“ са неясни, не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение на всеки потенциален кандидат, както и да бъде извършено обективно сравнение и оценка. Използвани са понятия, които дават възможност за субективна оценка. Налице е нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП, тъй като изискваните доказателства за декларираните в ЕЕДОП обстоятелства следва да бъдат представени към датата на сключване на договора с избрания за изпълнител. Неправилно е отстранен и участник, макар самото неспазено изискване да е незаконосъобразно.

Правилно приема за определен и размера на финансовата корекция, в т. ч. и основата, тъй като проектът е финансиран 100% със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата на общината.

Изводът на първоинстанционният съд е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо, но частично неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора в подкрепа на този твърдян порок са за неизвършена от съда проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, липса на мотиви, необсъждане на доводите му в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и нарушение на чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията и на чл. 9, ал. 4 АПК.

Видно от обжалваното решение, първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си чл. 168, ал. 1 АПК, е извършил контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК като е изложил, безспорно лаконични, мотиви за всяко от основанията. Спазил е и задължението си по чл. 172а, ал. 2 АПК като е изложил мотиви по отношение на два от елементите на фактическия състав на нередността. Факт е, че не е изложил нарочни мотиви досежно възможността, установените нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) да причинят вреда на бюджета на Съюза, но е приел за правилни мотивите на органа за квалифицирането на процесните нарушения като нередност и е приел, че нарушенията са основание за отмяна на предоставената помощ, тъй като са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 9 и на чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ. С оглед на това обективно налице са мотиви за релевантните за законосъобразността на оспорения акт факти и обстоятелства, макар същите да са на границата на лаконичността не поради обема, а поради обхвата на обсъждане.

Вярно е, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на касатора, изложени в първоинстанционната му жалба и в представената по делото писмена защита, но доколкото е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, формално е спазил изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Що се отнася до нарушението на чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията и на чл. 9, ал. 4 АПК следва да се посочи, че касаторът не излага конкретни доводи досежно нарушеното му право на равенство в процеса, на условията за състезателност, както и не сочи конкретно нарушена правна норма, която е служебно задължение на съда и която е гаранция за установяване на истината по делото, което прави довода му за съществено нарушение на съдопроизводствените правила неоснователен.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

2. По твърдението за необоснованост:

Касаторът счита обжалваното решение за необосновано, но доводите, които излага, са фактическо повторение на доводите му за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосноваността е порок на съдебното решение, който е свързан с грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, но не в резултат на неизпълнение на негово процесуално задължение, а поради неистинност на фактическите му констатации, които не са нормирани от закона, т. е. при противоречие на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на казуалните връзки между явленията, потвърдени от теорията и практиката, на истинската воля на органа, изразена в оспорения акт.

Такава необоснованост в лаконичните мотиви на първоинстанционния съд не се установява, поради което това твърдение за порок на обжалваното решение е неоснователно.

3. По твърдението за противоречие с материалния закон:

За да бъде законосъобразен актът за определяне на финансова корекция трябва законосъобразно да са определени основанието и размерът й – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.Онието за определяне на финансова корекция е нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013 и чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като първоинстанционният съд правилно е определил кумулативните елементи на фактическия състав на нередността: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет и правилно е приел, че процесната нередност е такава по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че общината има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент №1303/2013, което значи установен един от трите кумулативни елемента на нередността.

Както сочи и касаторът спорът по делото е досежно другите два елемента на нередността – нарушението на правото и вредата, както и досежно размера на финансовата корекция.

