Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Л.В – съдия в Районен съд Пещера срещу решение по т. 44 от протокол № 27 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) проведено на 18. 09. 2018 год., с което е прекратено командироването и в Софийски районен съд. Поддържат се доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона.

О. С колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателката е адресат на решението, което обосновава правният и интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед № 624/15. 04. 2016 год. на председателя на ВКС съдия Л.В е била командирована да изпълнява длъжността „съдия“ в СРС считано от 18. 04. 2016 год. за срок по-дълъг от 3 месеца в една календарна година. На 16. 07. 2018 год. Комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към СК на ВСС на свое извънредно заседание е разгледала постъпило писмо изх. №1343/14. 06. 2018 год. от административните ръководители на Районен съд Пещера и Окръжен съд Пазарджик с искане за прекратяване командироването и в СРС. Искането е мотивирано с високата натовареност на Районен съд Пещера значително над...