Образувано е по касационната жалба на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД със седалище в гр. С., представлявано от Съвета на директорите, чрез пълномощник, против решение №563 от 19. 06. 2020 год. по адм. д. №47/2020 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор (КФН). Според касатора съдебният акт е недопустим, тъй като в производството пред АССО не е участвал квестора, назначен на дружеството. Касационният жалбоподател излага подробни доводи и за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е пренебрегнал смисъла на Директива 2009/138/ЕО за отнемане лиценза на застрахователното дружество. По подробно изложени съображения, поддържани и пред първоинстанциония съд, счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, а постановеното решение - за неправилно. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на решението на Комисията за финансов надзор. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
О. К за финансов надзор, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на оспорване пред Административния съд София-област е решение №1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор, в частта, в която е отнет лиценза на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, издаден с решение № 238-03/27. 02. 2014 г. на КФН и е забранено свободното разпореждане с активи на застрахователя до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на решението, на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), във вр. чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 4, във вр. чл. 31, ал. 1, т. 7 и т. 8 КЗ и чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ в хипотезата на извършване на груби нарушения на Кодекса за застраховането (КЗ), както и чл. 588, ал. 4 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 4 КЗ и чл. 42, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ и чл. 597, ал. 3 КЗ, чл. 598, ал. 3 КЗ, чл. 599, ал. 9 КЗ и чл. 600 КЗ, чл. 42, ал. 1 КЗ.
С оспореното решение (т. 4) Комисията за финансов надзор е назначила квестор до назначаването на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството. Жалбата е подадена от "Застрахователна компания Юроамерикан" АД чрез Съвета на директорите. Съгласно чл. 597, ал. 4 КЗ след връчване на решението, с което на застрахователя се назначава квестор, правата на Съвета на директорите се прекратяват, с изключение на правото да обжалва решението за назначаване на квестор. Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) квесторът представлява дружеството, но цитираната норма от Кодекса за застраховането дава възможност застрахователят да упражни конституционното си право на съдебна защита срещу акта на надзорния орган. Фактът, че едновременно съществуват два представителни органа на застрахователя - Съвет на директорите и квестор, не означава, че квесторът следва да участва в административното производство самостоятелно. Представителството на застрахователя чрез Съвета на директорите е само и единствено за настоящото съдебно производство, като Съветът на директорите представлява адресата на акта - застрахователното дружество, а извън настоящото производство представителството за всичко останало е от квестора. Квесторът не е страна в конкретното административно правоотношение с поднадзорното лице, той няма власт да разпореди на поднадзорното лице извършването на съответното действие - упражняване правото на съдебно оспорване, нито има процесуална правосубектност в съдебното производство. Назначаването на квестори е обосновано с оглед защита интересите на клиентите на застрахователя и запазване активите на дружеството. Предвид изложеното, Административният съд София-област правилно не е конституирал квестора на затрахователната компания, поради което и постановеното решение не е недопустимо.
За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни възражения за това касаторът не навежда.
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът прецизно и в съвкупност е анализирал безспорно установените релевантни факти по делото, изложил ги е подробно и прецизно и въз основа на тях е извършил мотивиран задълбочен правен анализ. Съдът е изложил мотиви за всяко от направените от дружеството възражения, основните от които се преповтарят в касационната жалба.
След като се запозна с материалите по делото и доводите на касатора, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което не следва повторно да прави анализ на описаните в акта нарушения, а препраща към мотивите на съда на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК.
Съответен на закона е изводът, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че дружеството е било лишено от възможност да представи доказателства в производството пред административния орган. В този случай в производството пред Комисията за финансов надзор разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат - чл. 587, ал. 6 КЗ, вр. с ал. 4 КЗ.