3. 1. По фактическия състав на нередността:

Първоинстанционният съд приема за доказани и трите нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) и факта, че те биха могли да имат за резултат нанасянето на вреда на бюджета на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

а) По нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП:

Безспорно е, че всяка методика за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател трябва да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП и да е съобразена със забраната на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Безспорно е също, че задължението, което възложителят има за постигане на конкретния публичен интерес, предмет на обществената поръчка, следва да бъде осъществен въз основа на икономически най-изгодната оферта при спазване на изискванията на чл. 70, ал. 2 ЗОП, т. е. на някой от трите посочени в разпоредбата критерия за определяне на тази оферта. При осъществяване на тази си дейност възложителят безспорно има значителна оперативна самостоятелност, тъй като именно той най-добре е започнат с потребностите, които трябва да задоволи чрез поръчката, но тази негова оперативна самостоятелност е ограничена от регламентираните в чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП изисквания. В случая първоинстанционният съд и органът приемат, че чрез избраната методика за оценка бенефициерът (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент №1303/2103) е нарушил изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ ЗОП и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

Процесната обществена поръчка е по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП като касаторът е избрал критерият икономически най-изгодната оферта при два показателя, от които предмет на оспорения акт е показателят „Начин на изпълнение на поръчката“. Неговата оценка се формира от оценките по пет подпоказателя, оценяван по тристепенна скала с 8, 14 и 20 точки.

Подпоказател 1 (ПП1) оценява организацията на изпълнението на проектантската задача. С минимален брой 8 точки се оценява оферта, която: 1.) описва като съдържание дейностите, предвиждани за проектантската задача и които гарантират исканото от възложителя качество; 2.) описва последователността, взаимната обвързаност и сроковете, съобразени с нормативните изискванията и тези на възложителя; 3.) описва организацията на процеса на проектиране; 4.) представя график на изпълнението. С 14 точки се оценява предложение, което освен на горните изисквания сочи: 1.) ресурсите за всяка от дейностите, които са достатъчни и съобразени с обема и срока на задачите; 2.) описвани задълженията и отговорностите на всеки член на проектантския екип; 3.) задълженията са времево разпределени; 4.) представена е организационна структура. С 20 точки се оценява предложение, което освен горните изисквания съдържа: 1.) описание на методиката за управление на договора в частта за проектиране и надзор; 2.) тя включва конкретни приложими и ефективни действия на персонала.

За този подпоказател органът приема, че: 1.) „не е посочена конкретна стойност, като е налице възможност комисията да приложи субективно методиката за оценка – не е ясно как комисията ще разбира по какви критерии комисията ще преценява, че описаните дейности „гарантират качествено изпълнение на поръчката“, 2.) не е „ясно как описанието на отделните дейности, … тяхната последователност, взаимна обвързаност и срокове ще допринесат за качеството изпълнение“ и 3.) не е ясно „каква е разликата между „описание на дейностите, които участникът предвижда да извърши за изпълнението на проектантската задача“ и „организация на процеса на проектиране“ и защо са заложени два отделни компонента … доколкото описанието на дейностите по проектиране би следвало да дадат яснота за организацията на процеса на проектиране“.

Преди всичко следва да се посочи, че с оглед на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП не е налице законова забрана за определяне на качествени показатели, които са количествено неопределими, поради което сам по себе си доводът на органа за липса на конкретна стойност е несъответен на нормативната уредба. Необоснован е и доводът за възможността комисията да приложи субективно методиката. Дотолкова, доколкото дейността на комисията е дейност на конкретни физически лица, т. е. на отделни правни субекти със собствено ниво за знание и опит по конкретния въпрос, винаги оценителната дейност е функция на субективното разбиране на конкретното лице за съдържанието на показателите, за съдържанието на офертата и оценяването на степента на съответствие на двата документа. Въпросът не е в това, че по принцип „е налице възможност комисията да приложи субективно методиката“, а в това дали показателите са формулирани по начин, който съответства на законовите изисквания, защото и най-добрият закон или методика не е абсолютна гаранция за неговото спазване при прилагането.

Органът приема за неясен начина, по който ще се гарантира качественото изпълнение на поръчката. Следва да се посочи, че този показател оценява частта от поръчката – проектиране и надзор. Проектирането и надзора са нормативно регламентирани дейности с оглед на обхвата, съдържанието и последователността на извършваното, а самото обяснение на нормативно регламентираните дейности е в определена степен гаранция за постигане на исканото качество. В случая става въпрос за изработването на работен проект по точно и ясно посочени части, изискване за количествено-стойностни сметки по тях, анализ на единичните цени за видовете работи при предварително зададени и задължителни в техническия паспорт и в енергийното обследване изисквания. Следователно, налице са достатъчно ясно и предварително установени параметри, в рамките на които комисията може да извърши преценка за съответствие на офертите със заложените изисквания, спазването на които гарантира постигането на заложеното и искано от възложителя качество.

