Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. П, седалище и адрес гр. П., пл. „Възраждане“ №2 срещу Решение №345 от 22. 06. 2020 г. на Административен съд, гр. П., по административно дело №281/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината за прогласяване на нищожност на решение от 06. 07. 2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., с което на общината е определена финансова корекция в размер на 5% от засегнатите и допустими за финансиране разходи по договор от 24. 04. 2017 г. между партньора - О. Д. М, и Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ ДЗЗД за нередности за нарушение на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 28а, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 и на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. . І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. П, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че оспореният акт е издаден при пълна липса на визираните в чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) предпоставки. По делото е безспорно, че действията, за които е определена финансовата корекция, са осъществени от О. Д. М, поради което О. П не отговаря на изискването да е възложител на обществената поръчка. Счита, че създаването на нова правна фигура „партньор“ и включването й в договорното правоотношение не може да бъде поставено в тежест или за сметка на лицата, които не са извършили твърдяната нередност. С оглед на практиката на Върховния административен съд счита за неясно защо финансовата тежест следва да се поеме от него, а не от органа. Позовава се на инструментите на гражданското право, които позволяват носенето на отговорност от трето лице и сочи, че в административното право такава отговорност следва да се носи само въз основа на стриктно установени правила.

Счита, че съдебното решение противоречи на чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като оспореният акт фундаментално противоречи на закона като действията му не се основават на правна норма.

Сочи „липса на предпоставките от материалноправната норма при липса на правна уредба, обуславяща нищожност“. Счита решението за постановено в нарушение на чл. 23 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), тъй като финансовата корекция е принудителна административна мярка с възстановителен характер и може да бъде приложена само в съответствие с установяващата я императивна разпоредба. Принудителната административна мярка може да се „налага“ само на лицето, което е извършило твърдяното правонарушение, от което произтичат вредите. При никакви обстоятелства лице, което няма противоправно поведение, не може да бъде обект на „санкциониране или възстановителни мерки“. Принудителната административна мярка не може да се „налага“ разширително или по аналогия.

Неправилен счита извода на съда, обосноваващ валидността на акта с договорната отговорност, тъй като възстановяването е въз основа на правна норма от публичноправен порядък, като административният договор единствено предпоставя корекцията като част от фактическия й състав. Прави анализ на характера на административния договор и сочи, че по отношение на него са неприложими институти на гражданското право.

Излага доводи за необоснованост на съдебното решение с оглед на изводите му относно качеството на О. Д. М по договора. За неясно счита защо съдът приема за недопустимо по отношение на страните на административния договор прилагането на договорната свобода от гражданското законодателство, но по отношение на отговорността за действия на трети лица не приема. По този начин съдът валидира административния акт чрез прилагане по аналогия на институт на гражданското право – отговорност за действия на трето лице, деликт или подизпълнителски отношения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да прогласи нищожността на оспореното решение на ръководителя на Управляващия орган. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М.П, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Прави възражение по чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К). Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник С.З.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 01. 06. 2012 г. между О. П и О. Д. М e сключено споразумение с предмет „съвместно кандидатстване и подготовка на пълно проектно предложение „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“ съгласно изискванията на процедура BG161P0005/11/1. 12/02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е. ж.“, Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води“ на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ – член 1. В Споразумението страните са:

а) се съгласили на следното разпределение: 1.) О. П – водещ партньор (кандидат), О. Д. М – партньор; 2.) споделено управление с Министерството на околната среда и водите - член 4;

б) разпределили задълженията като конкретно са определили задълженията за обществени поръчки, в т. ч. партньорът се задължава – чл. 12, ал. 3, „да съгласува, контролира и покрива разходите по изпълнението на обществена поръчка, проведена от МОСВ по ЗОП, с предмет: Проектиране и изграждане (инженеринг) на канализационна мрежа, помпена станция и довеждащ колектор за отпадни води и реконструкция на водопроводната мрежа в гр. Т.“;

г) член 12, ал. 5 „Да внесе плащанията по нередности, финансови корекции и други финансови наказания по изпълнението на ДБФП, настъпили по повод изпълнението и/или неизпълнението на дейностите, за които партньорът отговаря по ДБФП.“

в) член 17 – всички спорни въпроси се уреждат по взаимно съгласие, а при невъзможност – по предвидените от нормите на българското законодателство ред;

2. На 28. 06. 2012 г. между О. П и О. Д. М, от една страна, и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. П., от друга, е сключено споразумение за партньорство, уреждащо правата и задълженията на страните във връзка с подготовката и изпълнението на проект „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“.

3. На 04. 09. 2014 г. между Министерството на околната среда и водите, от една страна, и О. П и О. Д. М, от друга, е сключено споразумение, с което общините се задължават да възложат обществени поръчки за изпълнение на дейностите по проект „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“. Споразумението е със срок до подписването на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“.

4. На 01. 10. 2014 г., с Решение №РД-08-524, кметът на О. Д. М открива процедура за открита обществена поръчка с предмет „Инженеринг за обект: Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Т., помпена станция и довеждащ колектор по ПСОВ – етап І А“ в рамките на ОП „Околна среда“ 2007 – 2014 г. съгласно договорните условия на ФИДИК (FIDIC) за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя (Жълта книга)“.

5. На 09. 01. 2015 г. О. П и О. Д. М подписват междуобщинско споразумение по изпълнение на партньорски проект, с което извършват промени в Споразумението от 01. 06. 2012 г., между които и в:

а) член 4 отпада споделеното управление с Министерството на околната среда и водите;

б) член 12 е променен като задълженията на О. Д. М включват и задължението по алинея 3 „Да изготви, проведе, контролира и покрива разходите по изпълнението на обществена поръчка по ЗОП с предмет „Инженеринг за обект: „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Т., помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап ІА“;

6. На 05. 05. 2015 г., с Решение №РД-08-225, кметът на О. Д. М обявява класирането на участниците в процедурата, обявява за изпълнител Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ и отстранените от участие.

7. На 01. 03. 2016 г. О. П и О. Д. М сключват ново междуобщинско споразумение за подготовката, кандидатстването и евентуалното изпълнение на проект „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“ по процедура BG16M1OP002-1. 006 „Изпълнение на ранни ВиК проекти“ по приоритетна ос „Води“ на Оперативна програма „Околна среда „2014 -2020 г.“ В Споразумението страните:

а) декларират, че то не обезсилва Споразумението от 01. 06. 2012 г. и анексите към него;

б) определят – чл. 4, О. П за кандидат, а О. Д. М за партньор;

в) член 10, ал. 6 – всяка от страните се задължава в качеството си на възложител от свое име и за своя сметка за внесе дължимите суми по установени нередности, финансови корекции и други финансови наказания във връзка с провеждането и изпълнението на поръчките по ЗОП;

г) член 13, ал. 2 – в частта за съвместна реализация на проекта споразумението важи за срока на цялостното изпълнение и отчитане на проекта и постигане на заложените резултати и цели;

член 16 - всички спорни въпроси се уреждат по взаимно съгласие, а при невъзможност – по предвидените от нормите на българското законодателство ред.

8. На 24. 10. 2016 г., О. П и О. Д. М сключват допълнително споразумение, с което разпределят разходите по реализиране на проекта, в т. ч. определят собствения принос и участието в недопустимите разходи.

9. На 18. 01. 2017 г. между Министерството на околната среда и водите, в качеството му Управляващ орган, и О. П, в качеството на „бенефициент“ и О. Д. М, в качеството на „партньор“, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ №Д-34-5 за проект „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“. Съгласно договора:

член 1, ал. 1 – „Настоящият договор има за предмет предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на Бенефициента за изпълнението на проект „Интегриран моден цикъл Плевен – Д. М“;

член 1, ал. 2 – „Предмет на договора е и осигуряването на средства от Бенефициента за изпълнението на проекта под формата на собствено участие.“;

член 1, ал. 3 – „Проектът се счита за изпълнен, когато Бенефициентът е изпълнил следните дейности“ и са изброени десет дейности;

член 1, ал. 4 – „Бенефициентът се задължава да изпълни дейностите по ал. 3 точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност, при спазване на приложимото законодателство.“;

член 3 – „Управляващият орган предоставя на Бенефициента безвъзмездната финансова помощ по реда, в сроковете и при условията на този договор“;

член 10, ал. 1 – „Безвъзмездната помощ се предоставя на Бенефициента под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане.“;

член 10, ал. 3 – „Бенефициентът осигурява учредяването и издаването в полза на Управляващия орган на следното обезпечение на авансовото плащане.“;

член 11 – „Плащанията по договора се извършват по следната банкова сметка на бенефициента“.

член 16 – правата и задълженията на страните са описани в Общите условия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от договора;

член 17 съдържа задължения на бенефициента, но не и задължения на партньора;

член 22, ал. 1 – кореспонденцията между Управляващия орган и Бенефициента се води на посочени адреси на двамата;

член 26 – Приложения, между които и Приложение 1, 3, 4 и 5 – декларации на Бенефициента, че е запознат с общите условия, с определението за нередност, съгласие за използване на профил за комуникация; Приложение 9 и 10 – споразумения за партньорство с О. Д. М;

Договорът е подписан от министъра на околната среда и водите за Управляващия орган, и за бенефициента – от кмета на О. П, за партньора – от кмета на О. Д. М.

В Общите условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ – достъпни на адрес: http://ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/obshti_usloviya_za_izpalnenie.pdf, редакция към датата на сключване на договора, т. е. утвърдените със Заповед №Рд-ОП-71 от 31. 07. 2015 г. на ръководителя на Управляващия орган, права и задължения имат Управляващия орган и „бенефициерът“. Партньорът фигурира като правна фигура в чл. 74 и 75, но за него не са регламентирани конкретни задължения във връзка с финансовите корекции.

10. На 26. 04. 2017 г. О. Д. М и Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ сключват договорно споразумение в изпълнение на Решение №РД-08. 225 от 05. 05. 2015 г. на кмета на О. Д. М за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Инженеринг за обект: Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Т., помпена станция и довеждащ колектор по ПСОВ – етап І А“ в рамките на ОП „Околна среда“ 2007 – 2014 г. съгласно договорните условия на ФИДИК (FIDIC) за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя (Жълта книга)“ на стойност 31 543 579, 75 лв. без данък върху добавената стойност.

11. На 01. 06. 2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. уведомя О. Д. М за установени нередности по обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора от 24. 07. 2014 г. с Обединение „ВиК Тръстеник 2014“, чрез нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , на чл. 28, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28а, ал. 3, т. 1 ЗОП във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 (отм.) и несъответствие с изискванията на възложителя за избрания за изпълнител, квалифицирани по т. 9 и 13 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и предстоящо определяне на финансова корекция.

12. На 02. 06. 2017 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. уведомя О. П за установени нередности по обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора от 24. 07. 2014 г. между О. Д. М и Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ чрез нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , на чл. 28, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28а, ал. 3, т. 1 ЗОП във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 (отм.) и несъответствие с изискванията на възложителя за избрания за изпълнител, квалифицирани по т. 9 и 13 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и предстоящо определяне на финансова корекция.

13. На 15. 06. 2017 г. О. Д. М представя възражение.

14. На 06. 07. 2017 г. с решение на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. определя на О. П финансова корекция в размер на 5% от засегнатите и признати за допустими за финансиране от средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове разходи по договор от 24. 04. 2017 г. между партньора О. Д. М и Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ за нередности за нарушение на нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. – изискване проектантите да притежават към датата на подаване на офертата пълна проектантска правоспособност, призната от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране; нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28а, ал. 3, т. 1 ЗОП във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 (отм.) - незаконосъобразна методика; несъответствие с изискванията на възложителя за избрания за изпълнител, квалифицирани съответно по т. 9 (първите две) и по т. 13 (третото) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

15. На 06. 07. 2017 г. решението на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. е връчено на О. П и на О. Д. М.

16. На 10. 03. 2020 г. О. П подава жалба до Административен съд, гр. П., за обявяване на нищожността на решението от 06. 07. 2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г.

17. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-ОП-63 от 03. 07. 2017 г. и Заповед №РД-ОП-101 от 24. 10. 2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която главният директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в Министерството на околната среда и водите е оправомощен да осъществява част от правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., в т. ч. и правомощията по определяне на финансови корекции.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Позовава се на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 40, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите (Устройствения правилник) и на Заповед РД-ОП-63 от 03. 07. 2017 г. на министъра на околната среда и водите.

Приема, че актът е издаден в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което не е нищожен поради липсата на такива.

За неоснователни приема доводите на О. П за липса на материалноправно основание за издаване на акта, тъй като не О. П, а О. Д. М е провела процесната обществена поръчка, поради което липсва нарушение, осъществено от О.П.П, че с оглед на договора от 18. 01. 2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 и О. П и неговото приложение – Общи условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (Общи условия), именно тази община е бенефициер (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) по договора, на нея е предоставена помощта, тя има права и задължения, в т. ч. и за обезпечение на авансовото плащане, за отправяне на искане за верификация на разходите, посочена е само нейната банкова сметка, като съгласно чл. 63 от Общите условия именно бенефициерът е длъжен да възстанови недължимо платените и надплатени суми. Позовава се на чл. 74 и 75, ал. 1 и 2 от Общите условия и приема, че единственото задължение на партньора е декларирането, чрез подписването на договора за безвъзмездна помощ, че е запознат с общите условия, приема ги и се задължава да ги спазва. Приема, че чл. 74, ал. 4 от Общите условия не регламентира начина на приетата солидарна отговорност на бенефициера и на партньора за изпълнението на договора, а със законова норма е определен правният субект, който е адресат на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Приема, след анализ на релевантната нормативна уредба, че избраният от Управляващия орган подход само едната от страните по междуобщинското споразумение да е страна – бенефициер, по договора за безвъзмездна финансова помощ, предпоставя сключването на споразумение между тях, което разпределя задълженията и правата им. С оглед на това задължен за изпълнение на договора за безвъзмездна помощ е бенефициерът, макар партньорът да е длъжен да спазва изискванията на договора при неговото изпълнение. Въз основа на това прави извод за отговорност на О. П по изпълнението на договора за безвъзмездна помощ.

За неоснователен приема довода основан на датата на откриване на процесната обществена поръчка с оглед на датата на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ. Позовава се на сключените допълнителни споразумения между двете общини.

Съдът приема, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава нищожност на оспорения акт.

Приема, че актът е в съответствие с материалния закон. Анализира член 143, параграф 1, член 122, параграф 2 и член 2, точка 36 и 37 от Регламент №1303/2013, както и чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и прави извод за посочени в акта нарушения от фактическа и правна страна, за които е налице изискването да нанасят или да могат да нанесат вреда на бюджета на Съюза.

Въз основа на горното съдът прави извод за липса на основания за нищожност на оспорения акт, поради което отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Преди всичко следва да се посочи, че предмет на преценка от първоинстанционния съд е само нищожността, не и унищожаемостта на оспорения акт. Следователно спорът по делото е налице ли са такива пороци на оспорения акт, които го правят нищожен, а не унищожаем. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение, т. е. за преценката на съда за валидност на оспорения акт, са свързани не с компетентността на органа, който го е издал, както и не със спазването на изискването за форма – ad solemnitatem, на акта, а с преценката на материалноправните предпоставки за издаване на акта, които счита, че обосновават неговата нищожност. Това налага преди да се произнесе по доводите на касатора и в съответствие изискването на чл. 218, ал. 2 АПК съдът да посочи следното:

С оглед на правните последици от установените по отношение на един индивидуален административен акт пороци при неговото издаване законодателят е оправомощил съда да обяви нищожността му, да го отмени или да го измени – чл. 172, ал. 2 АПК. Безспорно е, че законодателят, с изключение на разпоредбата на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК, не е дефинирал правните последици от порока на индивидуалния административен акт с оглед на значението, което той (порокът) има за самото съществуване и за законосъобразността на акта. Разпоредбата на чл. 168, ал. 5 АПК дефинира визирания в алинея 4 порок – нарушение, като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при което съдът връща преписката на органа за ново произнасяне. Това значи, че този порок, когато е налице, не би могъл да доведе до нищожност на акта.

При липсата в закона на разграничение на пороците, които водят до нищожност и които водят до унищожаемост на един индивидуален административен акт, съдебната практика, основавайки се на административноправната наука и отчитайки характера на акта като акт на държавно управление, т. е. на държавна власт (imperium), е приела, че за да бъде един индивидуален административен акт нищожен следва да е издаден от некомпетентен орган, да не е в исканата от закона задължителна форма за валидност или съдържанието му да не е съобразено със закона.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че оспореният акт е издаден от органа, който държавата е определила за издаването му, т. е. от компетентен орган. Поради това на това основание актът, както правилно приема и първоинстанционният съд, не е нищожен.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Що се отнася до реквизитите на акта значение за нищожността могат да имат само изискванията по т. 5 – разпоредителна част, и на т. 8 – в частта за подпис на лицето, издало акта, защото ако няма разпоредителна част няма волеизявление, а ако няма подпис няма индивидуализиран субект, който да е направил волеизявлението. В случая, видно от оспорения акт налице са и разпоредителна част и подпис на лицето, което е издало акта.

Порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, е преценка по съществото на акта.

Спорът по делото, с оглед на доводите на касатора, е налице ли е такова противоречие с материалноправни разпоредби, което обосновава нищожност на акта. За да е налице нищожност на акта, поради противоречие с материалноправни разпоредби, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от самия акт и доказателствата по делото, безспорно не са налице първата и третата хипотези.

