Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Тома КОМОВ….......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2366 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Е. Д. Г. чрез защитника му адв. Р. Д. срещу въззивно решение № 233 от 14. 11. 2013 г., постановено по внохд № 221/13г. на Великотърновски апелативен съд. С това решение е потвърдена постановената присъда по нохд № 117/13г. на Габровски окръжен съд.

В жалбата на подсъдимия П. се оспорва единствено размерът на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че наказанието е прекомерно тежко и не би способствало за поправянето на подсъдимия. Защитата счита, че неправилно инстанционните съдилища са ценили като отегчаващи отговорността обстоятелства броя и силата на нанесените удари, доколкото същите са обстоятелства, квалифициращи престъплението по по - тежък състав. Навеждат се и съображения, че случаят не е налагал определянето на наказание „доживотен затвор”, а по - подходящо би се явило налагането на наказание „лишаване от свобода”, което след редукцията по чл. 58а от НК би довело до налагането на по - справедливо наказание. Настоява се за изменение на решението, като алтернативно се предлага налагането на по - леко по вид наказание или ако наказанието се запази, то след редуцирането по реда на чл. 58а от НК да се наложи такова в минимален размер.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Т. както е подадена.

Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че е отчетена високата обществена опасност на деянието и дееца; липсата...