Безспорно е, че качеството на проектантската дейност и на авторския надзор намират своята най-точна оценка в актове на други органи – главния архитект на общината, който с оглед на посоченото в документацията трябва да одобри работния проект, и в констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа (приложение №15) от Наредба №3 от 31. 07. 2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3), но на етапа на оценка на офертите преценката за постигане на исканото от възложителя качество по отношение на конкретната оферта се извършва именно чрез отчитане съответствието на предложеното с нормативните изисквания за двата вида дейности и с конкретните изисквания на възложителя.

Горното е относимо и за втория довод на органа за неяснота на съотношението между описанието на последователността, взаимната обвързаност и сроковете и качеството изпълнение. При този нормативно установен и определен чрез техническата спецификация предмет на поръчката (в тази част) е очевидно, че именно правилната последователност, взаимната обвързаност и срока на изпълнение на отделните дейности са гаранция и за качеството на дейността. Само за илюстрация – очевидно е, че количествено-стойностните сметки, ако са направени преди изработването на работния проект в съответната част, по никакъв начин не могат да гарантират качество на работния проект, тъй като двете дейности са производствено обусловени една от друга и не биха могли да бъдат изпълнени качествено в каквато и да е последователност. Същото е относимо и за авторския надзор. Очевидно е, че качествен авторски надзор може да се извърши само тогава, когато се извършват съответните строителни и монтажни дейности по съответната проектна/строителна част. С оглед на това връзката между исканото от възложителя качество и последователността, обвързаността и срока на изпълнение на отделните дейности е нормативно и обективно ясна.

Органът счита за неясна разликата между описанието на дейностите и организацията на процеса на проектиране (за организацията на авторския надзор не сочи нищо, очевидно по отношение на тази част от оценяваната с процесния подпоказател дейност органът е счел, че е налице яснота). Описанието на дейностите доказва на възложителя, че участникът е наясно със същността (съдържанието) на дейностите, а чрез организацията на процеса на проектиране участникът доказва способността си да подготви, да приведе в ред и да разпредели дейностите по начин, който да му гарантира спазване на технологичната последователност и на сроковете, а с оглед на това в определена степен и качеството на дейността.

За оценяването с 14 точки по този показател органът приема, че възложителят не е посочил какво разбира под ресурси и по какви критерии ще се преценява, че „предвидените ресурси ще са достатъчни за изпълнение на всяка от дейностите с качество, съответстващо на изискванията на възложителя“. За да се прецени какво възложителят разбира под „ресурси“ следва да се посочи отново, че предмет на оценка по този подпоказател е проектантската дейност и авторския надзор. Нормативно установено е – чл. 161, ал. 1 ЗУТ, че проектантската дейност се осъществява от физически лица, които притежават необходимата проектантска правоспособност, а авторският надзор – чл. 161, ал. 2 ЗУТ, се осъществява от проектанта. Следователно, очевидно е, че ресурсът, необходим за изпълнение на частта от предмета на поръчката – работен проект и авторски надзор, е човешки – физически лица с необходимата проектантска правоспособност. Кои са необходимите физически лица с нужната проектантска правоспособност, т. е. ресурсът, е видно от техническата спецификация и от посочените в нея изчерпателно части на работния проект. С оглед на дейността, оценявана чрез процесния подпоказател, доводът на органа, че „Предвидените ресурси (човешки, материално-технически) са обвързани с избраната организация и подход за изпълнение. В зависимост от организацията на изпълнение, за едни участници достатъчни могат да бъдат различни ресурси от достатъчните за други участници, избрали различен подход на изпълнение“ е несъответен на фактите и поради това абсолютно неоснователен.