Настоящият състав изцяло споделя извода за материална законосъобразност на оспореното решение на КФН. Съгласно чл. 40, ал. 2, т. 2 КЗ Комисията за финансов надзор може да отнеме лиценза на застраховател, ако той престане да извършва дейност за повече от 6 месеца. По делото е безспорно, че за периода януари - август 2019 г. "Застрахователна компания Юроамерикан" АД не е сключило нито един застрахователен договор, също и за периода януари - август 2018 г. Сключени са три застрахователни договора през месец септември 2019г., които, от една страна, са извън релевантния период, а от друга, са с лица, които са акционери. Макар и да няма формална забрана за сключване на застрахователни договори със свързани с дружеството лица, обоснован е изводът, че тези договори са сключени формално, тъй като не са предприети никакви действия и мерки за събиране на застрахователните премии повече от два месеца след сключването им.
Неоснователно е касационното възражение, че чл. 40, ал. 2, т. 2 КЗ не изисква застрахователната дейност да се изразява само до сключване на застраховки. В чл. 3, ал. 1 КЗ е дефинирана дейността по застраховането - дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности. Към даденото определение са включени в седем точки и конкретни дейности, пряко свързани със застрахователната дейност и те са изчерпателни с оглед дефинитивния характер на нормата. Несъмнено не могат да бъдат определени като дейности по застраховането изпращането на писма, смяната на управителните органи на застрахователната компания, промяна на седалището и адреса на управление, назначаване на нови служители, проведени общи събрания и други подобни дейности по администриране и организация на дружествената дейност. Безспорно установено е по делото, че през проверявания период " Застрахователна компания Юроамерикан“АД не е извършвала дейности, нормативно определени като застрахователна дейност по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 КЗ, поради което съответен на закона е изводът за законосъобразност на оспорения акт, предвид осъществяване на предпоставките на чл. 40, ал. 2,т. 2 КЗ.
Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 4 КЗ във вр. с чл. 31, ал. 1,т. 7 и т. 8 КЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 КЗ по отношение на лицата, изпълняващи ключови функции при застрахователя. По делото не са оспорени фактическите констатации на органа по отношение на лицата от екипа, изпълняващи функция по управление на риска, функция за съответствие и функция по вътрешен одит. Както правилно е посочено в обжалваното решение, едно от условията за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност е застрахователите през целия период на извършване на дейността да спазват изискванията за квалификация и добра репутация на лицата, които изпълняват ключовите функции по чл. 79, ал. 1 КЗ. Безспорно е установено, че КФН не е уведомена от застрахователя за освобождаване на лицето, заемащо длъжност „риск мениджър“ и за назначаване на ново лице, което да изпълнява ключова функция по управление на риска. Застрахователното дружество не е поискало одобрение от КФН и не е представило доказателства за лицето, назначено на длъжност "ръководител анализ на съответствията" по отношение упражняване функцията за съответствие. Безспорно е също, че застрахователят не е уведомил КФН за прекратяване на договора с лицето, заемащо длъжност, осъществяваща функцията по вътрешен одит. Посочените от застрахователя причини като извършване промяна в собствеността на дружеството или предположение, че КФН е наясно, че единият от договорите е срочен и след изтичане на срока лицето, упражняващо функцията по вътрешен одит, е освободено, са ирелевантни. Едно от изискванията към дружеството при издаване на лиценз съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 КЗ е да представи данни за лицата по чл. 79, ал. 1 заедно с доказателства за спазване на съответните изисквания за квалификация и добра репутация, а според чл. 79, ал. 1 КЗ застрахователят трябва да гарантира, че лицата, които изпълняват ключови функции по управление на риска, вътрешен одит и съответствие, отговарят на изискванията за квалификация – тяхната професионална квалификация, знания и опит са адекватни, за да позволят стабилно и разумно управление, и надеждност, и имат добра репутация, и то - във всеки един момент от дейността на застрахователя. Това задължение на застрахователя е през целия срок на извършване на дейността и той трябва да представя на надзорния орган лицата, които заемат ключовите функции, за одобрение на КФН, защото това е част от осъществявания финансов надзор на КФН съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗКФН. Предвид изложеното правилен е първоинстанционният извод, че застрахователното дружество не е изпълнило вменено му от закона задължение, поради което е престанало да отговаря на едно от условията за издаване на лиценз.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че след като едно условие не е такова за издаване на лиценз, то не е и условие за неговото отнемане. Основанията за отнемане на лиценз са посочени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 КЗ, като основанията по ал. 1 са абсолютни и обвързващи надзорния орган, а по ал. 2 са по мотивирана преценка на органа. Основание за отнемане на лиценз по чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ са извършени или допуснати груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му. Наличието на „груби“ нарушения се преценява от органа, анализирайки вменените на застрахователя задължения при упражняване на дейността и тежестта на допуснатите нарушения. В Кодекса за застраховането има легална дефиниция за системни нарушения, но няма определение за груби нарушения. Въпреки това въведеният в КЗ критерий е обективен, свързан с прилагането на изискванията на кодекса и на актовете по неговото прилагане, и представлява проява на съзнателно негрижливо, недобросъвестно и непредпазливо поведение относно относно задълженията на застрахователя. КФН е мотивирала акта си с конкретни нарушения, при спазване принципа на пропорционалност, въведен с §25 от Преамбюла на Директира 2009/138/ЕО, които са обосновали нейния извод за допуснати груби нарушения от застрахователя. Такива са нарушенията по чл. 111, ал. 3 КЗ и по чл. 111, ал. 4 КЗ, а именно сключването на договори за прехвърляне на съществена дейност. Дружеството е сключило договор за прехвърляне на счетоводната си дейност на външен изпълнител в нарушение на разпоредбата на чл. 111, ал. 4, изр. 1 КЗ, като не е представило договора за одобрение в КФН. При извършените проверки Комисията е констатирала, че активите на застрахователя не са в съответствие с принципа на разумния инвеститор, тъй като не са диверсифицирани по подходящ начин, като към края на 2018 г. делът на инвестициите в недвижими имоти е100% от общата стойност на инвестициите, към 30. 09. 2019 г. - 84, 4%, като активите за покритие на минималното капиталово изискване, останалите активи и техническите резерви не гарантират сигурност, качество, ликвидност и доходност на съвкупния портфейл, което безспорно е нарушение на чл. 124, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 КЗ. Тези данни не са оборени от застрахователното дружество с допустими и относими доказателствени средства. Ето защо, при липса на данни, опровергаващи установените от надзорния орган относими факти и обстоятелства, законосъобразно КФН е приела, че застрахователят е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз, допуснати са нарушения по чл. 40, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 37, ал. 1,т. 7 и т. 8 КЗ, поради което и на основание чл. 587, ал. 4 КЗ е отнела лиценза на застрахователното дружество.
Правилен е изводът на съда, че надзорният орган, при тези фактически установявания, изпълващи предпоставките на закона и посочени в обжалвания акт, законосъобразно е приложил конкретната принудителна мярка, като е изложил подробни мотиви за това. КФН не е задължена да се мотивира защо не е избрала друг вид принудителна мярка. Отнемането на лиценза по чл. 40, ал. 2 КЗ е в оперативна самостоятелност на органа, като за това е достатъчно да са изпълнени някои от визираните в посочената разпоредба основания за прилагане на конкретната мярка и органът да е изложил конкретни мотиви за нея. Видно от оспорения акт, КФН е изложила подробни фактически съображения, които не са опровергани по същество от застрахователя, и мотивирани правни изводи, съответни на фактическите установявания.
За да бъде законосъобразен административният акт, той трябва да бъде издаден и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Кодекса за застраховането целта на застрахователната дейност е осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Невъзможността надзорният орган да изпълнява своевременно правомощията си поради допуснатите от застрахователя нарушения пряко рефлектира върху всяка една от целите на кодекса. Няма как да са защитени интересите на застрахователите, ако законовите изисквания не се прилагат, и няма как да се поддържа обществено доверие в пазара на застраховането, ако застрахователят си позволява неспазването им.
Като е отхвърлил подадената от "Застрахователна компания Юроамерикан" АД жалба срщу решение № 1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноските за касационното производство, в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 19. 06. 2020 год., постановено по адм. д. №47/2020 г. по описа на Административен съд София-област.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, гр. С., ул. "Ц. А I" №17, да заплати на Комисията за финансов надзор, гр. С., ул. "Будапеща" №16, направените по делото разноски в размер на 100 лв.(сто лева). Решението е окончателно. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД със седалище в гр. С., представлявано от Съвета на директорите, чрез пълномощник, против решение №563 от 19. 06. 2020 год. по адм. д. №47/2020 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор (КФН). Според касатора съдебният акт е недопустим, тъй като в производството пред АССО не е участвал квестора, назначен на дружеството. Касационният жалбоподател излага подробни доводи и за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е пренебрегнал смисъла на Директива 2009/138/ЕО за отнемане лиценза на застрахователното дружество. По подробно изложени съображения, поддържани и пред първоинстанциония съд, счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, а постановеното решение - за неправилно. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на решението на Комисията за финансов надзор. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
О. К за финансов надзор, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на оспорване пред Административния съд София-област е решение №1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор, в частта, в която е отнет лиценза на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, издаден с решение № 238-03/27. 02. 2014 г. на КФН и е забранено свободното разпореждане с активи на застрахователя до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на решението, на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), във вр. чл. 40, ал. 2, т. 2, т. 4, във вр. чл. 31, ал. 1, т. 7 и т. 8 КЗ и чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ в хипотезата на извършване на груби нарушения на Кодекса за застраховането (КЗ), както и чл. 588, ал. 4 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 4 КЗ и чл. 42, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ и чл. 597, ал. 3 КЗ, чл. 598, ал. 3 КЗ, чл. 599, ал. 9 КЗ и чл. 600 КЗ, чл. 42, ал. 1 КЗ.
С оспореното решение (т. 4) Комисията за финансов надзор е назначила квестор до назначаването на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството. Жалбата е подадена от "Застрахователна компания Юроамерикан" АД чрез Съвета на директорите. Съгласно чл. 597, ал. 4 КЗ след връчване на решението, с което на застрахователя се назначава квестор, правата на Съвета на директорите се прекратяват, с изключение на правото да обжалва решението за назначаване на квестор. Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) квесторът представлява дружеството, но цитираната норма от Кодекса за застраховането дава възможност застрахователят да упражни конституционното си право на съдебна защита срещу акта на надзорния орган. Фактът, че едновременно съществуват два представителни органа на застрахователя - Съвет на директорите и квестор, не означава, че квесторът следва да участва в административното производство самостоятелно. Представителството на застрахователя чрез Съвета на директорите е само и единствено за настоящото съдебно производство, като Съветът на директорите представлява адресата на акта - застрахователното дружество, а извън настоящото производство представителството за всичко останало е от квестора. Квесторът не е страна в конкретното административно правоотношение с поднадзорното лице, той няма власт да разпореди на поднадзорното лице извършването на съответното действие - упражняване правото на съдебно оспорване, нито има процесуална правосубектност в съдебното производство. Назначаването на квестори е обосновано с оглед защита интересите на клиентите на застрахователя и запазване активите на дружеството. Предвид изложеното, Административният съд София-област правилно не е конституирал квестора на затрахователната компания, поради което и постановеното решение не е недопустимо.
За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни възражения за това касаторът не навежда.
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът прецизно и в съвкупност е анализирал безспорно установените релевантни факти по делото, изложил ги е подробно и прецизно и въз основа на тях е извършил мотивиран задълбочен правен анализ. Съдът е изложил мотиви за всяко от направените от дружеството възражения, основните от които се преповтарят в касационната жалба.
След като се запозна с материалите по делото и доводите на касатора, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което не следва повторно да прави анализ на описаните в акта нарушения, а препраща към мотивите на съда на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК.
Съответен на закона е изводът, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че дружеството е било лишено от възможност да представи доказателства в производството пред административния орган. В този случай в производството пред Комисията за финансов надзор разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат - чл. 587, ал. 6 КЗ, вр. с ал. 4 КЗ.
Настоящият състав изцяло споделя извода за материална законосъобразност на оспореното решение на КФН. Съгласно чл. 40, ал. 2, т. 2 КЗ Комисията за финансов надзор може да отнеме лиценза на застраховател, ако той престане да извършва дейност за повече от 6 месеца. По делото е безспорно, че за периода януари - август 2019 г. "Застрахователна компания Юроамерикан" АД не е сключило нито един застрахователен договор, също и за периода януари - август 2018 г. Сключени са три застрахователни договора през месец септември 2019г., които, от една страна, са извън релевантния период, а от друга, са с лица, които са акционери. Макар и да няма формална забрана за сключване на застрахователни договори със свързани с дружеството лица, обоснован е изводът, че тези договори са сключени формално, тъй като не са предприети никакви действия и мерки за събиране на застрахователните премии повече от два месеца след сключването им.
Неоснователно е касационното възражение, че чл. 40, ал. 2, т. 2 КЗ не изисква застрахователната дейност да се изразява само до сключване на застраховки. В чл. 3, ал. 1 КЗ е дефинирана дейността по застраховането - дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности. Към даденото определение са включени в седем точки и конкретни дейности, пряко свързани със застрахователната дейност и те са изчерпателни с оглед дефинитивния характер на нормата. Несъмнено не могат да бъдат определени като дейности по застраховането изпращането на писма, смяната на управителните органи на застрахователната компания, промяна на седалището и адреса на управление, назначаване на нови служители, проведени общи събрания и други подобни дейности по администриране и организация на дружествената дейност. Безспорно установено е по делото, че през проверявания период " Застрахователна компания Юроамерикан“АД не е извършвала дейности, нормативно определени като застрахователна дейност по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 КЗ, поради което съответен на закона е изводът за законосъобразност на оспорения акт, предвид осъществяване на предпоставките на чл. 40, ал. 2,т. 2 КЗ.
Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 4 КЗ във вр. с чл. 31, ал. 1,т. 7 и т. 8 КЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 КЗ по отношение на лицата, изпълняващи ключови функции при застрахователя. По делото не са оспорени фактическите констатации на органа по отношение на лицата от екипа, изпълняващи функция по управление на риска, функция за съответствие и функция по вътрешен одит. Както правилно е посочено в обжалваното решение, едно от условията за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност е застрахователите през целия период на извършване на дейността да спазват изискванията за квалификация и добра репутация на лицата, които изпълняват ключовите функции по чл. 79, ал. 1 КЗ. Безспорно е установено, че КФН не е уведомена от застрахователя за освобождаване на лицето, заемащо длъжност „риск мениджър“ и за назначаване на ново лице, което да изпълнява ключова функция по управление на риска. Застрахователното дружество не е поискало одобрение от КФН и не е представило доказателства за лицето, назначено на длъжност "ръководител анализ на съответствията" по отношение упражняване функцията за съответствие. Безспорно е също, че застрахователят не е уведомил КФН за прекратяване на договора с лицето, заемащо длъжност, осъществяваща функцията по вътрешен одит. Посочените от застрахователя причини като извършване промяна в собствеността на дружеството или предположение, че КФН е наясно, че единият от договорите е срочен и след изтичане на срока лицето, упражняващо функцията по вътрешен одит, е освободено, са ирелевантни. Едно от изискванията към дружеството при издаване на лиценз съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 КЗ е да представи данни за лицата по чл. 79, ал. 1 заедно с доказателства за спазване на съответните изисквания за квалификация и добра репутация, а според чл. 79, ал. 1 КЗ застрахователят трябва да гарантира, че лицата, които изпълняват ключови функции по управление на риска, вътрешен одит и съответствие, отговарят на изискванията за квалификация – тяхната професионална квалификация, знания и опит са адекватни, за да позволят стабилно и разумно управление, и надеждност, и имат добра репутация, и то - във всеки един момент от дейността на застрахователя. Това задължение на застрахователя е през целия срок на извършване на дейността и той трябва да представя на надзорния орган лицата, които заемат ключовите функции, за одобрение на КФН, защото това е част от осъществявания финансов надзор на КФН съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗКФН. Предвид изложеното правилен е първоинстанционният извод, че застрахователното дружество не е изпълнило вменено му от закона задължение, поради което е престанало да отговаря на едно от условията за издаване на лиценз.