Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.Д, чрез пълномощник адв. Г.Н от БАК, срещу решение № 513/20. 03. 2019г., постановено по адм. дело № 3430/2018г. по описа на Административен съд – Бургас. Н. в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, в частност нормите на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт, ведно с потвърдителното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е...