Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Л“ ООД – гр. Б.д срещу решение № 5185/26. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 5825/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22000116002012-091-001/23. 05. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 302/26. 02. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 25 633 лв. и лихви – 4 533, 39 лв. за данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли и август 2015 г. по доставки от „Раива 1“ ЕООД, „Сов-60“ ЕООД и „Гато-07“ ООД.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е останал недоволен от решението, тъй като съдът бил възприел аргументите на администрацията и е достигнал до решаващия извод, че събраните при ревизията и при съдебното дирете доказателства не обосновават извода за наличие на реални доставки, които да са обективирани в процесните фактури, оттам и за отсъствие на данъчно събитие в резултат на което да са настъпили условията за законосъобразно ползване на данъчен кредит. Твърди, че дружеството разполага с множество документи, удостоверяващи действителното извършване на всички процесни доставки – искания за отпускане и влагане на резервни части, платежни документи, приемо-предавателни протоколи, фактури, счетоводни документи, документи за последващо влагане на предмета на спорните доставки и др., както и че същите са представени още с административната преписка по делото и от тримата...