Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х.П със съдебен адрес гр. С., [улица] срещу Решение № 3143 от 19. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 12106/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 11. 10. 2019 г. по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), приложена от С.М на длъжност инспектор „Контрол паркиране“ от сектор „Контрол паркиране“ при „ЦГМ“ ЕАД по отношение на лек автомобил, марка „Н. М“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че нарушението на чл. 98, ал. 1, пр. 1 ЗДвП не е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Счита, че не е реализирана хипотезата на по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, поради което ПАМ е приложена незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 19868 от 02. 07. 2020 г. от Х.П срещу същото съдебно решение в частта му, в която съдът е посочил, че решението е окончателно.

Ответникът – инспектор „Контрол паркиране“ от сектор „Контрол паркиране“ при „ЦГМ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на обжалване...