Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, [населено място], подадена чрез гл. юрисконсулт Б.Ш, против решение № 4879/16. 09. 2020 г. по адм. дело № 4/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД 15-777/30. 11. 2018 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. С решение № 5196 от 07. 10. 2020 г., постановено по същото дело, съдът е установил наличието на допусната очевидна фактическа грешка в първия диспозитив на решението и го е поправил в следния смисъл - да се чете „ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], [населено място], заповед № РД 15-777/30. 11. 2018 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса“.
Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.
Ответникът - [фирма], [населено място], представлявано от д-р В.Ц, чрез пълномощника адв.. Н, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, Административен съд София-град, е отменил заповед РД 15-777/30. 11. 2018 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 20, ал, 1, т. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), чл. 39, т. 5 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, чл. 98, ал. 1, т. 4 от...