Органът приема, че чрез приетите изисквания в процесния подпоказател се оценява „пълнотата и начина на представяне на информацията“, което представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, защото изискванията се неясни. Яснотата на начина на оценяване на всеки показател е функция на изискванията по чл. 70, ал. 7 ЗОП и значи разбираемост, логичност на начина на оценяване. Липсата на яснота на начина на оценяване не значи автоматично оценяване на пълнотата и на начина на представяне на информацията в предложението. Обвързването, което органът прави – неясните условия водят до оценяване на пълнотата на предложението, не обосновава осъществяване на фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, защото за нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването - показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможност за оценяването им. Използваната в случая от бенефициера дума „описание на“ също не значи автоматично нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като нейният точен смисъл в случая е „систематично излагам информация за посочените лица“, което е едно от общоприетите значения на думата „описвам“.

Това нарушение – на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, органът обосновава и с изискванията по подпоказател ПП2 „Технология, технологична последователност и срокове за изпълнение на СМР“, тъй като с различен брой точки се оценявало „едно и също нещо“ – „технология за изпълнение на всички видове СМР“ и „описание на организация на строителната площадка“. Технологията е система от последователни процеси, чрез които от съответните материали се получава готов продукт. За целите на строителството технологията е системата от последователни процеси, чрез които от строителните материали, чрез дейността на строителя, се получава съответният строеж. Технологията на строително-монтажните работи е функция на самия предмет на строително-монтажните работи и на целения краен продукт и тя е различна в зависимост от строежа. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредба №3 строителната площадка е мястото, на което се разполага строежа, като за него се съставя протокол за откриване на строителната площадка (приложение №2) и той съдържа описание и данни за разположението на заварени сгради, постройки, съоръжения, подземни и надземни мрежи, фундаменти и др., отразени в плана за безопасност и здраве, заварени на място при съставянето му, както и описание на състоянието на околното пространство (прилежащите на строителната площадка благоустройствени фондове - улично платно, тротоар, зелени площи, както и едроразмерна дървесна растителност, която не подлежи на премахване, и др.), и на мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като в документа се вписва разрешаването на заемането на части от тротоари, улични платна и свободни обществени площи при наличие на разрешение по чл. 157, ал. 7 ЗУТ. Казано по друг начин технологията е начинът на изпълнение на строително-монтажните работи, а строителната площадка е разположението на необходимите и на наличните за изпълнение на строително-монтажните работи обекти, механизация, съоръжения. Очевидно, разлика между технология и строителна площадка има и тя е съществена.

Органът приема, че „организацията на строителството не е свързана с предмета на поръчката пряко, тъй като с различни методи на организация може да се изпълни качествено строителство и организацията е въпрос на преценка на изпълнителя“. Очевидно този негов довод, въпреки че не е посочено, се отнася до подпоказател ПП4 „Организация на строителството“, а не до подпоказател ПП2 „Технология, технологична последователност и срокове за изпълнение на СМР“.

Вярно е, че чрез различни методи на организация може да бъде изпълнено качествено строителството. Но организацията на строителството е пряко свързана с предмета на поръчката, тъй като под организация на строителството не се разбира технологията на строително-монтажните работи. Видно от съдържанието на подпоказател ПП4 е, че чрез него възложителят иска да постигне яснота относно вижданията на участника за организацията на строителната площадка, а организацията на строителната площадка, винаги е важен елемент на начина на изпълнение на строителството, тъй като обхваща, видно от гореизложеното, факти и обстоятелства, които са решаващи за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд, опазване на околната среда, пожарната безопасност на строежа. Към това следва да се посочи и функцията на сградата, предмет на поръчката – сградата на районната пожарна служба, която очевидно няма да бъде затворена за периода на извършване на строително-монтажните работи, а ще продължи да функционира, което само по себе си изисква гаранции за възложителя, че строително-монтажните работи няма да го затруднят по начин, който не би позволил изпълнението на функционалното й предназначение.

