Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две жалби, първата-подадена от „Р. Б“ ООД, със седалище гр. П., представлявано от управителя А.П, чрез процесуалния представител адв. А.И, втората-от «Парфен“ ООД,със седалище гр. С., представлявано от управителя Г.К,чрез процесуалния представител адв. П.С, двете-срещу Решение № 263/08. 03. 2018г., постановено по преписка № КЗК- 510/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

С него КЗК установила извършено нарушение от страна на "Парфен" ООД " по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и за него е наложила имуществена санкция на дружеството в размер на 3 300 лева /т. 1 от диспозитива на решението/,постановила прекратяването му(т. 2), незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушението (т. 3/ и установила, че дружеството не е извършило нарушение по чл. 31, по чл. 35, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК /т. 4/.

Жалбоподателят „Р. Б“ ООД счита оспореното решение в частта, в която е прието, че дружеството «Парфен“ ООД не е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК с основно твърдение за незадълбочена проверка на изложените от искателя факти, като се оспорват решаващите изводи на КЗК относно липсата на нарушение по двата състава на ЗЗК от страна на ответното дружество. Оспорващото дружество твърди, освен това, че КЗК неправилно и необосновано игнорирала факта на осъществена нелоялна...