Спорът е разпорежда ли актът явно невъзможно положение?

За да е налице тази хипотеза е необходимо актът да не се основава на никаква правна норма, тъй като валидна воля на органа може да бъде само тази, която законът е установил.

Оспореният акт е издаден на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Тези две разпоредби оправомощават ръководителя на управляващия орган да определи финансова корекция на бенефициера, когато е налице нередност. Касаторът счита, че в случая не е налице осъществена от него нередност, съответно ако е налице нередност, то тя е осъществена от лице, което няма качеството на бенефициер, поради което актът е издаден „при пълна липса на условията (предпоставките), визиращи хипотезата на правната норма“.

Самият довод на касатора, така както е формулиран, сочи, че става въпрос за липса на материалноправни предпоставки за издаване на акта, а не че актът не се основа на никаква правна норма, поради което нарежда явно невъзможни положения.

От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът има качеството на бенефициер по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент №1303/2013. Именно той е наименуван в договора за безвъзмездна финансова помощ „бенефициер“ („бенефициент“ с оглед на приетото от националния законодател наименование на бенефициера). Негово, с оглед на договора, е задължението за започването и изпълнението на договора и на одобрения проект, т. е. на операцията по смисъла на член 2, точка 9 от Регламенти №1303/2013, избрана от управляващия орган и допринасяща за постигане на целите на програмата, по която са отпуснати средствата. В чл. 1, ал. 2 на договора е посочено, че негов предмет е и „осигуряването на средства от бенефициента за изпълнение на проекта под формата на собствено участие“. Това значи, че отговорен за „собственото“ участие по отношение на органа е само касаторът, независимо от факта, че по силата на споразумението с О. Д. М част от „собствения“ принос се осигурява от нея. В алинея 3 на чл. 1 са изброени дейностите, предмет на договора, а в алинея 4 е посочено, че бенефициерът „се задължава да изпълни дейностите по ал. 3 точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност, при спазване на приложимото законодателство“. В алинея 3, т. 8. е посочена дейността „Инженеринг за обект: Канализационна и водопроводна мрежи на гр. Т., помпена станция и довеждащ колектор до ПВОС – етап ІА“. Следователно за органа отговорен за осъществяването на тази дейност е касаторът, независимо от факта, че по силата на споразумението с О. Д. М именно тя осъществява конкретно тази дейност. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че помощта се предоставя на бенефициера „по реда, в сроковете и условията на този договор, приложенията към него и Общите условия по чл. 2, ал. 1 от настоящия договор“, като в алинея 2 е посочено, че бенефициерът е запознат с договора и условията за неговото изпълнение, съгласява се с тях и „се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения“.

Следователно касаторът е получил безвъзмездната финансова помощ за осъществяване на дейност, която е предмет на договора за безвъзмездна помощ, и за която дейност и помощ именно той, чрез договора, е поел задължение да бъде осъществена и да бъде използвана съобразно изискванията на приложимото право. От факта, че в договора за безвъзмездна помощ О. Д. М фигурира като „партньор“, както и от факта, че представляващия О. Д. М е подписал договора за безвъзмездна помощ не следва, че тя става страна по договора в качеството на бенефициер, факт, който не се оспорва и от касатора, поради което не е необходимо да се излагат подробно мотиви за този извод (за разлика от служебно известното на съда Решение №299 от 09. 01. 2019 г. на Върховния административен съд по административно дело №6313/2018 г.).

С оглед на това за целите на договора за безвъзмездна помощ получател на помощта, а с оглед на това и отговорен за нейното законосъобразно прилагане, е именно касаторът. В случая отговорността не е за „трето лице, което не е страна по договора“, както твърди касаторът, а е за поетото от него лично задължение за спазване на приложимото право при прилагане на безвъзмездната помощ. Факта, че действията, обосноваващи нарушението на правото, а с оглед на това и нередностите, са осъществени от партньора не води до извод за липса на отговорност от касатора за спазването на приложимото право при прилагане на предоставената на него безвъзмездна финансова помощ. Противното би значело, че за безвъзмездната финансова помощ, чрез която се осъществяват дейностите, възложени за изпълнение на О. Д. М по силата на постигнатото между двете общини споразумение, би бил неприложим визирания в член 6 на Регламент №1303/2013 принцип за съответствие с правото на Съюза и на свързаното с него национално право на операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, или най-малкото тази помощ не би подлежала на контрол за спазване на този принцип, както и по отношение на тази помощ държавата не би могла да изпълни задължението си по член 143, параграф 1 и 2 от Регламент №1303/2013, нещо, което по никакъв начин не би могло да се извлече от която и да е разпоредба на регламента или на нормативен акт на националното право.