По отношение на подпоказателите ПП3 „Ресурси за изпълнение“ и ПП5 „Управление и контрол на строителния процес“ органът приема, че е налице отново припокриване на оценяваните компоненти, тъй като „организацията на работната сила в етапа на изпълнение на строителството и организационната структура на персонала, ангажиран с изпълнението на строителството“ и „функциите, отговорностите и задълженията на лицата от персонала на участника, ангажирани в процеса на управление на договора за инженеринг и контрол на изпълнението в етапа на строителството“ се припокриват. Защо приема, че дейността по определяне на ресурсите – човешки и технически, за изпълнение на строително-монтажните работи, се припокрива с дейността по управлението и контрола на строителния процес органът не е посочил. Налице е само една декларация. Сравнението между предмета на оценяване по подпоказател ПП3 и подпоказател ПП5 сочи на различни аспекти от дейността. Едно са необходимите ресурси, т. е. преценката на участника за това какво му е необходимо, за да изпълни строително-монтажните работи, като изрично е посочено и изискването за конкретизация на вид/квалификация и брой, друго е управлението и контрола по изпълнение на строително-монтажните работи. Първото е ресурсно осигуряване, а второто е управление и контрол на дейността.

Видно от изложеното доводите на органа, приети за правилни и от първоинстанционния съд, са необосновани, противоречащи на фактите по делото и несъответни на релевантната нормативна уредба. Те не обосновават осъществено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ ЗОП и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

б) По нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП:

Първоинстанционният съд и органът приемат, че поставените от бенефициера изисквания за доказване на съответствието с критериите за подбор към датата на подаване на офертата са в противоречие с чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП. Този извод е правилен.

Видно от документацията на процесната обществена поръчка бенефициерът е поставил като изискване за доказване на критерия за подбор – годност за изпълнение на предмета на поръчката, представянето с офертата на удостоверение за вписване в Централния професионален регистър на строителя за съответната категория строеж.

Безспорно е, че процесната обществена поръчка е по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, което значи, с оглед на разпоредбата на чл. 192 ЗОП, редакция към датата на откриване на възлагането на поръчката – 06. 12. 2016 г., която препраща към чл. 97 ППЗОП, редакция към същия период, че участникът не представя ЕЕДОП, а оферта с приложени образци на възложителя, но от този факт, не следва извода на бенефициера за липса на нарушение. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, към която препраща чл. 195 ЗОП, изрично въвежда нов, по отношение на отменения ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), начин и момент на доказване на липсата на основания за задължително отстраняване и за съответствието на критериите за подбор.

Така възприетото законодателно решение е в съответствие със съображение 84 и член 59, параграф 1 и 2 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24). С оглед на посоченото в директивата чрез ЕЕДОП, който се състои от актуализирани лични декларации като предварително доказателство за съответствие с основанията за отстраняване и с критериите за подбор вместо представянето на множество удостоверения от съответни органи, които доказват съответствие на основанията и критериите, се облекчават значително участниците. Намалява се административната тежест върху тях и едновременно с това се осъществява в пълнота принципа на пропорционалността – чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП.

Безспорно, съгласно чл. 67, ал. 5 ЗОП възложителят може да изисква от участниците по всяко време да представят всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в единния документ, когато това е необходимо за законосъобразното провеждане на процедурата. Но това не му дава право да изисква изначално документи, доказващи декларираната информация, защото това на практика би обезсмислило въведения декларативен подход на фаза на допущане и подбор. Наред с това, макар и да не се сочи изрично от органа, разпоредбата на чл. 67, ал. 5 ЗОП, и в редакция към датата на процесната поръчка, забранява на възложителите да изискват документи, които могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до национална база данни, а информацията в Централния професионален регистър на строителя е именно такава база данни.

Фактът, че обществената поръчка се провежда не чрез някоя от процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП, поради това и не чрез подаване на Единен европейски документ за обществени поръчки, с оглед на редакцията на закона към датата на откриване на възлагането, а чрез събиране на оферти с обява, не променя това изискване. Сключването на договор за обществена поръчка чрез събиране на оферти е способ за възлагане на обществена поръчка, който с оглед на чл. 195 ЗОП не е изключен от изискванията на закона. А поставеното от закона – чл. 67, ал. 1 ЗОП, изискване, е проявление на основно изискване, установено в Директива 2004/24 и съответно в ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) – на опростяване на процедурата и на облекчаване на административната тежест за икономическите оператори, които сами по себе си биха могли да допринесат за спазване на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция.

