Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. М., чрез пълномощника й адв. И. З. против решение № 1346/06. 11. 2020 г., постановено по в. гр. д. № 2745/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 3845 от 11. 08. 2020 г. по гр. д. № 3031/2019 г. на Районен съд Варна, е отхвърлен предявения от касатора против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 5 232, 38 лв., начислена като корекция за ползвана ел. енергия за периода от 04. 08. 2015 г. до 25. 11. 2019 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], ап. 12, за която е издадена фактура №....12. 02. 2020 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа недопустимост на решението, тъй като в първоинстанционното решение е прието, че ищцата не дължи на „Енерго-П. П“ АД процесната сума, а въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, което не е страна в обжалваното решение. На следващо място се твърди и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следния въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Обвързват ли потребителя констатациите, отразени в негово отсъствие в констативен протокол, съставен в присъствие на свидетел от оправомощени лица в процедура по чл. 49 и сл. ПИКЕЕ. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението с твърдения за неправилно приложение на чл. 55 ПИКЕЕ в сила от 04. 05. 2019 г.,тъй като периодът за който се отнася корекцията е от 04. 08. 2015 г. до 25. 11. 2019 г., а на ПИКЕЕ не е придадена обратна сила.

Насрещната страна - „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника си адв. Б., в отговора на жалбата заявява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, въззивният съд е приел, че по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6 вр. чл. 21, т. 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на извършване на проверката на процесното СТИ, ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/30. 04. 2019 г., в сила от 04. 05. 2019 г./, в които е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на тези правила, както и да извършва технически проверки на място на СТИ. Прието е, че в конкретния случай извършената от ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 55 от новите ПИКЕЕ, които предвиждат, че в случаите, в които се установи, че са налице неизмерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съгласно ал. 3 и 4 на чл. 49 при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния протокол, последният се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е негов служител, като в тези случаи, в седмодневен срок от съставянето на констативния протокол операторът го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. В конкретния случай, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: процесният констативен протокол от 25. 11. 2019 г. е съставен в отсъствие на собственика на партидата, но в присъствието на конкретно посочен свидетел; изготвената метрологична експертиза от БИМ е потвърдила констатациите, отразени в констативен протокол № 1106053/25. 11. 2019 г.; процесното СТИ е монтирано на обекта на потребление на 03. 08. 2015 г., съгласно представения протокол за монтаж; преизчисляването е извършено след остойностяване на измерените количества ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ за периода от деня, следващ датата на монтажа до датата на проверката. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че за крайния снабдител /доставчикът/ на електроенергия е възникнало основание за извършване на корекция на количеството доставена ел. енергия, съответно на сметката на ищеца съгласно действащите и приложими ПИКЕЕ. Посочил е, че правото за извършване на тази корекция не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя-ищец, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ, според което при монтажа на СТИ на 03. 08. 2015 г., същото е било ново, произведено и преминало метрологична проверка през същата година, с нулеви показания по основните видими на дисплея регистри /дневна и нощна тарифни зони/, а също и така и по тарифа Т0 /сумарна/, от което следва извод, че и показанията в скрития регистър Т3 на електромера са били нулеви към датата на първоначалния монтаж. Вещото лице е дало заключение, че натрупаното в резултат на софтуерна намеса, количество ел. енергия в тарифа Т3 в размер на 30 591 кв./ч. е реално доставено и преминало през СТИ, но поради отчитането му в невизуализиран регистър, не е било заплатено от него. При така изложените съображения, въззивният съд е достигнал до извод, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на начислената в резултат на корекцията стойност на потребена ел. енергия на основание чл. 55 ПИКЕЕ, е неоснователен.

Противно на доводите в касационната жалба, обжалваното решение е допустимо. Искът е насочен срещу ответника „Електроразпределение Север“ АД, от чието име е постъпила и въззивна жалба срещу решението на РС Варна. Обстоятелството, че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на ответното дружество, не обуславя недопустимост на постановеното решение, а е основание за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК, което може да бъде инициирано без срок и служебно от съда.

Касационният съд приема, че поставения от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване по следните съображения: При изложените от въззивния съд мотиви за неоснователност на отрицателния установителен иск, въпросът няма характер на правен въпрос от значение за изхода по делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Последните не са основани на констатациите, вписани в констативния протокол, а на тези отразени в протокола за метрологична експертиза на БИМ, с който е установено точното количество натрупана ел. енергия в скрития регистър, както и на изслушаното по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните. Въззивният съд е обсъдил приетия по делото констативен протокол във връзка с доводите на въззивника, че е спазена процедурата на чл. 49 ПИКЕЕ, доколкото протоколът е съставен в присъствието на свидетел, поради отсъствие на потребителя, като е подписан от двама служители на дружеството и от свидетеля. В тази връзка съдът е посочил, че отразените в него констатации, доколкото са подписани без възражения от свидетеля Т. А., обвързват лицето, което го е подписало, а не потребителя. Констативният протокол като частен свидетелстващ документ, чието авторство не е оспорено, се ползва с формална доказателствена сила относно обстоятелството, че лицата, посочени в него като негови автори, са лицата които действително са го подписали. Противно на доводите в жалбата, въззивният съд не е приел, че констативния протокол се ползва с материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него факти. Последните са преценени с оглед на всички доказателства по делото – експертизата на БИМ, заключението на СТЕ, приета по делото и показанията на свидетеля О. и протокола за монтаж на СТИ като ново от 2015 г. С оглед изложеното, липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание.

Накрая, неоснователно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Изложените от касатора съображения са за порок на въззивното решение – неправилност на изводите на съда относно възможността на доставчика да извършва корекция на сметката за период преди приемане на ПИКЕЕ в сила от 04. 05. 2019, е обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. В конкретния случай въззивният съд е съобразил нормата на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, според която релевантният момент за определяне на приложимата нормативна уредба по отношение на процедурата по корекция на сметки на потребителите на електроенергия е този на съставяне на констативния протокол. Ето защо настоящият състава приема, че не са налице хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулирания от касатора въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 1 416, 00 лв. с вкл.ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 23. 02. 2021 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1346/06. 11. 2020 г., постановено по в. гр. д. № 2745/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА Т. П. М., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ап. 12 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 416, 00 лв. - разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: