Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6390 от 19. 04. 2021 г., подадена от Агенция по вписванията, [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 188 от 31. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 298/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Агенция по вписванията срещу решение № 260213 от 04. 02. 2021 г. по т. д. № 2505/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, четвърти състав. С последното е отменен отказ № 20201210164356-2 от 14. 12. 2020 г. на длъжностното лице по регистрацията за вписване на промени по партидата на „МГ М. Ф“ ЕООД.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Твърди, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ, извършени с § 14 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА) (обн. в ДВ, бр. 105 от 11. 12. 2020 г.) е извършено изменение в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като е призната процесуална легитимация и на Агенция по вписванията на жалба срещу постановените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Счита, че, видно от мотивите към законопроекта, тези изменения са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Обосновава, че с допълнението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ качеството на страна на Агенция по вписванията е предвидено изрично, като това е видно и от мотивите към законопроекта, а също така и по аргумент от новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която сочи страните в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и им дава възможност, включително и на Агенция по вписванията, да имат право на разноски, в случай че са направени такива, като по този начин се спестява провеждането на отделно исково производство по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. със ЗОДОВ. В подкрепа на този извод сочи и допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изтъквайки, че спецификите на регистърното производство не могат да имат отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване акт на съда, постановен в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка намира, че отричането на правото на Агенция по вписванията да оспори правилността и законосъобразността на обжалвания пред апелативния съд акт, доколкото разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ изрично регламентира и обуславя правния интерес на Агенция по вписванията от обжалване актовете на окръжния съд, с които са засегнати нейни права и законни интереси, противоречи на закона и нарушава принципа за осигуряване на равенство на страните в процеса. За неправилно намира и позоваването на апелативния съд на тълкувателно постановление от 2015 г., т. е. много преди настоящата редакция на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „МГ М. Ф“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, в който са развити доводи за недопустимост на частната жалба, а по същество – за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Становището на страната е, че регистърното производство е едностранно и произнасянето по него по никакъв начин не засяга правната сфера на регистърния орган, поради което Агенция по вписванията не разполага с активна процесуална легитимация за подаване на жалба срещу постановените в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдебни решения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че нормата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вкл. и в редакцията й след ДВ бр. 105/2020 г., не признава в лицето на Агенция по вписванията активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдебни решения. Редакцията на нормата не сочи на такава легитимация – не съдържа изрично указание за последното, като единствено съдържа указание за връчване на постановеното решение на съда на Агенция по вписванията, без последното да влече след себе си други процесуални последици. Аргумент в тази насока, според съдебния състав, може да се извлече и от кратките мотиви към законопроекта, според които с извършените промени се цели единствено преодоляване на възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

На самостоятелно основание, съставът на Апелативен съд – София, е посочил, че съобразява и задължителните указания, дадени в мотивите на т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, според които регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон. Това производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в ТР в никакъв случая не е административна по своя характер. Актовете, с които регистърното производство приключва – вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване – не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен и е уреден в чл. 25 от Закон за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХI от ГПК „Обжалване на определенията”, а неговият акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.

Изхождайки от тези постановки и с оглед така очертаните специфики на регистърното производство и регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на длъжностните лица по регистрация, решаващият съдебен състав е счел, че дори и след допълнението с ДВ бр. 105/2020 г. на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията не е придадено качеството на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото продължава да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице, продължава да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ единствено върху правната сфера на заявителя, поради което уважаването на жалбата на заявителя не накърнява права и законни интереси на Агенцията по вписванията.

Доколкото производството не е административно, нито има състезателен характер, а е само едностранно такова като инициирано по молба на конкретно лице, заявяващо интерес от вписване на конкретно обстоятелство, то единствено легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е именно заявителят, а Агенцията, в качеството си на решаващ юрисдикционен орган, няма качеството на страна в охранителното производство и следователно не би могла да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове. Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от юрисдикционен орган акт (отказ) в рамките на гражданския процес, част от който е охранителното производство, принадлежи на страната в това производство, като с нея се цели отстраняване на порочните действия на Агенцията по вписвания като решаващ орган. Това принципно разрешение се отнася до производството, което се развива пред окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба срещу отказ на Агенция по вписванията. За Агенция по вписванията липсва какъвто и да е правен интерес от обжалва актовете на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на нейните отказите, постановени в регистърното производство, защото смисълът на охранителните производства е да съдействат за осъществяване на гражданските права, а в частност на регистърните – отразяване в публичния регистър на юридическите лица на промени и актове, свързани с тях. Регистърните производства по никакъв начин не са свързани с правната сфера на Агенцията по вписвания и не внасят промени в нея. Обективният правен порядък никъде не създава ред, в който да е предвидена възможност решаващият юрисдикционен орган да обжалва актовете на съда, с които неговите решения се отменят, защото такава възможност винаги се предпоставя от наличието на интерес у сезиращото лице, в това число и при подаването на жалба, а в случая такъв в лицето на Агенцията по вписванията липсва.

Обжалваното определение се преценява като правилно и изводите в него следва да бъдат споделени, по следните съображения:

Несъмнено регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, в подкрепа на което е и направеното препращане между чл. 19, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ и чл. 536, ал. 3 ГПК. В този категоричен смисъл са: трайната практика на отделните състави на ТК на ВКС, съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19. 05. 2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, както и мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12. 07. 2018 г. на ОСГТК на ВКС. Регистърното производство се развива извънсъдебно, но разкрива всички останали характерни за охранителните производства по ГПК белези. И тъй като е предназначено да съдейства за упражняване на граждански права и да породи изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя, то е едностранно и безспорно. С уважаването на искането, включително от окръжния съд по реда на съдебния контрол, окончателно приключва процедурата по конкретното заявление, а Агенцията следва да изпълни задължителните указания на съда, дадени с решението – да извърши отказаното вписване, заличаване, обявяване. При тълкуване на изменената разпоредба на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се има предвид, че едно механично превръщане на Агенцията по вписванията в страна при осъществяване съдебния контрол върху нейния отказ, с право да обжалва позитивното съдебно решение, противоречи на принципите, целите и същността на охранителното производство, включително напълно обезсмисля принципа за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, прокламиран в чл. 2а, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и представляващ една от основните причини за извеждане на регистрите от системата на съдилищата. От предоставяща съдействие за упражняване на права, Агенцията по вписванията се превръща в пречка за тяхното реализиране, а това само по себе си противоречи на установения правов ред. Особените правила, които могат да се отклоняват от общата правна уредба на охранителните производства в ГПК, съгласно чл. 530 ГПК, не могат да отричат гарантирани от целта и принципите на закона права.

По тези съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение възприема изложеното в обжалваното определение становище, че Агенцията по вписванията не придобива качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа й да извърши вписване/заличаване/обявяване, както и че този акт е необжалваем и окончателен, поради което жалбата срещу него е недопустима.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че мотивите към законопроекта, на които частният жалбоподател се опира, касаят само отговорността за разноски, която съобразно спорното изменение на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се разпределя при постановяване на съдебния акт за потвърждаване отм. яна на обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията. От тях не следва изводът, че Агенцията по вписванията е страна с право да осуетява или бави самото производство по регистрация, чрез обжалване на съдебното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 188 от 31. 03. 2021 г. по ч. гр. д. № 298/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, VІ състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.