Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Т, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.. П, срещу Решение № 2094/14. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 182/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/3/0/01370/2/01/04/01 от 14. 01. 2019г. на Директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. Б.д, и в полза на ответника са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички оплаквания изложени от жалбоподателя, неправилно е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на негодни доказателствени средства, при неправилно кредитиране свидетелските показания на свидетелите на ответника и напълно игнориране и необсъждане приетите по делото основно и допълнително заключения на вещото лице, свидетелските показания, дадени от свидетелите на жалбоподателя и данните от НИХМ. Излагат се съображения че в нарушение на чл. 172а ал. 2 от АПК съвсем „декларативно и информативно“ са посочени обстоятелствата въз основа на които са изградени фактическите и правни изводи на състава на съда, без конкретна обосновка защо кредитира едни доказателства, а други – не. В обобщение счита, че: 1. от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява нарушение на правилото на чл. 32 ал. 3 от Наредба № 10/10. 06. 2016г. и на чл. 12 ал. 2 т. 1 от сключения между Таламанов и ДФ“Земеделие“ Договор от 30. 06. 2017г., което опорочава съставените в хода на осъществената проверка на място доказателства, вкл. и представения снимков материал не касае спорният имот в с. О.; 2. От същите доказателства е видно, че са на лице „форсмажорни обстоятелства“ по смисъла на чл. 37 ал. 4 от Наредба № 10/10. 06. 2016г., което не е взето под внимание от съда касателно имотът в с. О.; 3. В този порядък неправилно била интерпретирана нормата на чл. 5 ал. 8 от същата Наредба относно изчисляване нарастването на СПО /стандартния производствен обем/ на земеделското му стопанство, като в тази връзка от значение е фактът на конкретната площ на обработваните земеделски площи, а не количеството на произведена продукция от същите. Настоява да се приеме, че е изпълнил коректно всички нормативни и договорни задължения и неправилно съдът е формирал от правна страна извод за противното. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Благоевград и разрешаване на спора по същество, в условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски. Подробни съображения са изложени в жалбата, в депозираните писмени бележки и в пледоарията по съществото на спора на процесуалния му представител.

Ответникът – Директор на ОД на ДФ“Земеделие“ – Благоевград, не взема становище по касационната жалба и наведените в нея съображения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ 01/06/3/0/01370/2/01/04/01 от 14. 01. 2019г. на Директора на ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. Б.д. С него на основание чл. 9, ал. 1 т. 2 и т. 4 от Договор № 01/06/3/0/01370 от 30. 06. 2017г. с ДФ „Земеделие“, респ. чл. 14 ал. 1 т. 2, буква „а“, ал. 3 и чл. 37 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 10/2016 г./ е отказано напълно изплащането на финансова помощ в размер общо на 9 779 лева, представляваща второ плащане по Договор № 01/06/3/0/01370 от 30. 06. 2017г. и е установено на Д.Т за възстановяване публично държавна вземане в размер на 19 558 лева, съставляващо полученото първо плащане по сключения договор, ведно със законната лихва начиная от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Фактическото основание, посочено в акта, е че бизнес-планът не е изпълнен коректно от ползувателя на помощта, не е изпълнено задължението за поддържане размер на стопанството не по-малък от размера, с който е кандидатствал и е бил одобрен, и е подписал договор за предоставяне на финансова помощ, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение по ал. 1, т. 2, както и не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичането на посочената в бизснесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение – а именно до 01. 07. 2018г.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ съгласно заповед № 03-РД/286 от 01. 02. 2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ в приложимата редакция, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените и събрани в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на който анализ е изградил и собствени фактически установявания, аналогични на изложените от административния орган, в която връзка е приел и че оспорения АУПДВ е издаден в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са мотиви, че възприетата фактическа обстановка, води до извода, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3 от Наредба № 10/10. 06. 2016 г., като към датата за изпълнение на бизнес плана размерът на стопанството, измерен в СПО е по-малък от този, с който е кандидатствал и е бил одобрен, и е подписал договор за предоставяне на финансова помощ, и не е увеличил икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро.

Тези изводи са формирани след като от фактическа страна съдът е установил, че съгласно одобрения бизнес-план /II Описание на стратегията за развитие на стопанството, т. 1 Цели и специфични резултати, свързани с развитието на дейността в стопанството, таблица 7/ и сключения Договор № 01/06/3/0/01370 от 30. 06. 2017г. /Приложение № 3, Таблица за специфични цели и резултати/ жалбоподателят е поел задължения за постигане на специфични цели, сред които увеличаване икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен с Стандартен производствен обем - СПО (при първоначален размер от 7 719, 98 евро), посредством увеличение на с 2, 5 дка на площта на засетите и отглеждани домати открито производство (т. 2 от посочения раздел II от бизнес-плана и таблица 8 от раздел III „Програми за развитие на стопанството, 1 „Дейности и инвестиции“ и раздел IV „Производствена програма на земеделското стопанство“). Прието е, че в бизнес плана е заложено „кандидатът да продължи развитието на дейността в сектор „Растениевъдство", както и че в част IV, „Производствена програма на земеделското стопанство", т. 1 „Растениевъдство", съставляваща Таблица 9 от бизнес плана, е заложен по години за „втора година" (стопанска 2017/2018) създаване на 11. 855 дка. домати - открито производство. В таблица 15 е предвиден икономически размер на стопанството 19 133, 97 лева за стопанската 2017/2018. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ползвателят се е задължил да изпълни бизнес плана в периода от сключване на договора до 01. 07. 2018 г.

На 22. 06. 2018 г. при подаване на заявката за второ плащане ползвателят е декларирал изпълнение на бизнес плана в срок. С. П № 9 към заявка за второ плащане „Данни за земята и животните в земеделското стопанството“ в Таблица 1, „Данни за земята в земеделското стопанство“, бенефициерът е посочил, че отглежда общо 12. 078 дка. домати - открито производство, разположени в три имота, както следва: поземлен имот № 066101 – 4. 017 дка., поземлен имот № 031043 – 1. 206 дка. и поземлен имот № 031082 – 6. 855 дка.

Според съда не се доказва към датата, посочена като крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана (01. 07. 2018г.) да е постигнат ръст на икономическия размер на стопанството, съобразно задължението му по чл. 14 ал. 1 т. 2 б.“а“ от Наредба № 10/2016г., нещо повече установено е че на практика към този момент размерът на стопанството, измерен в СПО е по-малък от този, с който е кандидатствал и е бил одобрен, и е подписал договор за предоставяне на финансова помощ, в разрез със задължението по чл. 14 ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт. В тази връзка е възприел че на дата 27. 06. 2018г. при осъществената проверка на място е установено, че поземлен имот № 066101, землище с. О., 4, 017 дка е неподдържан, силно затревен, без ясно обособени редове, с остатъци от малки корени домати, празни места, без наличие на културата – домати, т. е. същият не се обработва, поради което и не може площта му да бъде включена при изчисляване на икономическия размер на стопанството на Таламанов към крайната дата за проверка изпълнението на бизнес-плана. Този извод е обоснован с факта, че съгласно входираните обяснения от самия производител не е било спорно фактическото състояние на имота към датата на проверката, като не е доказана защитната позиция на оспорващия, че то се дължи не на липсата на осъществени агро-технически мероприятия във връзка с отглеждане на домати – открито производство в имота, а на проливните дъждове в периода от засаждането на дата 03. 06. 2018г. до 27. 06. 2018г., както това е доказано и възприето от административния орган, касателно другите два земеделски имота (в землището на с. Р.), посочени в цитираното по-горе Приложение № 9 към заявката за второ плащане.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 б.“а“ и ал. 3 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., при която ползвателят няма право да получи второ плащане по чл. 10 т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ и оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решението е правилно постановено.

Неоснователен е доводът на касатора, че в мотивите на решението липсват собствени фактически и правни установявания, както и за неправилно установена фактическа обстановка в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства.

Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства и произтичат от сторената собствена преценка на събрания доказателствен материал, последния преценен поотделно и в съвкупност. Изложени са в тази връзка мотиви относно доказателствената стойност на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, защо се кредитират определени писмени доказателства и гласни доказателствени средства, противно на твърденията в касационната жалба са обсъдени и приетите по делото заключения на вещото лице, като в съответствие с правилото на чл. 202 от ГПК същите са обсъдено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, в относимите им към спора експертни изводи, а не сторените фактически установявания от вещото лице.

Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 236 ал. 2 от ГПК, и на и не се констатираха каквито и да било допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, вкл. и в аспекта на правилото на чл. 235 ал. 2 от ГПК.

По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакванията в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо.

Неоснователно се поддържа в касационната жалба възражението, че неправилна е преценката на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорения АУПДВ.

На първо място следва да се посочи, че при действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

Изключението се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Таламанов е ползвател по договор № 01/06/3/0/01370 от 30. 06. 2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства " от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г.

Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /нарича само Наредба № 10/2016г./ и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг и безспорно не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ.

С писмо изх. № 01-013-6500/760 от 04. 10. 2018г. на основание чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 34 ал. 3 от АПК касаторът изрично е уведомен за започването на производство по издаване на АУПД, респ. именно такова производство по правилата на АПК /така чл. 166 ал. 2 от ДОПК/ е и проведено, поради което не се констатира и някакво „смесване с производство по ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция“.

В този порядък и съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според ал. 3 на чл. 27 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изречение първо вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нито в чл. 27, нито в чл. 20а ЗПЗП в действащата към датата на издаването на процесния АУПДВ редакция /преди изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, които влизат в сила на 28. 06. 2019 г./ е определен органът, който издава АУПДВ по реда на ДОПК. По аргумент на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и определението в пар. 1, т. 13 ДР ЗПЗП РА е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение последно ДОПК, а според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е ръководител на РА.

От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е компетентният орган, който да издаде АУПДВ, тъй като неговата компетентност е ограничена с чл. 166, ал. 2 ДОПК до това да определи компетентния орган, който да го издаде. Както е посочено и в мотивите на ТР № 4 от 22. 04. 2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения, първото от които е това, че никой не може да делегира правомощия, които не притежава. Въпреки непрецизността на текста на заповед № 05-РД/286 от 01. 02. 2017 г., според който на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ делегира на директорите на Областните дирекции да издават АУПДВ, това само по себе си не обуславя извод за липсата на компетентност у издателя на акта. Извън изложеното, съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г. разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон.

Или правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

На следващо място обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден и при правилно приложение на материалния закон.

С Наредба № 10/2016 г., се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Финансовата помощ по тази наредба се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства. В глава четвърта на Наредбата е уреден редът за извършване на контрол върху изпълнението на проектите, като в чл. 31 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване изпълнението на намеренията на кандидата за засаждане и изпълнението на всички други договорени и нормативно установени задължения съгласно условията на тази наредба и договора за подпомагане. В следващата разпоредба на чл. 32 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Тези резултати от проверките се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнесплан и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение.

Изплащането на финансовата помощ по подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е на два етапа съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 10/2016г., като първото плащане е след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а второто плащане е след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнесплана.

Според чл. 8, ал. 5 от сключения договор ДФ “Земеделие“ в срок до три месеца от подаване на заявка за второ плащане извършва всички проверки, вкл. и на място, и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения биснес план на ползвателя.

В Наредба № 10/2016г., в т. 2 и 3 на чл. 37, ал. 1 е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ/т. 2/; както и когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО /т. 3/.

Всъщност противоположните становища на страните в процеса са свързани с факта, дали площта на ПИ № 066101, землище на с. О., следва да бъде включена при изчисляване на икономическия размер на стопанството на Таламанов (каквато е тезата на касатора) или не (каквото е становището на административния орган, потвърдено и от съда).

Съгласно легалното определение в Параграф единствен, т. 13 от ДР на Наредба № 10/2016г. "Икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в стандартен производствен обем“, като същият се изчислява по таблицата дадена в приложение № 1 към чл. 5 ал. 8 от същата наредба.

Най-сетне т. 11 от цитирания Параграф единствен от ДР на Наредбата № 10/2015г. относно легалното определение на "Земеделско стопанство", препраща към легалното определение за „стопанство“, дадено в чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно „всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка“.