Поради изложеното, с поставеното изискване за представяне с офертата на копие от удостоверението за регистрация в Централния професионален регистъра на строителя бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1 ЗОП.

в) По нарушението на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП:

Първоинстанционният съд и органът приемат, че бенефициерът неправилно е отстранил от участие в поръчката участника „Интерхолд“ ЕООД, тъй като в офертата на участника са описани като приложени Образец №13 и 14, но фактически не са приложени към офертата, а комисията не е предоставила на участника възможност да отстрани пропуска.

Този извод е правилен.

Вярно е, както сочи касаторът, че комисията по чл. 97, ал. 1 ППЗОП, за разлика от тази по чл. 103, ал. 2 ЗОП, не извършва подбор, но от този факт не следва извода на касатора за липса на задължение на комисията да укаже на участника констатирана липса или несъответствие в представената оферта. Първо, с оглед на чл. 195 ЗОП за неуредените въпроси на възлагането на поръчка чрез обявление се прилагат разпоредбите на част първа и втора на закона, т. е. общите положения и правилата за възлагане, а разпоредбата на чл. 104, ал. 4 ЗОП изрично задължава комисията, когато по отношение на критериите за подбор се установи липса или непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, да му предостави възможност да допълни информацията. И второ, още по-важно – в самата документация на процесната поръчка, раздел 4 „Изисквания към съдържанието и обхвата на офертата“, стр. 26, бенефициерът изрично е посочил, че „Ако офертата не е представена по приложените образци и след представяне на участниците на възможност да представят липсващите документи и/или отстранят констатираните нередовности, съгласно чл. 54, ал. 8 и 9 ППЗОП, възложителят може да отстрани участника“.

Следователно, самият бенефициер изрично е посочил в одобрената от него документация, че помощният му орган е длъжен, когато установи нередовност на офертата, да даде възможност на участника да я отстрани.

Въпреки това, видно от протокола на комисията, след като установява описани в офертата като приложения образец №13 и №14, но не ги намира приложени, комисията, вместо да даде възможност на участника да отстрани пропуска, го предлага за отстраняване, а бенефициерът утвърждава протокола.

Горното прави обоснован извода на първоинстанционния съд и на органа за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП.

г) По вредата:

Касаторът счита за неправилен извода на органа за наличие и на третия елемент от фактическия състав на нередността – възможността установените нарушения да имат за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.

С оглед на установената незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и на оспорения акт досежно нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ ЗОП съдът не следва да извършва преценка за наличието на третия елемент от фактическия състав на нередността относно това нарушение, тъй като изискванията са кумулативни.

По отношение на нарушението на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП изводът на органа за наличие и на третия елемент на нередността е правилен. Тъй като става въпрос за нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз - решение от 14 юли 2016, Wrocƚaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45, „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент №1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“. Тестът на Съда досежно член 2, точка 7 от Регламент №1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36 на Регламент №1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф 2 от Регламент №1303/2013.

В случая става въпрос за незаконосъобразно отстраняване на участник в поръчката, поради което не може да се изключи възможността офертата именно на този участник да би могла да бъде оценена по начин, който да доведе до по-ефективно разходване на предоставения на бенефициера финансов ресурс, още повече, че именно на отстранения участник ценовото предложение е било най-ниско, поради което не може да се изключи и възможността нарушението да би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСУСИФ.

Изводът на органа обаче по отношение на нарушението на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП е неправилен. Изискването, което бенефициерът е поставил, е за представяне с офертата на удостоверение за регистрация в Централния професионален регистър на строителя. Наличието на такава регистрация е критерий за подбор по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 1 ЗОП – годност на участника за изпълнение на поръчката. Декларативният характер на офертата досежно съответствието с изискванията на възложителя за годност за изпълнение на поръчката (критериите за подбор, съгласно посоченото в документацията) не обосновава извод за възможност участникът да декларира факта, без реално да е вписан в регистъра. Изискването е към датата на подаване на офертата участникът да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя, като нарушението е изискването за представяне към датата на офертата на удостоверение за вписване в регистъра. Но ако изискването е към датата на подаване на офертата участникът да е вписан в регистъра, то обективно към тази дата той би трябвало да е вписан – няма как да декларира нещо, което не е вярно. Следва изрично да се посочи, че в случая става въпрос за годност на участника да изпълни предмета на поръката, а не за деклариране към датата на подаване на офертата на изискуеми икономическо и финансово състояние или на технически и професионални способности, чието надлежно доказване е необходимо да бъде удостоверено към датата на подписване на договора.

Следователно, изискването за представяне на удостоверението, при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на възможността нарушението да окаже отражение върху бюджета на Европейските структурни и инвестиционни фондове, не разкрива такава потенциална възможност, тъй като по никакъв начин не е довело до нарушаване на свободната конкуренция или до неравнопоставеност или дискриминация спрямо потенциалните участници, защото всички лица, с изискуемата регистрация, могат да участват в поръчката. То не може да има и разубеждаващ ефект, защото с удостоверението не се иска доказването на факт, който би имал потенциала да създаде допълнителни и необосновани административни трудности, без за участника да е налице увереност, че ще бъде избран за изпълнител, защото в случая става въпрос за годността на самия участник да участва в надпреварата за възлагане на процесната обществена поръчка.

Това прави неправилен извода на органа за наличие и на третия елемент от фактическия състав на нередността – вредата, досежно нередността за нарушение на чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за осъществено от касатора нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ ЗОП и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е неправилен, изводът му за осъществена нередност поради нарушение на чл. чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 195 ЗОП също е неправилен поради липсата на вреда, но изводът му за осъществена нередност за нарушение на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП е правилен.

Наличието на нередност е основание за определяне на финансова корекция, а тъй като с оглед на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ при констатирани два или повече случая на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ се определя една финансова корекция за всички нарушения фактът, че за две от трите нередности не се доказа съответно нарушение на правото и вреда, не води до отпадане на основанието за определяне на финансова корекция.

3. 2. По размера на корекцията:

Тъй като в случая нередността е по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, т. е. за нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки, органът е следвало да квалифицира установените нередности по някое от точките на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Нередността за нарушение на чл. 107, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 104, ал. 4 във вр. с чл. 195, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП органът е квалифицирал по т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Нередността правилно е квалифицирана по т. 14, тъй като именно в резултат на недадената на участника възможност да отстрани нередовностите на офертата се е стигнало фактически до изменение по отношение на него на критериите за подбор и в резултат на това до отстраняването му.

Правилни са и мотивите на органа за определяне на финансовата корекция по пропорционалния метод, тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Размерът на пропорцията органът е определил при надлежно мотивиране като е отчел естеството и сериозността на допуснатото нарушение и е изложел надлежно мотиви за това.

Неправилно обаче органът е определил основата, върху която е приложил определения процентен показател. Видно от акта органът е определил корекцията като 10% от допустимите разходи по договора с едноличния търговец. Но проектът, за чието финансиране са отпуснати безвъзмездните средства, не е 100% финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както неправилно приема първоинстанционният съд. Видно от приложения по делото административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ размерът на тази помощ е 283 706, 98 лв. при обща стойност на проекта – 291 770, 98 лв., като разликата от 8 064, 00 лв. е собствен принос на бенефициера.

С оглед на горното, основата, върху която следва да се приложи определеният от органа процентен показател на финансовата корекция е допустимите разходи по договора с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“, финансирани от Европейките структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Фактът, че органът е посочил като „изчислена“ финансовата корекция в размер на 25 596, 24 лв., т. е. при отчитане на собствения принос на бенефициера, не променя горния извод, тъй като „изчисление“ на финансовата корекция или определянето на нейния абсолютен размер може да стане тогава, когато съответният засегнат от нередността договор е изпълнен и бенефициерът е предявил окончателното искане за верификация на разходите, а органът ги е верифицирал, т. е. тогава, когато има яснота по окончателния размер на верифицираните разходи по договора. Дотогава, докогато не е налице окончателен размер на верифицираните разходи по засегнатия договор не би могъл да се „изчисли“ и окончателният размер на финансовата корекция. Именно за такива хипотези законодателят в чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ изрично регламентира прилагането на определения процентен показател на финансовата корекция и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащане, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция.