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че след като едно условие не е такова за издаване на лиценз, то не е и условие за неговото отнемане. Основанията за отнемане на лиценз са посочени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 КЗ, като основанията по ал. 1 са абсолютни и обвързващи надзорния орган, а по ал. 2 са по мотивирана преценка на органа. Основание за отнемане на лиценз по чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ са извършени или допуснати груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му. Наличието на „груби“ нарушения се преценява от органа, анализирайки вменените на застрахователя задължения при упражняване на дейността и тежестта на допуснатите нарушения. В Кодекса за застраховането има легална дефиниция за системни нарушения, но няма определение за груби нарушения. Въпреки това въведеният в КЗ критерий е обективен, свързан с прилагането на изискванията на кодекса и на актовете по неговото прилагане, и представлява проява на съзнателно негрижливо, недобросъвестно и непредпазливо поведение относно относно задълженията на застрахователя. КФН е мотивирала акта си с конкретни нарушения, при спазване принципа на пропорционалност, въведен с §25 от Преамбюла на Директира 2009/138/ЕО, които са обосновали нейния извод за допуснати груби нарушения от застрахователя. Такива са нарушенията по чл. 111, ал. 3 КЗ и по чл. 111, ал. 4 КЗ, а именно сключването на договори за прехвърляне на съществена дейност. Дружеството е сключило договор за прехвърляне на счетоводната си дейност на външен изпълнител в нарушение на разпоредбата на чл. 111, ал. 4, изр. 1 КЗ, като не е представило договора за одобрение в КФН. При извършените проверки Комисията е констатирала, че активите на застрахователя не са в съответствие с принципа на разумния инвеститор, тъй като не са диверсифицирани по подходящ начин, като към края на 2018 г. делът на инвестициите в недвижими имоти е100% от общата стойност на инвестициите, към 30. 09. 2019 г. - 84, 4%, като активите за покритие на минималното капиталово изискване, останалите активи и техническите резерви не гарантират сигурност, качество, ликвидност и доходност на съвкупния портфейл, което безспорно е нарушение на чл. 124, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 КЗ. Тези данни не са оборени от застрахователното дружество с допустими и относими доказателствени средства. Ето защо, при липса на данни, опровергаващи установените от надзорния орган относими факти и обстоятелства, законосъобразно КФН е приела, че застрахователят е престанал да отговаря на условията за издаване на лиценз, допуснати са нарушения по чл. 40, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 37, ал. 1,т. 7 и т. 8 КЗ, поради което и на основание чл. 587, ал. 4 КЗ е отнела лиценза на застрахователното дружество.
Правилен е изводът на съда, че надзорният орган, при тези фактически установявания, изпълващи предпоставките на закона и посочени в обжалвания акт, законосъобразно е приложил конкретната принудителна мярка, като е изложил подробни мотиви за това. КФН не е задължена да се мотивира защо не е избрала друг вид принудителна мярка. Отнемането на лиценза по чл. 40, ал. 2 КЗ е в оперативна самостоятелност на органа, като за това е достатъчно да са изпълнени някои от визираните в посочената разпоредба основания за прилагане на конкретната мярка и органът да е изложил конкретни мотиви за нея. Видно от оспорения акт, КФН е изложила подробни фактически съображения, които не са опровергани по същество от застрахователя, и мотивирани правни изводи, съответни на фактическите установявания.
За да бъде законосъобразен административният акт, той трябва да бъде издаден и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Кодекса за застраховането целта на застрахователната дейност е осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Невъзможността надзорният орган да изпълнява своевременно правомощията си поради допуснатите от застрахователя нарушения пряко рефлектира върху всяка една от целите на кодекса. Няма как да са защитени интересите на застрахователите, ако законовите изисквания не се прилагат, и няма как да се поддържа обществено доверие в пазара на застраховането, ако застрахователят си позволява неспазването им.
Като е отхвърлил подадената от "Застрахователна компания Юроамерикан" АД жалба срщу решение № 1309-ОЗ от 17. 12. 2019 г. на Комисията за финансов надзор, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноските за касационното производство, в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 19. 06. 2020 год., постановено по адм. д. №47/2020 г. по описа на Административен съд София-област.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, гр. С., ул. "Ц. А I" №17, да заплати на Комисията за финансов надзор, гр. С., ул. "Будапеща" №16, направените по делото разноски в размер на 100 лв.(сто лева).
Решението е окончателно.