Или макар и принципно да е вярно становището на касатора, че за изчисляване на икономическия размер на стопанството не е меродавен фактът, на произведена и реализирана земеделска продукция от конкретното земеделско стопанство, а следва за нуждите на изчисляването му да се използват данните за площта на земеделското стопанство и съответната средна парична стойност на селскостапанска продукция при цена производител /така приложение 1 към чл. 5 ал. 8 от Нардебата/, то повече от очевидно е, че за да бъдат включени дадени ПИ в посочената площ, те следва да бъдат „използвани за селскостопански дейности“, което в конкретиката на казуса е основаният спорен момент между страните в процеса.

От данните по делото е видно, че след подадена на 22. 06. 2018 г. заявка за второ плащане в изпълнение изискването на чл. 35 ал. 1 т. 2 от Наредба № 10/2016г. е извършена на 27. 06. 2018г. проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявени данни в стопанството на Д.Т от страна на служители на отдел „РРА“ към ОД на ДФ “Земеделие“ - гр. Б.д, резултатите от която са обективирани в Контролен лист ОП 1 – ПМ за проверка на място от същата дата, видно от който в проверените ПИ № 066101, землище на с. О., ПИ № 031043 и ПИ № 031082 и двата в зелището на с. Р., е установено, че не се извършват дейности по отглеждане на домати – открито производство, като са установени единствено остатъци от малки корени домати, същите са неподдържани, без ясно обособени редове, затревени и с празни места без наличието на култура. От това и въз основа на допълнително ангажираните доказателства (също официални документи) относно положението на двата имота в землището на с. Р., е изведен и изводът, че този именно не се обработва, т. е. не се използва за отглеждане на домати – открито производство.

Така съставеният Контролен лист е официален свидетелстващ документ и се ползва с доказателствената сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК, поради което и отразеното в него правилно е прието за достоверно и обосноваващо направеният от административния орган извод за наличие на предпоставките за отказ на второ плащане и възстановяване на получената финансова помощ по реда на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10/2016г.

По конкретно наведените възражения в касационна жалба против начина на извършване на проверката на място, следва да се посочи, че съгласно правилото на чл. 25 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (наричан по-долу само Регламент) е предвидено, че проверките на място се обявяват предварително, дотолкова доколкото „това не е в разрез с тяхната цел или ефективност“, т. е. не е абсолютно задължението за предварително уведомяване на ползувателя на помощта.

Отделно от това от свидетелските показания (вкл. и на св.Джуркин) безспорно се установява, че на деня на проверката е уведомен по телефона Таламанов с цел присъствието му на проверката на място, който от своя страна поради отсъствието му е помолил св.Джуркин да придружи проверяващите при огледа на имотите и да им ги покаже. В тази връзка по делото е налична и собственоръчно съставена от същото лице Декларация на л. 226 от делото, съобразно която на посочената дата 27. 06. 2018г. е показал на проверяващите именно въпросните три имота, поради което и правилно не са кредитирани показанията му, че точно за тови имот не си спомня дали го е показал на проверяващите.

Що се касае до правото му да присъства лично на проверката на място (чл. 12 ал. 2 т. 2 от Договора), то следва да се посочи, че Таламанов сам се е поставил в едно такова положение, а отделно от това очевидно както личи от придружително писмо вх. № 02-013-6500/275 от 04. 07. 2018г. същият е получил коментирания Контролен лист (съгласно правилото и на чл. 53 § 3 от Регламент № 809/2014г.), с което е гарантирано и правото му на защита (последното и ефективно упражнено), поради което и това не може да се приеме като обстоятелство дисквалифициращо доказателствената сила на посочения официален документ.

Отделно от това установеното състояние на трите ПИ всъщност не е оспорено от Таламанов, напротив изрично е потвърдено в обясненията му, приложени към посоченото придружително писмо, от съдържанието на които обяснения (посочена е „обща снимка направена от експертите на ДФ“Земеделие“ именно на ПИ 066101, с. О.) ясно личи, че лицето е било запознато и с изготвения в хода на проверката снимков материал.