Следователно, „изчислената“ от органа финансова корекция е размер на финансовата корекция при изпълнение на условието, че цялата стойност на договора е допустим разход и този факт е безспорно установен към датата на издаване на акта. От публично достъпната в Информационната система за наблюдение и управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове информация този факт към датата на издаване на оспореното решение не се установява да е настъпил, което прави конкретно определения размер на финансовата корекция хипотетичен. Влезлият в сила акт за определяне на финансова корекция обаче е годно изпълнително основание и не може да установява хипотетични финансови задължения при това, без да са посочени и предпоставките, при наличието на които би било осъществено. Фактът, че в Решение №РД-02-36-1458 органът съчетава акт по чл. 29, ал. 1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове и акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е основание в разпоредителната част на акта да се формулират хипотетични размери на финансовата корекция.

С оглед на горното органът, като е определил размер на финансовата корекция при основа „допустимите разходи по договора“ и като е „изчислил“ размер на финансовата корекция в абсолютна стойност, без да е доказал окончателния размер на допустимите разходи по проекта, е постановил незаконосъобразен в тази част акт, който следва да бъде отменен. Съдът, като не е установил тази незаконосъобразност на оспорения акт е постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото в тази част е изяснено от фактическа и правна страна. Съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение №РД-02-36-1458 в частта, с която е изчислен размер на финансовата корекция от 25 596, 24 лв. с данък върху добавената стойност и да го измени в частта, с която за основа на финансовата корекция са определени „допустимите разходи по договора“ като вместо това за основа определи "допустимите разходи по договора, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове".

С оглед на изхода от делото, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да отмени решението и в частта за разноските, да осъди страните да заплатят съразмерна на уважената и отхвърлената част от касационната жалба направените по делото за настоящата инстанция разноски. Видно от доказателствата по делото направените от касатора разноски са в размер на 255, 96 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 557, 47 лв. Направените от ответника разноски са в размер на 1 557, 47 лв., съгласно анекс от 30. 04. 2019 г. към договор №РД-02-29-423 от 07. 11. 2018 г. и фактура №1029 от 02. 05. 2019 г., но ответникът не е представил доказателства за реално изплащане на договореното и фактурирано адвокатско възнаграждение, поради което разноските се явяват недоказани и не следва да бъдат присъждани. Дължимите на касатора разноски, съразмерно уважената част на касационната жалба са в размер на 50, 00 лв., за което съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник. Дължимите на ответника разноски за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба, са в размер на 1 5 14, 47 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №19 от 14. 02. 2019 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №349/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на О. Ч бряг, седалище и адрес гр. Ч. бряг, ул. „Антим І“ №1 срещу Решение №РД-02-36-1458 от 12. 11. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., в частта, с която за основа на финансовата корекция са определени „допустимите разходи по договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“, определен е размер на финансовата корекция от 25 596, 24 лв. (двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №РД-02-36-1458 от 12. 11. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., в частта, с която за основа на финансовата корекция са определени „допустимите разходи по договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“ като определя за основа „допустимите разходи по договор с едноличен търговец „Лост – 90 – П – П.Л“, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове“.

ОТМЕНЯ Решение №РД-02-36-1458 от 12. 11. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., в частта, с която е определен размер на финансовата корекция от 25 596, 24 лв. (двадесет и пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17 -1 19 да заплати на О. Ч бряг, седалище и адрес гр. Ч. бряг, ул. „Антим І“ №1 50, 00 (петдесет) лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА О. Ч бряг, седалище и адрес гр. Ч. бряг, ул. „Антим І“ №1 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17 -19 1 514, 47 (хиляда петстотин и четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) разноски поделото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.