Изложеното прави неоснователни доводите на касатора за пълна липса на материалноправните предпоставки за определяне на финансовата корекция поради неосъществяване от него на нарушенията, представляващи основание за определяне на финансова корекция чрез процесния акт. Единствен бенефициер по договора за безвъзмездна помощ е касаторът, именно той е поел задължението дейностите, подкрепени от безвъзмездната помощ, да бъдат осъществени съобразно приложимото право, както и само негово, с оглед на чл. 61 – 70 от Общите условия, е задължението за възстановяване на неправомерно получените средства, т. е. за определената финансова корекция.

С оглед на горното неоснователни са и доводите на касатора, свързани с изискванията за прилагане на принудителна административна мярка, основани на изискването принудителната мярка „да се налага само на лицето, извършило твърдяното правонарушение, от което произтичат вредите“. Но те са неоснователни и на още едно основание. Както правилно сочи и касаторът, финансовата корекция е административна мярка с възстановителен характер. Административната мярка винаги е насочена към последиците от неправомерното поведение, а не към личността на правонарушителя. Именно поради това принудителната мярка се прилага, а административното наказание, което е насочено към дееца, се налага. Възстановителната административна мярка се прилага по отношение на този правен субект, който притежава правния инструментариум, за да я изпълни, защото целта е да се възстанови състоянието от преди правонарушението, т. е. да се възстанови „придобитата незаконно“ сума по изказа на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.

В случая, видно от доказателствата по делото, в т. ч. и от самия договор за безвъзмездна финансова помощ, всички финансови взаимоотношения, предмет на договора, се осъществяват между касатора и органа. Съгласно чл. 11 от договора всички плащания по договора се извършват по банковата сметка единствено на касатора, като в алинея 2 изрично е посочено, че органът не е длъжен да превежда средства на бенефициера по банкова сметка различна от посочената. Това значи, с оглед на постигнатата между двете общини договореност, че касаторът получава безвъзмездната помощ, която би следвало да бъде за дейности, изпълнявани от О. Д. М, и не отказва да извършва това от името и за сметка на тази община, но отрича да е отговорен за възстановяването на органа на твърдяната за неправомерно получена безвъзмездна помощ. Наред с това само касаторът е този, който предявява искане за верификация на разходите, в т. ч. и на разходите, осъществени от О. Д. М, в изпълнение на постигнатото между двете общини споразумение, което значи, че също действа от нейно име, когато иска признаване и възстановяване на разходи. Ако се приложи изцяло логиката на касатора би следвало той да не е предоставял „собствения“ принос, определен въз основа на споразумението за задължение на О. Д. М, да не е искал възстановяване на направени от тази община разходи, да не е получавал по банковата си сметка възстановени разходи за дейности, осъществени от О. Д.М.Н, които нито касаторът твърди да е осъществявал, нито се доказват по делото. Напротив. Доказва се обратното – от подаването на процесното проектно предложение до подаването на всяко искане за верификация на направените разходи касаторът изпълнява задълженията си по договора като единствен бенефициер, отговорен за изпълнението на целия одобрен проект „Интегриран воден цикъл Плевен – Д. М“, което е и в съответствие с постигнатото между двете общини споразумение.

Неоснователен е и доводът на касатора, че първоинстанционният съд обосновал „валидността на наложената финансова корекция“ с договорната отговорност. Безспорно е, че определянето на финансовата корекция е въз основа на правна норма от публичноправен порядък, но от същия правен порядък е и разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 3 от Постановление №107 на Министерския съвет от 10. 05. 2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. (ПМС №107, отм. ), както и §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ, въз основа на които, при условията на директно предоставяне, е сключен процесният договор за безвъзмездно финансиране. Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ определят изискването и предпоставките за определяне на финансовата корекция по основание и размер, но качеството на бенефициер се определя от сключения договор.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13. 05. 2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение размерът, на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №345 от 22. 06. 2020 г. на Административен съд, гр. П., по административно дело №281/2020 г.

ОСЪЖДА О. П, седалище и адрес гр. П., пл. „Възраждане“ №2 да заплати на Министерството на околната среда и водите, седалище и адрес гр. С., ул. „У. Г“ №67 100, 00 (сто) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.