Или правилен и обоснован от фактическа страна е изводът на административния съд, че при доказателствена тежест за Таламанов, същият не е установил използването на спорния имот за селскостопански дейности, в конкретиката на казуса за отглеждане на домати открито производство. Изложени са конкретни мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат приповтаряни, като се препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. последно от АПК.

Следва само да се акцентира, че правилно в тази връзка не са кредитирани показанията на свидетелите на оспорващия, преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал, вкл. и с представеното към жалбата до административния съд заверено ксеро-копие от водения в стопанството Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и торене в земеделското стопанство, което касателно именно данните за ПИ 066101 в землището на с. О., значително се различава от приложеното към заявката за второ плащане заверено копие от същия документ, което не съдържа данни за проведени каквито и да било мероприятия в същия този имот, но съдържа официална заверка на длъжностно лице от състава на Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград от дата 14. 06. 2018г. след проведена проверка съгласно и приложения Констативен протокол БЛ № 33527 от 14. 06. 2018г. Или следва да се приеме, че така представеното към жалбата заверено копие от посочения дневник съдържа недоставерни данни и е съставено единствено и само с оглед нуждите на процеса.

Правилно все в тази връзка е разрешен и спорният пред първоинстанционния съд дали състоянието на въпросният имот, в землището на с. О., подобно на това на останалите два ПИ в землището на с. Р., се дължи на извънредни обстоятелства, а именно на проливните дъждове и градушки в районна, данни за които се съдържат в справката от НИМХ, като е отречена и тази защитна теза на Таламанов, доколкото от фактическа страна е безспорно установено, че имотът всъщност въобще не е бил обработван.

Всъщност нормата на която се позовава касатора, настоявайки да бъде приложена, а именно тази на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г., предвижда, че при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2, в който случай съгласно чл. 37, ал. 5 от наредбата, ползвателят или изрично упълномощен от него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи.

Легалната дефиниция на понятията „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба към Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В случая обаче не се установява наличието на „тежко природно бедствие“ по смисъла на чл. 2 § 2 б. “в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., засегнало именно спорния ПИ 066101 в землището на с. О. (така самият касатор съгласно изразеното становище е преценил, че единствено напълно унищожени са културите само в имотите в землището на с. Р., за което е представил и надлежни доказателства, но не е поискал аналогично да бъде установено засягането и на въпросният ПИ в землището на с. О., което потвърждава и тезата, че той не е бил обработван), поради което и не може да се приеме, че е на лице „непреодолима сила" или „извънредни обстоятелства" и не намира приложение нормата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10. 06. 2016 г.

Нищо друго не следва от приетите по делото заключения на вещото лице, основното от които всъщност в по-голямата си част съставлява изложение на начина на отглеждане на въпросният сорт домати по начин открито производство, както и характеристиките на ПИ на Таламанов, като в по-голямата си част то, а и допълнително изготвеното такова, съдържат фактически установявания относно е ли е било фактически осъществено отглеждане на домати в процесния имот, което не следва да е предмет на заключение на вещо лице, и на тези въпроси отговор следва да бъде даден от съда. Що се касае до частта от заключенията съдържащи експертни изводи, то те касаят и биха били относими към разрешаването на правния спор, при безспорно доказано от фактическа страна осъществяване на конкретната селскостопанска дейност в разглеждания ПИ, а този факт именно бе приет за недоказан, при доказателствена тежест за Таламанов.

Или в обобщение правилно е възприето, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи с култури (в размер конкретно на 6 652, 13 евро), не само че не е нараснал спрямо първоначалния икономически размер (7 719, 98 евро), но напротив е и по-нисък то него.

Или в обобщение следва да се споделят изводите на съда, че при съвкупен анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че поетите от бенефициера задължения във връзка със сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не са изпълнени, като са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3 от Наредба № 10/2016 г., респективно чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от сключения договор, съставляващи юридическите факти, правопораждащи правомощието на административния орган по чл. 37 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/2016г., а и основание по чл. 9 ал. 1 т. 2 и т. 4 от сключения Договор, да откаже искането второ плащане и да изиска от получателя на помощта връщане на полученото първо плащане по същия този договор.

Като е достигнал до същите изводи от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, нестрадащ от релевираните в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за заплащане на сторените в процеса разноски.

Ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2094/14. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 182/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно