Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К.И с адрес в затвора – [населено място] против решение № 7706 от 06. 12. 2019год., постановено по адм. д. №2259/ 2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Илиев срещу заповед рег.№2018003659екз/01. 06. 2018г. издадена от началник отдел „Български документи за самоличност“ – СДВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът - началник отдел „Български документи за самоличност“ – СДВР, чрез процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и обсъди доводите на касатора, приема касационната жалба за неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е оспорена рег.№2018003659екз/01. 06. 2018г. издадена от началник отдел „Български документи за самоличност“ – СДВР, с която на българския гражданин К.И е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД.

По делото няма спор за факти. Принудителната мярка е приложена по предложение №П-677/ 2018 год. на СРП, тъй като на лицето е наложено наказание "лишаване от свобода" с влязла в сила на 03. 12. 2018 г. присъда по НОХД № 21271/ 2015 год. на Софийския районен съд.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на упълномощаване, при спазване на процесуалните правила. Посочил е, че са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Адресатът на акта е осъден на лишаване от свобода, като не е осъществено някое от предвидените изключения по чл. 66 и чл. 70, ал. 1 НК - изпълнението на наказанието не е отложено, не е постановено условно...